Газът в Европа поскъпна до четиримесечен връх от 169 евро за мегаватчас
Природният газ в Европа продължи да поскъпва и в началото на търговията във вторник, като близкосрочните фючърси на нидерландския газов хъб TTF поскъпна за кратко до 169 евро за мегаватчас, достигайки ново най-високо ценово ниво от 9 март насам, преди да коригират леко назад към 167 евро за MWh.
Основната причина за продължаващото от средата на юни поскъпване на природния газ се дължи на инвеститорските опасения, свързани с ограниченото предлагане на синьото гориво.
Намаляване на доставките на норвежки газ заради стачка
Последното възходящо движение на цените се дължи на започналата от днес стачка в редица норвежки петролни и газови находища, която през следващите дни ще се разраства и към други находища, което може да доведе до намаляване на газовото производство в офшорните находища на Норвегия в Северно море с 292 000 барела петролен еквивалент на ден.
Това е около 13% от норвежките добиви и допълнително ще заплаши целта на ЕС за запъване на газовите находища на 80% от капацитета им преди началото на зимния сезон. По последни данни към 3 юли средната запълняемост на газовите хранилища в ЕС е 59.43%.
Все пак норвежкото правителство одобри по-висок добив от находищата Troll, Gina Krog, Duva, Oseberg, Asgard и Mikkel, за да поддържа рекорден износ, но редица от тях се оказаха от днес в профсъюзна стачка.
Спад на руската газ за ЕС през юни
Русия пък намали през последните седмици газовите потоци през най-големия си газопровод "Северен поток 1" за ЕС с 60% и връзката е планирана за пълно спиране следващата седмица за "годишна поддръжка".
Износът на руски газ по тръбопровод за Европа през юни през основните оперативни коридори - "Северен поток", Украйна и участъка на "Турски поток" за Европа - възлиза на общо 4.69 милиарда кубични метра, което е спад от 41%, в сравнение с доставките от 7.93 милиарда кубични метра през май, показват последните данни на Platts Analytics.
Руските потоци по маршрута "Ямал-Европа" през Беларус и Полша останаха нулеви през юни, след като Москва наложи санкции върху използването на тръбопровода в Полша и анулирането от Варшава на междуправителственото споразумение, обхващащо използването на маршрута, съобщава БНР.
Доставките на руски газ за Европа спаднаха рязко на 16 юни, когато "Газпром" намали доставките през "Северен поток 1" до едва 40% от капацитета, като се позова на проблеми с поддръжката на ключова компресорна станция.
Намалението доведе до ограничаване на потоците към някои от най-големите купувачи на руски газ в ЕС като германската Uniper, италианската Eni и австрийската OMV.
"Северен поток 1“ също така трябва да бъде напълно затворен за годишното си спиране за поддръжка в периода между 11 и 21 юли, като германските власти предупреждават, че газопроводът може да не се върне в работен режим след т.нар. от Русия "годишна поддържка".
"Газпром" също така прекъсна доставките за редица европейски купувачи заради отказа им да се съобразят с новия механизъм на Москва за плащане в рубли.
Първите компании, които загубиха достъп до руски газ, бяха българската "Булгаргаз" и полската PGNiG на 27 април, последвани от финландската Gasum на 21 май. Доставките също бяха спрени на 31 май за нидерландския енергиен търговец GasTerra и на 1 юни за датската Orsted и за британската Shell, чийто договор беше за доставка на руски газ в Германия.
Доставките на руски газ през Украйна пък остават ниски, като доставките в Словакия на ключовата входна точка Велке Капушани са средно само 35 милиона кубически метра на ден през юни.
Потоците през Украйна бяха намалени през май, след като операторът на газовата мрежа в страната GTSOU обяви форсмажорни обстоятелства за потоците, влизащи в Украйна през пункта Сохрановка на границата с Русия.
Потоците в Сохрановка преди обявяването на форсмажорни обстоятелства – първото по рода си след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари – са били около 24 милиона кубически метра на ден.
GTSOU заяви, че вече няма оперативен контрол над украинската компресорна станция в Новопсков в район на Източна Украйна, окупиран от руски войски, добавяйки, че газът се изважда от транзитния поток за доставка до окупираните от Русия райони.
Всички това е в основната на поскъпването на газа от нива около и дори под 80 евро за мегаватчас към 13 юни до 4-месечни днешен връх от 169 евро за MWh.
Междувременно, другият основен маршрут за руски газ за Европа е "Турски поток", чиито доставки през юни спаднаха до едва 0.58 милиарда кубични метра поради планираната годишна поддръжка на газопровода.
Потоците бяха нулеви на входна точка Странджа на границата между Турция и България в периода 21-26 юни, като доставките бяха възобновени на 27 юни, ден по-рано от предвиденото. Доставките през Странджа вече паднаха до 18 милиона кубически метра на ден през май, след като 'Газпром" спря доставките по дългосрочния си договор с Булгаргаз.
Потоците се повишиха до 34 милиона кубически метра на ден в края на юни, но все още бяха надолу при доставки от до 43 милиона кубични метра на ден, наблюдавани към края на 2021 г., показват данните на S&P Global.
Общите доставки на газ в Югоизточна Европа през „Турски поток“ през 2021 г. възлизат на 11.6 милиарда кубически метра, или средно 32 милиона кубически метра на ден.
Стартирането през януари 2020 г. на двупосочния тръбопровод предизвика безпрецедентна промяна в начина, по който руският газ достига до Югоизточна Европа.
Единият от 15.75 милиарда кубични метра на година се подава директно на турския пазар, заменяйки обемите, доставени преди това през Украйна в Трансбалканския тръбопровод, за който няма данни, докато други 15.75 милиарда кубични метра/годишно влиза в България през Странджа.
Първоначално газът остава или в България, или се транзитира към Гърция и Северна Македония, като малки количества се движат и в Румъния.
От началото на 2021 г. обаче руският газ, изпращан по "Турски поток", също се транзитира към Босна и Херцеговина и Сърбия, като от миналия октомври Унгария също си доставя руски газ по новия маршрут.