Как Виктор Орбан прогонва чуждестранните търговски вериги
Миналата седмица премиерът на Унгария Виктор Орбан разшири списъка на хранителните продукти, които ще имат таван на цените. С този ход той ще нанесе пореден удар върху търговците на дребно, които се борят с куп други мерки, въведени през последната година. Във фокуса на унгарското правителство са чуждестранните големи вериги супермаркети. Те се опитват да се противопоставят, но не е ясно какво могат да направят като ответна мярка, съобщи Politico.
През декември 2021 г., на фона на растящата инфлация на цените на храните, която засегна особено силно Централна и Източна Европа, правителството на Унгария гласува законопроект, който задължава супермаркетите с приходи от продажби над 100 милиарда форинта (250 милиона евро) да дадат на благотворителни организации хранителни продукти, чиято годност изтича след 48 часа.
След това Будапеща наложи таван на цените - без компенсация за търговците на дребно. Освен това увеличи данъчната ставка за големите търговци върху шест основни хранителни продукти, включително захар, брашно и пилешки гърди. От миналата сряда към списъка с храни с таван на цените бяха добавени яйцата и картофите.
Всички фирми, които отговарят на условията, поставени от правителството, включително германските дискаунт гиганти Aldi и Lidl, френската верига Auchan, ирландската Penny Market, австрийската Spar и британската Tesco - не са унгарски. Въпреки че покриват прага от 100 милиарда форинта, няколко местни търговци на хранителни стоки могат да заобиколят данъчните и други мерки, тъй като работят по франчайз система. Законът не позволява на други вериги супермаркети да се преструктурират.
Според представител на един от засегнатите търговци на дребно, който пожела анонимност, “това, което се случва в момента, не е нищо по-малко от умишлено изтласкване на определени бизнеси от пазара“.
Не е възможно да се работи рентабилно при такива обстоятелства, наложени от унгарското правителство, смята той. За него законът противоречи на основните принципи, валидни за вътрешния пазар на ЕС, и призовава Европейската комисия да се намеси.
Засегнатите чуждестранни търговци на дребно в Унгария отказаха на Politico да говорят официално.
Според властите мерките са отговор на спираловидната инфлация и нарастващите цени на храните, които бяха допълнително тласнати нагоре от инвазията на Русия в Украйна.
Говорейки пред местни медии миналия месец, Виктор Орбан каза, че последното замразяване на цените е част от неговия план за намаляване наполовина на инфлацията, която достигна 21,1% през октомври и се очаква да достигне 25% до края на годината.
Притеснителен е и фактът, че членове на правителството на Орбан не крият амбициите си да превърнат международните търговци на дребно в местна собственост. Те апелират към увеличаване на дела на местните бизнеси на дребно за строителни материали и търговия на храни.
Секторът на хранителни стоки е най-новата индустрия, към която Виктор Орбан насочва вниманието си. От 2010 г. насам той води кампания за поставяне на ключови сектори, включително банкиране, строителство и енергетика, под по-голям контрол от Унгария. Много хора в неговия кръг се облагодетелстваха от това, придобивайки големи дялове в тези сектори.
Два месеца след убедителната победа на избори през април, Орбан обяви национално извънредно положение, което му позволява да управлява с укази, и наложи множество увеличения на данъците в сектори от икономиката, доминирани от чуждестранни корпорации.
Големите телекомуникационни фирми например, подобно на търговците на дребно, сега са изправени пред увеличен прогресивен данък върху оборота.
Тежък ден в съда
В отговор на новите правила, които Виктор Орбан налага едно след друго, френският Auchan вече е в процес на продажба. Той ще бъде купен от унгарски купувач. Какво възнамеряват да правят другите компании остава неясно.
Tesco загуби съдебно оспорване срещу прогресивните данъчни мерки на Унгария в Съда на ЕС през 2020 г. Затова не е сигурно, че търговците на дребно ще имат по-добър късмет сега, каза Сам Болдуин от унгарската адвокатска кантора Szecskay. По думите му, правителството може да ограничи свободите на вътрешния пазар, стига да докаже, че не нарушава ненужно конкуренцията.
Болдуин допълва, че ситуацията, в която са големите търговски вериги, не предизвиква обществено съчувствие и това не е от полза. Обществото в Унгария смята, че те генерират големи печалби от изключително високите цени, на които продават. Миналата година петте големи чуждестранни марки в страната увеличиха оборотите си. Lidl например регистрира печалба след данъчно увеличение от 17%.
Намесата на Европейската комисия в този момент е от голямо значение. От една страна, тя може да се покаже като защитник на големите търговски вериги във време, в което гражданите се борят с високи разходи за живот. От друга страна, ако на Унгария й се размине, „това може да послужи като много негативен модел за подражание и за други държави-членки на ЕС”.