Около 8% от територията на Шри Ланка е обявена за защитена. 5734 кв. км са под закрилата на държавата в лицето на Департамента за опазване на дивата природа (DWC). Това е правителствената институция, отговорна за защитата на ресурсите на дивата природа на страната по цялата й сухоземна и морска територия, съгласно специална Наредба №2 за защита на фауната и флората от 1937 година. В защитените територии са забранени ловът, унищожаването на гнезда и яйца на птици и влечуги, изсичането и повреждането на дървета и храсти, паленето на огън, използването на капани, отрова и експлозиви. Посетителите влизат в националните паркове със специални превозни средства, които нямат право да напускат при никакви обстоятелства.

Националният парк „Яла” е един от 26-те природни резервата в Шри Ланка и един от 16-те достъпни за посетители. Една от целите, които DWC си поставя, е да насърчава местните общности и бизнеса да участват като пълноправни партньори във всички аспекти на процеса на опазване на дивата природа. Това се случва.

Разположен в югоизточната част на остров Цейлон, на 260 км от столицата Коломбо, Национален парк „Яла” заема 1268 кв. км площ от две провинции – Хамбантота и Монарагала. Разделен е на пет зони, в две от които посетителите са добре дошли. В останалите три се допускат само изследователи и професионални фотографи. Над 650 000 туристи посещават Яла годишно. Най-подходящото време за това е между февруари и юли, когато нивото на водата в парка е ниско и това извежда животните на открито. Туровете са или сутрин рано, или привечер. Бариерата за посетители се отваря в 6 ч. сутринта и се затваря в 18 часа.

Яла е обявен за резерват през 1900 г., а от 1 март 1938 г. е със статут на национален парк. Любопитен факт е, че първоначално тази територия – необятна и разнообразна екосистема от мусонни гори, савани, морски и сладководни влажни зони, блата, пасища и крайбрежни пясъчни дюни, е използвана като ловно поле за британския елит. Днес тя е дом на 44 вида бозайници, 215 птици, 46 влечуги и 52 вида пеперуди и т.н. В резервата се наблюдава най-голямата популация на леопард (Panthera pardus kotiya) – ендемичен вид за Шри Ланка, цейлонски слон (Elephas maximus maximus), воден бивол (Bubalus arnee), дива свиня (Sus scrofa), мечка ленивец (Melursus ursinus), индийски самбар (Rusa unicolor unicolor), сива мангуста (Herpestes edwardsi), крокодил грабител (Crocodylus palustris), пъстър елен (Axis axis), златен чакал (Canis aureus), филиипнски пеликан (Pelecanus philippensis ), черноглав ибис (T. melanocephalus), азиатски бивол (Bubalus arnee), бенгалски варан (Varanus bengalensis) и много други представители на фауната.

Флората в Яла е доминирана от сандалово дърво (Santalum album), цейлонски дъб (Schleichera oleosa), цейлонско желязно дърво (Manilkara hexandra), сатеново дърво (Chloroxylon swietenia). Реките, блатата и езерата са обсипани с лотоси и надвесени над тях различни видове мангрови дървета. Решихме, че всичко описано до тук е добро основание да посетим Яла.

Поверяваме организацията на нашия любезен водач в Шри Ланка – Джанака. От брега на Индийския океан се отправяме към вътрешността на страната. В градчето Тисамахарама (Tissamaharama) или Тиса (Tissa), както още го наричат, ни очаква Руан – шофьор на джипа, с който ще влезем в резервата. Дирекцията на Парка представлява кампус на около 20 км източно от града. Спираме за кратък инструктаж на рейнджърите. С изненада научаваме, че в джунглата има правила. Запомняме само ключовите: не напускайте автомобила, каквото и да се случи, слонът е най-опасното животно, не го дразнете, не хранете животните и не изхвърляйте нищо в парка, засвидетелствайте уважение към дивата природа.

Качваме се в джипа и се отправяме към пункта Палатупана (Palatupana) – един от двата най-близки входа към парка. Рейнджърите проверяват разрешителното ни за достъп и записват регистрационния номер на автомобила. Бариерата се вдига.

Всички много се вълнуваме, че ще срещнем диви животни в естествената им среда. Взираме се във всеки храст, дърво и скала, реагираме на всеки шум и движение. Майката Природа ни приветства с отворени обятия веднага щом напускаме кампуса – стадо маймуни ни ескортира за кратко, пауни с разперени ветрила от пера изскачат от храстите, огромен слон невъзмутимо се доближава до джипа. Мога да протегна ръка и да го ударя по челото. Даваме си сметка, че местното население живее в обкръжението на свободно скитащи животни.

Криволичещи пътеки, обградени от гъст храсталак ни отвежда навътре в парка. В далечината стадо водни биволи блаженства в блато. Недалеч от тях се подава муцуната на крокодил, застинал в калната вода. Въздухът е с висока влажност, току що е преваляло. Разположен в сухата зона на острова, средногодишните валежи над Яла са между 900 и 1300 мм в зависимост от района. Декември и януари са най-влажните месеци, докато сушата владее резервата от май до септември.

Националният парк Яла е особено популярен, тъй като в него се разхожда шриланският леопард. Само в една от зоните му популацията наброява около 75 леопарда върху територия от 144 кв. км. Съотношението е почти 1:2. Шансът да видим котка е голям, уверява ни нашият водач Руан. И добавя, че мъжките леопарди в Яла са много уверени и често се срещат дори през деня, а не само сутрин и привечер, когато излизат да ловуват.

Тук е мястото да отбележа, че Руан, въпреки крехката си възраст, е уверен шофьор и гид. Познава всяка педя от резервата и неговите обитатели. Избира най-добрите места за наблюдение, разказва за поведението на животните и кара като пилот на Формула 1.

Стадо кошути кротко пасе на една закътана между дърветата поляна. Самецът си почива, скрит зад храстите. Огромните му рога го издават.

Стигаме до огромно открито пространство – стара оризова плантация, обитавана от пеликани, ибиси и бели чапли. Шумът от двигателя ги подплашва и птиците политат. