Вълчитрънското съкровище, в което двама братя хранели прасетата
Великолепното Вълчитрънско съкровище е най-ранното от намерените досега тракийски съкровища и най-голямото сред древните находки от този род в Европа.
Намерено е точно преди век случайно, докато двама селяни си копали лозето край Вълчитрън, Плевенско.
Тежи малко над 12 килограма и се състои от 13 предмета - голяма и дълбока купа с две дръжки, голяма чаша-черпак с една дръжка, три малки чаши, 7 похлупака и един троен съд, който е съставен от по-малки такива, който са свързани помежду си на принципа на скачените съдове.
Предметите са изработени от самородно злато, обработвано на листове. Съдовете поразяват с изящество, въпреки пестеливата украса. Всички са уникални. Съкровището било скрито от двамата братя, след като го изровили. Вероятно съдовете са били в дървен сандък или в кожена торба и при откриването имали тъмножълт цвят.
Затова селяните помислили, че са бронзови. Единият от братята дори дълго време хранел прасетата си в купата. След намесата на властите, повечето съдове били събрани, но някои от тях, вече били нарязани, за да се продадат по-лесно.
Двамата братя получили за съкровището 1.5 милиона лева, но не могли да си ги поделят и парите отишли по адвокати и съдилища, разказва вестник Стандарт.
Има разнопосочни мнения откога са златните предмети. Част от учените смятат, че са от Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), други твърдят, че става дума за късната бронзова епоха (1600 - 1200 г. пр. Хр.) Най-вероятно съкровището е притежавано от някой от знатните тракийски вождове, описани от Омир в "Илиада" и "Одисея".
Формата на предметите е доста любопитна. Твърди се, че са се използвали за ритуали от царе и жреци по време на древните Орфееви тайнства - тройната чаша в него е служела за смесване за вино, мляко и мед. Изключително любопитен факт за малките чаши е, че древните майстори-златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение, само когато са пълни с течност.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей до есента на 2022 г., а след това в Националния археологически музей в столицата. Копие на предметите има и в Плевенския регионален исторически музей.