Лондонската метална борса преустанови търговията с никел, след като цените се удвоиха и надхвърлиха 100 000 долара за тон, предава CNBC.

„LME активно ще планира повторното отваряне на пазара на никел и ще обяви механизмите за това на пазара възможно най-скоро“, посочиха от борсовия оператор.

Борсата заяви, че наблюдава развитието на ситуацията в Русия и Украйна, която е основната причина за трусовете.

Цените на суровините се покачват спираловидно заради опасенията за доставките, свързани с войната в Украйна и санкциите, наложени на Москва.

Тримесечните фючърси на никела на Лондонската метална борса за кратко скочиха до рекордно високи нива от над 100 000 долара за тон във вторник, след което се върнаха под тази граница.

Русия е третият по големина производител на никел в света. Металът е ключов компонент в производството на неръждаема стомана и литиево-йонни батерии.

Цените на металите се покачиха, тъй като банките намалиха експозицията си към руските стоки, а корабните превозвачи избягват ключовите пристанища на страната.

Някои анализатори се притесняват, че рязкото поскъпване на никела поставя под въпрос амбициозните планове за електрификация на автомобилните компании.

Клетките на литиево-йонната батерия имат три слоя - катод, който съдържа литий, смесен с никел и други минерали, като кобалт, манган или алуминий; анод, направен от въглероден графит и силициев сепаратор, изработен от порест полимер. Има и течен електролит, който обикновено е направен от разтвор на литиева сол.

Когато батерията се зарежда, литиевите йони се задвижват от катода към анода. Когато клетката се разрежда, йоните се придвижват обратно към катода, освобождавайки енергия.

Голям производител на торове: Очертава се световна продоволствена кризаВойната в Украйна ще доведе до сътресения в глобалното предлагане и в цените на хранителните продукти, казва шефът на една от най-големите компании за производство на изкуствени торове

През последните години автомобилните производители откриха, че добавянето на повече никел към катода може да увеличи енергийната плътност на батерията, което се изразява в по-голям обхват на батериите, пише още CNBC.

По-старите литиево-йонни батерии са използвали катоди, в които никелът е около една трета, но през последните години автомобилните производители увеличиха процента на никела в катодите, за да увеличат енергийната плътност на батериите и пробега на превозните средства. Повечето батерии вече използват катоди, които съдържат най-малко 60% никел.

В някои автомобили количеството е дори и по-голямо. Катодите в клетките, които корейският батериен гигант LG Chem доставя на Tesla, са с 90% съдържание на никел.

Още преди руската инвазия в Украйна никелът не беше евтин и много експерти изразяваха опасения за вероятен дефицит на пазара, тъй като световните автомобилни производители увеличиха значително производството на електромобили.

Анализаторите от Rystad Energy предупредиха още през есента на 2021 г., че глобалното търсене на висококачествен никел, необходим за батериите, вероятно ще надхвърли предлагането до 2024 г.

Ако поскъпването на никела продължи, разходите за производството на електрически превозни със сигурност ще се повишат, особено тези от от по-високия клас.

Автомобилните производители, които не са сключили дългосрочни договори за доставка на никел на цените отпреди войната в Украйна, ще бъдат изправени пред труден избор. Те могат да изберат да поемат увеличението на разходите, като намалят маржовете си на печалба или се опитат да го предадат на потребителите.

Не всички електромобили обаче ще бъдат засегнати. Използват се и алтернативни видове батерии с литиево-железен фосфат (LFP). Те не се изискват никел или кобалт и са по-евтини. Те обаче имат и по-ниска енергийна плътност, което означава, че са по-тежки, в сравнение с литиево-йонните с идентичен обхват.

Китайските автомобилни производители, под натиска на правителството да насърчат продажбите на електромобили, използват LFP батерии в своите евтини електрически превозни средства от няколко години.

LFP технологията навлезе и в САЩ, когато миналата есен Tesla започна да използва батерии с литиево-железен фосфат в своите модели от начално ниво. По това време преминаването към LFP се разглеждаше от Tesla като начин да намали разходите за производство на тези модели и да подобри рентабилността си без да увеличава цените.