Европа забрави за климата и се надпреварва за въглища
Дремещото пристанище Мтвара в Танзания до миналата година основно търгуваше с кашу. Сега там кипи работа. То е изпълнено с кораби, на които се товарят въглища. Промяната идва от сериозната надпревара за едно от най-замърсяващите горива, откакто започна руската инвазия в Украйна.
Традиционно Танзания изнася въглища само за съседни страни в Източна Африка. Изпращането им по-надалеч не можеше да се обсъжда, тъй като изискваше транспортиране на материала от мини на разстояние повече от 600 км от Мтвара, най-близкото пристанище до Индийския океан.
Парализиращата енергийна криза в Европа промени всичко това, пише Ройтерс.
Цените на въглищата, които се използват за производство на електричество, се покачиха до рекордни нива, като резултат от войната, която остави много европейски страни без достъп до жизненоважни доставки на природен газ и въглища от техния топ доставчик Русия.
Купувачите в Европа и извън нея сега се надпреварват да плащат в долари за въглища от доста отдалечени мини - такива в Танзания, Ботсвана и дори потенциално в Мадагаскар.
Възстановяващото се търсене на въглища, водено от правителствата, които се опитват да се откажат от руската енергия, като същевременно поддържат таван на цените на електроенергията, се сблъсква с плановете за опазване на климата, които изключват употребата на от най-замърсяващото изкопаемо гориво.
„Европейските играчи след руската война отиват на всяко място, където има въглища“, казва Ризван Ахмед, управляващ директор на въгледобива Bluesky Minings в Дар ес Салам, Танзания.
„Те предлагат да платят много добри цени”, допълва той.
Търговецът на суровини Cargill отбеляза значително увеличение на доставките на въглища в Европа през последните месеци, казва Ян Дилеман, президент на подразделението за океански транспорт на Cargill, като компанията транспортира 9 милиона тона въглища в световен мащаб през периода юни-август в сравнение със 7 милиона годишно по-рано.
Европа се състезава с други купувачи, а алтернативата - газът, е още по-скъпа, казва Дилеман. По думите му, към Старият континент ще се отправят големи доставки от Колумбия, Южна Африка и дори по-далеч.
Независимо колко кратка е отворилата се възможност, редица страни с мини за въглища ще се възползват от маржовете, за да спечелят. Шансът е твърде добър, за да бъде пропуснат.
Въглищата на австралийското пристанище Нюкасъл – глобален показател – се търгуваха на 429 долара за тон на 16 септември, малко под историческия връх от 483,50 долара през март и нагоре от около 176 долара/тон по това време миналата година.
От ноември миналата година на Мтвара са регистрирани 13 кораба, натоварени с въглища. Тогава стартират първите доставки, според служител на пристанището.
Последният кораб MV Miss Simona за насипни товари с капацитет 34 529 тона акостира миналата седмица. Натоварен е и е отплавал за Франция.
От края на юни има 57 заявки за налични кораби за превоз на танзанийски въглища. За същия период миналата година те са били само две, сочи анализ от платформата за морски и стокови данни Shipfix.
Глобалният внос на въглища по море достигна 97,8 милиона тона през юли - най-високото ниво в историята и повишение с над 9% на годишна база, показва анализ на корабния брокер Braemar.
Обемът спадна до 89 милиона тона през август, до голяма степен поради прекъсвания на износа от големия производител Австралия.
Последно ура за въглищата?
Танзания очаква тази година да удвои износа на въглища до около 696 773 тона, съобщиха от минната комисия на страната пред Ройтерс, докато производството се очаква да нарасне с 50% до около 1 364 707 тона.
Правителството ще получи значителни данъчни приходи и обмисля да изгради ж.п. линия, която ще свърже въгледобивния регион Рувума с Мтвара, казва Яхя Семамба, действащ изпълнителен секретар на Комисията по минното дело, държавен орган.
Базираният в Танзания миньор Ruvuma Coal от ноември досега вече е изнесъл най-малко 400 000 тона въглища за страни, сред които са и Холандия, Франция и Индия.
Докато въглищните миньори се радват на безпрецедентни маржове на печалба, други определят ситуацията като последното ура за тази индустрия. От години тя е изправена пред силен натиск да намали производството.
В момента обаче търговците в Европа са готови да платят два пъти цената, посочена от азиатските купувачи, информират някои ръководители на мини като Ахмед от Bluesky, който каза, че компанията му в момента не изнася през Мтвара, но планира да го направи и е получил заявки от купувачи в Германия, Полша и Великобритания.
Сходна е ситуацията в Ботсвана. Страната няма излаз на море и бе немислимо да изнася въглища. По-голямата част от износа й отиваше към Южна Африка, Намибия и Зимбабве.
По-рано логистиката щеше да ни убие. Въпреки това, при настоящите цени, можем да накараме това нещо да работи, казва Морне дю Плеси, главен изпълнителен директор на базираната в Ботсвана въгледобивна компания Minergy (MIN.BT).
Minergy е изнесла две пратки от около 30 000 тона всяка от пристанището Уолфиш Бей в Намибия и е изпратила два влака с въглища за износ от пристанището Мапуто в Мозамбик.
Най-големият производител на ванилия в света - Мадагаскар, също се появява на световната въглищна сцена.
Компаниите за въгледобив там за първи път в историята на страната изнасят продукцията си, казва принц Ниати, главен изпълнителен директор на една от компаниите, разработващи въглищен проект в страната.
Новите участници обаче ще трябва да се подготвят да се оттеглят или дори да спрат производството, ако пазарните условия станат неблагоприятни, добави Ниати.
Въглищата са добре дошли
Голямото търсене и ограничените доставки на въглища преначертаха търговските маршрути. За последните четири месеца вносът им в Европейския съюз от Австралия, Южна Африка и Индонезия - които традиционно снабдяват азиатските пазари - е нараснал повече от 11 пъти, показват данни на индийската консултантска компания Coalmint.
Инвазията принуди държавите от ЕС да намалят зависимостта си от газ от Русия. Забраната на блока за внос на руски въглища допълнително увеличи натиска върху производителите на електроенергия да намерят алтернативни източници на горивото.
Досега Русия доставяше около 70% от въглищата в ЕС и 40% от природния газ. Кризата тласна европейските страни по-далеч от поставените екологични цели. Те трупат гориво и отварят вече затворени въглищни централи, за да се подготвят за зимата. Това доведе до 25% ръст на производството на въглища и лигнитни въглища само за година.
Използването на въглища е сериозна пречка пред амбициозните цели за намаляване на емисиите на CO2. Според енергийния мозъчен тръст Ember емисиите в ЕС за година ще се увеличат с 1,3%, ако доставките на руски газ напълно спрат.
Правителствата в Европа казват, че това е временна промяна. Колко точно е временна зависи от това колко дълго ще продължи енергийната криза. Германия отлага планираните спирания на някои въглищни централи, за да гарантира сигурността на електроснабдяването.
Дотогава въгледобивната индустрия в горепосочените страни се надява на печалби.
Компанията Minergy в Ботсвана смята, че пазарът на въглища ще остане силен поне до средата на 2023 г., ако не и повече. Оттам се надяват на удвояване на производствения капацитет.