След решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) от миналия четвъртък да повиши водещата си лихва с 50 базисни пункта (0.5 процентни пункта) - като мярка за "охлаждане" на инфлацията, банките у нас предприеха стъпки спрямо парите на граждани и фирми, оставени за съхранение.

Във връзка с решението, взето на 21 юли 2022 г. от УС на ЕЦБ, Обединена българска банка (ОББ) и KBC Банк България премахнаха таксата си за наличност от 1 август 2022 г. Промяната важи както за физически, така и за юридически лица, съобщиха от финансовата институция.

За ОББ таксата върху наличности по разплащателни и спестовни сметки, които надвишават 400 000 лева или тяхната равностойност в чужда валута (с изключение на сметки в долари), е 0.7%. Таксата се начислява на годишна база и е платима ежемесечно. За КВС Банк (доскорошната Райфайзенбанк) промяната е още по-чувствителна, защото там прагът, над който се начислява такса от 0.7%, е 200 000 лв.

Същото направи и Пощенска банка. Клиентите й се възползват автоматично от новите условия още от 25 юли 2022 г. Падат таксите за съхранение на парични средства по влогове, депозитни и разплащателни продукти - както за нови, така и за настоящи клиенти. Банката в момента начислява 0.7% върху всички суми над 200 000 лв.

Още преди 2 седмици една от по-малките банки у нас - TBI Bank, съобщи, че в резултат на новата политика на ЕЦБ, също премахва таксата за съхранение на парични средства по разплащателни сметки за корпоративни клиенти, независимо от техния размер.

За физически лица такива такси банката не е въвеждала, а TBI Bank е и една от малкото банки, които не престанаха да олихвяват спестяванията на клиентите си, пише вестник "Сега".

Очакванията след решението на ЕЦБ за вдигане на лихвите за първи път от 11 години са и останалите търговски банки да започнат да премахват първо таксите за съхранение на големи суми пари, а след това и да започнат да възстановяват лихвите по спестяванията.

ЕЦБ вдигна лихвите, какво означава това за заемите?Кой печели и кой губи от по-високите лихви на ЕЦБ?

Експерти: Вдигането на лихвите по кредитите няма да е притеснително

Поскъпването на парите, съхранявани в банките, ще бъде последвано от вдигане и на лихвите по кредитите, предупредиха експерти.

Очакванията са това да става плавно. Според Григор Сарийски, икономист от БАН, процесът няма да е притеснителен за кредитополучателите. По думите му, коефициентът на задлъжнялост на българина е много нисък.

"Това е фактор, който влияе върху стабилността на банките. Финансовата култура е в правенето на сметката. В следващите месеци разходите за храна, вода и сметки ще заемат значително по-голям дял, а по-малко пари ще останат за обслужване на кредита", посочи експертът пред Нова телевизия.

"Някои кредитополучатели имат фиксирани лихви, те ще бъдат постоянни. Хората с плаващи лихви все още имат комфорта на прага, който е определен. Банките също имат комфорт, те имат ликвидни буфери, нямат необходимост от рязко увеличение на лихвите", разясни Сарийски.

Достъпът до кредит ще стане по-скъп, коментира Иван Стойков от "Моите пари".

Повишаването на лихвите по кредитите трябва да накара потребителите да оценят по-внимателно доколко конкретните им идеи са смислени в настоящата среда, но не и да ги спира да се развиват, коментира пред БТА проф. д. ик. н. Виржиния Желязкова, директор на направление "Финанси и финансов мениджмънт" в Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab към Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Според нея, ефектът от увеличението на лихвите по кредитите у нас не се очаква да бъде значителен - сега става дума за половин процентен пункт увеличение, а и в бъдеще нарастването се очаква да бъде плавно. Освен това през последните години кредитните правила на банките в България бяха пруденциални, което е най-ясно видимо в съотношението "дълг към доход" на кредитополучателите.

То варира между 50 и 60 на сто в различните банки у нас, което означава, че кредитополучателите разполагат с буфер за посрещане на непредвидени увеличения на разходите, изтъкна проф. Желязкова. Тя посочи, че банките са силно капитализирани и това дава увереност, че ще продължат да бъдат стабилни и да подкрепят устойчивостта на цялата икономическа система.

Какво се случва с инфлацията?

Не трябва да забравяме действието на инфлационните процеси, които се развиват паралелно с увеличаването на лихвите. Важно последствие от тях е номиналното увеличение на доходите на населението. Съществен аспект на ситуацията е, че въпреки повишаването на лихвените проценти на ЕЦБ, инфлацията продължава да бъде на нива много над тези на лихвите по кредитите, допълва проф. Желязкова.

Това на практика означава, че парите на кредит продължават да бъдат с отрицателна реална лихва - за тях плащаме по-малко, отколкото се обезценяват парите ни. От тази гледна точка, използването на кредитен ресурс продължава да бъде напълно обосновано, особено ако средствата се инвестират в активи и проекти, които ще донасят добавена стойност с времето, обясни финансистът.

Според проф. Желязкова, нашият кредитен пазар не е достигнал максималните си възможности за развитие. "Например, ако жилищните кредити в Европа са между 30 и 40 на сто от БВП, то за България делът им е едва около 11 на сто.

Вярно е, че в България около 80 на сто от населението притежава собствено жилище, същевременно обаче нашата страна се характеризира с най-малка жилищна площ на човек. Това означава, че пазарът има потенциал за растеж и в ситуация на плавно повишаващи се лихвени проценти търсенето и предлагането ще се определят все повече от качеството на имотите", каза тя.

Бизнесът очаква рецесия

Според икономиста от БСК Щерю Ножаров, ръстът в производствената инфлация ще изисква все повече увеличение на лихвените проценти и по-високи мерки от централните банки. "Вероятно ще навлезем в сравнително тежка и продължителна рецесия", каза той.

По думите му, за българския бизнес това означава няколко неща.

"В секторите с висока междуфирмена задлъжнялост ще има фирми на ръба на фалит. При гражданите с кредити ще има усложнение. При програмирането на следващия бюджет вероятно няма да има възможност за пълноценно индексиране на доходите. Глобалното противопоставяне на САЩ и Китай води до разкъсване на веригите на доставки и все по-голямо капсулиране на отделни валутни региони", посочва той.

"Един бюджет трябва да бъде конструиран да намалява неравенствата, а не като сегашния - който дава на всички. Парите да бъдат получавани от тези, които имат нужда. Бързо трябва да се приеме дефиниция за енергийна бедност и да се оптимизират държавните разходи и програмното бюджетиране", категоричен е Ножаров.

Според него тази година ще бъде по-лека икономически от следващата, когато светът ще бъде на ръба на рецесия.

"Икономическият растеж на повечето държави в Европа ще бъде под 1%. Високата инфлация ще доведе множество проблеми - възможностите за финансиране на бизнеса и тези на домаикнствата да изплащат дългове", подчерта икономистът.