Енергийната криза променя бъдещето на Европа и Русия
Възможно е светът да вижда повратна точка във войната, ако съдим по забележителния напредък на Украйна срещу руската войска през последните няколко дни.
Далеч от военния конфликт, нещо друго също се променя - европейската икономика. Процесът може да преобрази сериозно и Европа, и Русия.
Все още не е ясно колко точно територия ще успее Киев да си върне, дали ще се насочи към окупирания Крим и стратегическото Азовско море, или руската съпротива ще се засили.
Изглежда невероятно през следващата година да бъде постигнато някакво споразумение за възстановяване на ценните доставки на руски газ в Европа. Първото предупреждение дойде със спирането на доставките през Украйна за срок от 13 дни през 2009 г. Второто бе анексирането на Крим през 2014 г., пише Money Control.
Едва събитията след 24 февруари тази година обаче доведоха Европа до решението да прекъсне зависимостта си от руския газ. За взимането му сериозна роля имаше и Газпром.
Доставките по “Северен поток 1” до Германия са спрени за неопределено време до премахване на санкциите. През Полша не минава нищо вече месеци. Изненадвано, известни доставки има през Украйна.
Европейският отговор ще има три етапа.
Тази зима ще е най-критичната. Германия и Великобритания, наред с други, са подготвили огромни финансови пакети, за да тушират шока върху домакинствата и бизнеса. Почти всяка страна членка на ЕС вече е изпълнила целта си до ноември да има 80% запълнени газови хранилища. Два нови плаващи терминала за втечнен газ пристигнаха в Нидерландия. Германия планира да въведе в експлоатация още три съвсем скоро. На този фон европейците трябва да се молят за по-топла зима.
Вторят етап обхваща следващите три години. През този период ще започне да се произвежда в цял свят повече втечнен газ. Може би ще бъде доставен малко газ в Европа от Северна Африка, Близкия изток и Каспийско море.
Путин: Санкциите на Запада са заплаха за целия святЗападът е подкопал глобалната икономика с
Пълната замяна на руския газ ще изисква по-малко консумация в Европа и където и да било другаде. Ще бъде даден сериозен тласък на възобновяемата електроенергия, но много енергоемки промишлености в Европа ще затворят, може би завинаги, за да бъдат преместени в райони с по-евтин газ. Домовете ще бъдат реновирани и газовите котли ще бъдат заменени с термопомпи с електрическо задвижване, така че газът, използван за отопление, да намалее.
Азиатските страни, които се надяваха да използват втечнен газ, за да се справят с дефицита на енергия и да изчистят смога, ще трябва да продължат да горят въглища или да се откажат от тях.
От 2026 г. нататък ще стартират големи проекти за втечнен природен газ в Катар, ОАЕ, САЩ, Австралия, Канада и Мозамбик. Мащабният износ на водород от Близкия изток и Северна Африка може да започне да замества газа в Европа. Ядрената енергия може да се възроди.
Не е изключено малко руски газ да продължи да тече на запад, но в една политическа ситуация, която е много по-различна от настоящата.
Трудно е да си представим, че Брюксел или Берлин ще искат отново 40% от вноса им да идва от Сибир. Москва има планове да се преориентира към Китай, който вече купува 10% от газа за износ.
Събитията от тази година обаче може да направят Пекин предпазлив по отношение на Русия. Продажбите на Русия за Европа са еквивалентни на целия внос на Китай - който в момента е разумно диверсифициран между Русия и Централна Азия.
Китай е изправен пред трудна сделка. Продажбите на Газпром на изток вече бяха само наполовина по-рентабилни от тези в Европа и изискват масивни, скъпи тръбопроводи на дълги разстояния през суров терен. Без доходоносни международни договори способността на Газпром да осигурява газ за вътрешния си пазар ще бъде подкопана.
Колкото до петрола, Г-7 планира ограничаване на цените на руския петрол.
Санкциите и предстоящата забрана на ЕС ще ограничат вноса му. Липсата на технологии и финанси ще намали производството в дългосрочен план. Настоящите находища се изчерпват, а развитието на новото поколение в отдалечено място като Източен Сибир и крайбрежието на Арктика е затруднено.
Още преди войната и пандемията от COVID-19, проучване на два московски енергийни института предвиждаше 15-процентен спад на руското производство до 2040 г., придружен от почти удвояване на средните производствени разходи.
ОПЕК искаше от десетилетия да включи Русия в своята система. Това се оказа успешно в управлението на динамиката на предлагането и търсенето. Въпреки това, тъй като Русия произвежда доста под зададеното ниво, нейното въздействие върху краткосрочното управление на пазара е по-ограничено.
Климатичната политика бе ясна опасност за руския износ на петрол, газ и въглища до 2050 г. Започналата война сложи край на възможността те да бъдат заменени от продажбата на водород в Европа - това е сфера, в която Русия можеше да се радва на конкурентно предимство.
В момента, с изключение на хидроенергията, използването на възобновяема енергия е слабо. То представлява едва 0.5% от произвежданата електроенергия.
Китай, Япония, Европа и САЩ доминират в изследванията и производството на нови енергийни системи, от слънчеви клетки до модерни батерии и електрически превозни средства. Една от сферите на успех, износът на ядрени реактори от Росатом, също коренно се промени.
Преориентирането от зависимост от износа на твърди горива и минерали ще бъде продължително и трудно. Един променен енергиен модел може да се отрази добре за Русия и нейните съседи.