Легендата за Ел Дорадо, или Златната земя, е една от най-известните, а историите за нейния произход са най-различни.

Ел Дорадо е митичен град, за който се смята, че е богат на злато и за първи път се споменава в Европа през 16-и и 17-и век.

Приблизителното му местоположение винаги е било обект на спорове, но се предполага, че е някъде в Южна Америка.

Много учени, изследователи и търсачи на богатства са се опитвали да намерят Ел Дорадо. Но има и такива, които смятат, че по-скоро става въпрос за комбинация от няколко мита и предания, а не за конкретно фиксирано място.

В някои разкази Ел Дорадо е човек, в други - езеро или долина. Митът за Златната земя вече е на близо пет века, но произходът и достоверността му все още се оспорват, пише списание Live Science.

Една от най-известните истории за произхода на Ел Дорадо е спомената за първи път, когато испанският завоевател Хуан де Кастеланос, който по-късно става свещеник, я включва като част от своята история на испанските експедиции в Америка. Предполага се, че книгата е написана около 1570 г.

В нея авторът споменава за вожда на племето муиска, който обитавал голямо плато високо в източната част на Андите в днешна Колумбия. Историята твърди, че веднъж годишно вождът се покривал от глава до пети в терпентин и златен прах - оттам произлиза и името Ел Дорадо, което се превежда като „златният“.

Според Кастеланос, вождът излизал със сал в средата на езерото Гуатавита, а хората от племето пеели ритуални песни, докато той принасял в жертва на езерото злато и изумруди. След това се гмуркал във водата, което било сигнал за началото на ежегодния фестивал.

Няма данни някой да е виждал на живо този ритуал. Твърди се, че е преустановен около 40 или 50 години преди пристигането на испанците на континента.

7 храни, които дължим на американските индианциНай-голямото съкровище, което идва от Новия свят, се оказват земеделските култури, отглеждани от местното население

Втората версия за произхода на Ел Дорадо датира от 1541 г. - около 20 години, след като Кортес завладява земите на ацтеките и 8 години, след като императорът на инките Атауалпа е убит от Франсиско Писаро. На този етап от историята испанците все още не са навлезли във вътрешността на континента, което означава, че голяма част от територията му все още е неизследвана от европейците.

Митът за Ел Дорадо от 1541 г. се открива в записките на друг испански завоевател - на име Гонсало Фернандес де Овиедо, а действието се развива в Северен Еквадор. Тази територия по това време е новозавладяна като част от испанския поход срещу инките.

"Ел Дорадо е велик лорд или монарх, който постоянно обикаля, покрит със злато, фино като сол. Той счита носенето на каквото и да е друго украшение за недостойно, но да се напудри със злато е нещо изключително, необичайно, ново и по-скъпо", пише Овиедо.

През февруари 1541 г. испанският авантюрист Гонзалес Писаро събира военен отряд и тръгва от Кито, Еквадор, в търсене на земята на митичния крал Ел Дорадо. В собствените си разкази за приключението Писаро описва Ел Дорадо като езеро, а не като човек. Трети източник от онова време - хронистът Педро де Сиеса де Леон, описва същата експедиция, но в неговите текстове Ел Дорадо се споменава като долина.

Писаро се отправя на изток от Кито с няколкостотин конкистадори и около 4000 местни слуги. Те са държани във вериги и окови заедно със стотици коне, лами, около 2000 прасета и подобен брой ловни кучета.

Писаро очаквал да намери цивилизация, обработваеми земи, села и градове. Вместо това, марширувайки седмици и месеци през тъмнината на тропическите гори в дъждовния сезон, през планини, блата и реки, той не намира нищо освен, по думите на Сиеса де Леон, "трудности, глад и мизерия".

По време на своя поход испанците залавят местни хора и ги разпитват за Ел Дорадо, включително и чрез изтезания. С наближаването на края на годината ситуацията за експедицията става отчайваща, а всички прасета вече са мъртви.

Най-големите съкровища, открити през 2021 г.Спестяването на

Писаро и хората му стигат до голяма река, най-вероятно Кока, точно на юг от екватора в сегашния Северен Еквадор. Там един от местните вождове, след като чул за жестокостите, които испанците извършили с разпитваните пленници, им казал това, което искали да чуят - че надолу по реката имало "богати градове с могъщи господари и несметни богатства".

Писаро наредил да бъде построен кораб, който да пренася хора и провизии надолу по течението, докато останалите хора и коне си проправят път по брега. Те продължили по този начин в продължение на 43 дни, но не намерили нито храна, нито хора.

През декември 1541 г. един от хората на Писаро - Франсиско де Орелана, изявява желание да вземе лодката и около петдесет души, за да намери храна и да се върне. Той обещал да донесе провизии възможно най-скоро. Орелана наистина намира храна, но не се връща към експедицията.

Вместо това той и хората му откриват река Амазонка, която тогава наричат Мараньон, и плават по нея с месеци, достигайки Атлантическия океан на 26 август 1542 г. Самият Орелана твърди, че нямал друг избор, освен да продължи.

Писаро го обвинява предателство. Той решава да се върне към Кито с останалите членове на похода. Налага им се да изядат кучетата и конете си, и дори да сварят седлата и кожите на стремената си. Някак си обаче успяват да се доберат до Кито през юни 1542 година.

Продават най-ценната монета в света, изсечена от убиеца на Юлий ЦезарНякои я определят като Светия граал в нумизматиката, за други тя е просто инвестиция, за трети е кървавата пара, сечена във възхвала на най-драматичната сцена от римската история

Тази история за Ел Дорадо демонстрира как митът се превръща в един от основните двигатели за европейското изследване на Южна Америка на север от екватора.

Писаро е първият човек, който прави опит да се намери Ел Дорадо. Но след като историите за Златната земя се разпространяват из Европа, все повече конкистадори започват да предприемат експедиции, за да я открият.

Обикновено в тези походи се включвали бедни испански авантюристи от Андалусия, Кастилия и Естремадура, които си проправяли път до Севиля и след това до Сан Лукар де Барамеда, където Гуадалкивир се влива в Атлантика и където започвали повечето пътувания до Южна Америка. .

В експедициите обаче попадат и холандци, фламандци, немци, италианци, албанци, англичани, шотландци и др. Сред тях, през първата половина на 16-и век, германците били най-изявени. Това се дължи на факта, че през 1528 г. кралят на Испания и император на Свещената Римска империя Чарлз V дължи на банкерското семейство Велзер от Аугсбург 143 000 флорина. Неспособен да плати, Чарлз им отдава за ползване провинция Венецуела, запазвайки за себе си 20% от намерените съкровища и роби. Този договор остава в сила до 1546 г.

Експедициите на Николаус Федерман, Джордж Хохермут и Филип фон Хутен са едни от многото, които прекосяват региона през този период.

Един от първите походи, ръководен от Амброзиус Ехингер, успява да събере около 180 килограма злато, предимно чрез изнудване и насилие над местното население. Това обаче коства живота на почти всички замесени в експедизцията, включително и на самия Ехингер.

Когато две години по-късно оцелелите се завръщат в Коро, столицата на Венецуела, те разказват, че са заровили съкровището под едно дърво, но никога повече не го намират.