Безпрецедентната газова криза в Европа в три графики
Европа е изправена пред безпрецедентна енергийна криза, която тласка икономиката все по-близо до рецесия и поставя сериозни въпроси относно амбициите й за овладяване на климатичните промени.
CNBC хвърля поглед върху начина, по който Русия, водена от президента Владимир Путин, намалява значително доставките на газ за Европа и отговаря на въпроса какво означава това за бъдещето.
Русия свива доставките
Русия значително намали доставките на природен газ към Европа, откакто западните страни наложиха санкции върху Кремъл, последвали инвазията в Украйна на 24 февруари.
Москва отхвърля тезата, че използва газа като оръжие, но европейците се оплакват, че Газпром - компания, която е собственост на Русия, вече не е надежден доставчик. Редуцираните доставки са проблем за европейските страни, тъй като те внасят 40% именно от нея.
Данните от Nord Stream - оператора, отговарящ за тръбопровода Северен поток-1, който свързва Русия с Германия, потвърждават, че има по-малко обеми газ, насочени на запад.
Само през миналата седмица доставките по “Северен поток-1” намаляха с 20 до 40%, като Газпром се позова на проблеми с поддръжката.
Германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви, че извинението на Газпром с технически проблем е “фарс”. Доставките бяха спрени за кратко преди последното им редуциране, като работите по поддръжката бяха завършени между 11 юли и 21 юли.
Според Европейската комисия, 12 страни членки вече страдат от намалените доставки на газ, а други дори са напълно лишени от такива.
Според официални представители на ЕС, Русия “изнудва” Европа и използва газа като “оръжие”. Москва, от своя страна, неколкократно отхвърля тези обвинения.
Трябва да сме готови, може да има пълно спиране в близкото бъдеще и това означава, че имаме нужда от план, каза еврокомисарят по енергийната политика на ЕС Кадри Симсон.
Европейските лидери са обезпокоени от възможно тотално спиране на доставките, конкретно заради много индустрии, които използват стоката като суровина в техния производствен процес.
В този контекст, бяха положени усилия за търсене на алтернативни доставчици и различни източници на енергия. Преходът обаче е трудна задача, която е невъзможна за изпълнение в кратък срок.
Европейската комисия поиска от страните-членки да имат минимална цел за запаси от газ от 80% до ноември. През юни нивата на зареждане с газ са били малко над 56%, по данни на същата институция.
Цените на природния газ излетяха нагоре
Цените на природния газ драматично се повишиха след инвазията на Русия в Украйна и дори преди това, когато Русия започна да ограничава доставките.
Ценовият натиск се подновява всеки път, когато Русия намалява доставките си за Европа, като се има предвид колко важна е стоката за няколко сектора и липсата на алтернативи на руските изкопаеми горива.
Саломон Фидлър, икономист в Berenberg, отбелязва, че цените на природния газ в Европа са „прекомерно високи“ сега, в сравнение със средната цена за 2015-2019 г.
В обичайна година ЕС може да използва около 4.3 млрд. MWh природен газ. Когато цените са по-високи със 100 евро на MWh за една година и ЕС трябва да плати тези цени, вместо да се възползва от някои дългосрочни договори с фиксирана цена, разходите ще се увеличат с около 430 млрд. евро – еквивалентни на 3% от БВП на ЕС за 2021 г., каза той.
По-високите цени на газа постепенно повлияват и сметките за енергия на компаниите и крайния потребител в целия ЕС.
Прогнозите за растеж се сринаха
На фона на редуцирани доставки и по-високи цени, газовата криза разтресе прогнозите за европейската икономика.
Последните данни за растеж на еврозоната, публикувани в петък, показаха БВП от 0.7% през второто тримесечие - над пазарните очаквания. Но все повече и повече икономисти очакват в рецесия през 2023 г.
Европейската комисия заяви по-рано през юли, че икономиката ще отчете ръст от 2.7% тази година и 1.5% през следващата. Оттам отбелязаха още, че пълното спиране на доставките на газ от Русия може да доведе до рецесия по-късно през 2022 г.
По-високите цени на газа повишават разходите на фирмите и изстискват бюджета на потребителите, оставяйки им все по-малко пари за харчене за други стоки и услуги. Като резултат очакваме еврозоната да влезе в рецесия тази есен при все още висока инфлация, каза Фидлър.