Потъването на най-големия морски лайнер - "Титаник", в студените води на Атлантическия океан на 15 април 1912 г., след сблъсък с айсберг на 600 километра от остров Нюфаундленд, е най-известната и дискутирана трагедия за всички времена.

В ледените води намериха смъртта си 1513 човека от общо 2224 пътници и членове на екипажа, а едва 711 успяха да се спасят на борда на кораба "Карпатия".

През последния век са разгледани безкраен брой документи по тази тема, цитирани са мемоарите на хиляди свидетели, написани са стотици творби и книги, заснети са дузина документални филми и игрални филми, посочва вестник Стандарт.

И въпреки това - загадките около "непотопяемия кораб" вече 110 години стоят на дъното на историята, а с отмиването на водите на времето истината потъва, а на повърхността изплуват все по-абсурдни митове и легенди. Ето и най-невероятните:

1. Шумове в корабостроителницата

Мистичната предистория на това трагично събитие започва още с името на кораба. То се свърза с предание отпреди 2000 години, според което Зевс хвърлил титановите гиганти, които се разбунтували срещу него, в тъмните дълбини на Тартар.

Затова и нещастията на кораба започнали далеч преди да отплава. Твърди се, че още докато се строял в Белфаст, докерите си шушукали, че лайнерът ще бъде изправен пред лоша съдба, тъй като многократно чували странни удари в частта на кораба, където имало второ дъно.

В това затворено пространство цяла бригада работници се задушили вътре. Макар никой да не е потвърдил тази история, след потъването на "Титаник" докерите разказват, че не само чували с дни отслабващи звуци, но и виждали призраците на изчезналите работници.

14 години преди бедствието на "Титаник" пък известният по онова време писател Морган Робъртсън публикувал поредния си романа със заглавие "Безплодие", в който той описал вътрешната структура на кораба с удивителна точност и дори прогнозирал името му ("Титан"). В края на романа корабът се разбива в айсберг.

Подводница се спусна до най-дълбоко намиращия се потънал корабПлавателният съд е достигнал бойния кораб USS Johnston, който се намира на 6.5 км под повърхността във Филипинско море в Тихия океан

2. Предчувствието на собственика

Твърди се, че определени вип пътници, които е трябвало да се качат на борда, в последия момент са се отказали след среща с ръководството. Ставало въпрос за стотина пътници, които отначало се натискали да получат билет за този кораб, но в навечерието на заминаването внезапно върнали билетите.

Никой от тях не могъл ясно да обясни причината за това решение, пишат медии след трагедията, но не цитират източник.

Нещо повече, собственикът на кораба - милионерът Пиърсън Морган, категорично отказал да плава "по здравословни причини". Най-изненадващо обаче в следващите дни той бил забелязан усмихнат и весел в един от френските курорти, прегърнал любовницата си. Няма обаче никъде снимки на двамата.

3. Шестото чувство на булката

Една история в медиите по онова време събира огромен брой коментари. Става дума за младоженците Тед и Бланш Маршал, които прекарали медения си месец на остров Уайт, покрай който минавал "Титаник". Когато Бланш видяла кораба, тя започнала необяснимо да трепери.

След това започнала да крещи "Корабът няма да стигне до Америка, ще се удави и много пътници ще умрат!", а след това изгубила съзнание. Островитяните и до днес разказват тази необяснима история, като твърдят, че отначало местните помислили, че тя имала проблеми с психиката. Жената впоследствие така и не си спомняла какво се е случило преди да припадне.

4. Сигналите от миналото

За зловещите последици от катастрофата разказват морските вълци. Години наред се носят слухове, че кораби продължават да получават радиосигнали от потъналия "Титаник". Един такъв случай бил регистриран на 15 април 1972 г., когато радиооператор на американския военен кораб "Теодор Рузвелт" получил сигнал за помощ от отдавна потънал океански лайнер.

Първоначално човекът решил, че е халюцинира или че някой е решил да си направи лоша шега. Веднага направил връзка с брега, но от другата страна му отговорили изненадващо: "Не отговаряйте на SOS сигнала, продължете по същия курс".

