Параклисът на Гърнси - един от най-малките в света, се намира на Нормандските острови, като е с размери само 5 на 3 метра.

Мястото за поклонение, скътано в долината Les Vauxbelets, внушава усещане за вълшебство не само заради размера си, а и благодарение на хилядите миди, камъчета и парчета натрошен порцелан, които го украсяват.

Преливащи седефени черупки осяват екстериора и интериора, блестейки на слънцето, а малките витражи хвърлят цветна дъга върху подовете, изработени от гладки камъчета.

Не е възможно да не се удивите на мястото, наподобяващо кутия за бижута, пише Daily Mail.

Въпреки наситения декор, атмосферата вътре внушава пълно спокойствие.

Това е третият параклис на Гърнси, замислен от монахът от Франция Деодат Антоан, който умира, без да види творението си завършено.

Брат Деодат е част от католически религиозен орден, наречен Братята на християнските училища, който възниква през 1904 г., когато френското правителство забранява религиозните училища.

Мнозина от ордена напускат Франция, за да изповядват вярата си в изгнание, а една група се отправи към Гърнси и купува Les Vauxbelets, където построяват имение, представляващо „голяма дървена колиба, каменна сграда и ферма“.

Брат Деодат пристига в Гърнси през декември 1913 г. и се отдава на идеята да създаде мини версия на пещерата и базиликата в Лурд, Франция.

Резултатът е малък параклис с размери само 2.7 метра дълъг и 1.3 метра широк, който събаря след "язвителна критика".

Параклис №2 е построен по време на Първата световна война и е достатъчно голям за четирима поклонници. Но през 1923 г. и той е унищожен от Деодат, когато едрият епископ на Портсмут го посещава и не успя да влезе през вратата.

Мъжът обаче е решен да създаде своята мини базилика и работи върху третия и последен параклис, който съществува и днес, в продължение на години, внимателно украсявайки го с натрошен порцелан и камъчета.

Той е почти завършен, когато избухва Втората световна война през 1939 г., а Деодат е принуден да се върне във Франция заради влошеното си здраве.

След заминаването му грижите за Малкия параклис са поверени на монах Кифа, който продължава да украсява сградата до пенсионирането си през 1965 г. През 1977 г. е създадена комисия за възстановяване на параклиса и днес той е под грижите на фондация „Малкият параклис“.

Публичните дарения се използват, за да се запази мястото непокътнато. Параклисът е отворен от 9 до 16 часа през цялото лято и няма такса за вход.