Когато слязъл на брега, радио операторът веднага бил обграден от представителите на ФБР, които искали обяснения за неговите действия, а после го подложили на психотест. Случаят бил позабравен, но по-късно се оказало, че подобни случаи имало на всеки 6 години.

5. Машината на времето

Следващата история изглежда още по-абсурдна. В началото на август 1991 г. изследователският кораб "Ларсън Напер" качва на борда капитан от спасителен кораб на мястото, където навремето потъва "Титаник". Мъжът бил с огромна брада, облечен в униформа на военноморски офицер от началото на века и твърдял, че е капитан на "Титаник".

Тъй като мъжът упорито настоявал за това, мигом бил настанен в психиатрична клиника. Години по-късно обаче се случило нещо още по-странно, свързано с машината на времето. Дълбоководен робот извадил от дъното на океана от руините на "Титаник" някои вещи, които не е било логично да са там, тъй като принадлежат на друго време.

Става дума за пистолет, който е изработен през 1928 г., както и куфар с 10 000 долара, емисия от 1996 г.

6. Момичето с пояса "Титаник"

Датски моряци разказват, че през 1994 г., докато плавали във водите на Атлантическия океан, където потъва "Титаник", се шашнали, като зърнали в морето да се носи малко момиче със спасителен пояс. То било около две години и било посиняло от студ.

След като я спасили, веднага й оказали медицинска помощ, а като повикали за помощ патрулния кораб, следата за момичето се изгубила. Моряците се кълнат, че на пояса пишело с избледнели букви: "Титаник".

Всички тези странни истории карат любителите на мистериите да смятат, че "Титаник" не се сблъскал толкова с айсберг, колкото с портал във времето, в резултат на което не само обекти, но и хора попадат от миналото в бъдещето и обратно.

7. Мистерията "Титаник" II

Знае се, че всички игрални филми за потъването на "Титаник" са заснети в безопасни условия на сушата, моделирани са по модели и манекени, използвана е компютърна техника. Доскоро не е имало опити да се създаде пълно копие на "Титаник".

Единственият смелчак е австралийският милионер Клайв Палмър, който през април 2012 г., когато се празнува стогодишнината от потъването на "Титаник", обяви, че поръчва на китайска компания пълно копие на този лайнер, но с модерен двигател и друго навигационно оборудване.

Името на бъдещия кораб е "Титаник II", което, според него, ще разсее мистичната заплаха от лайнера. Но първата прогнозна дата - 2016 г., както и втората 2022 г., остават само като обещание. Причината не е ясно дали е само в многото мистични страхове.

8. Проклятието на мумията

Най-екзотичната история обаче е свързана с древен артефакт, донесен от Египет в Европа през XIX век и известен като "зловещата мумия". Става дума за живяла в Египет около 1600 пр. Хр. жрица в храма на Амон Ра. На външната страна на ковчега, в който е поставено тялото й, имало портрет, украсен със злато.

След като нейната гробница е открита в Луксор, саркофагът е откупен от Дъглас Мъри. Няколко дни по-късно той отива на лов по Нил, при който пушката избухва в ръцете му и ръката му е ампутирана. Докато пътува обратно до Англия, умират двама негови спътници.

Според Франк Ъшър, който описва тези събития в статията си "Призраците на Древен Египет" (Ghosts of Ancient Egypt), когато корабът пристига в Тилбъри, е установено, че ценните предмети, придобити от Мъри в Кайро, са откраднати. В трюма останала само египетската жрица. По думите на самия Мъри, гледайки капака на ковчега, видял, че очите върху лицето били като живи.

В страх от проклятието на мумията той я предава в ръцете на позната жена, която също бива сполетяна от много нещастия. Предчувствайки собствената си скорошна смърт, тя прави завещание, според което ковчегът трябвало да се върне на Мъри, но той отказва и го изпраща на Британския музей.

Следва още по-ужасна верига от събития, саркофагът е преместен в мазето на сградата, а след време американският археолог Уилям Т. Стед го купува. За да гарантира безопасността на ценния си товар през Океана, той решава да избере "Титаник"...

Стогодишният мит има поне 7 различни версии, но и един основен недостатък - на кораба не е имало египетски артефакти, а саркофагът не е напускал Британския музей от придобиването му през 1889 до първата си задокеанска изложба през 1990 г.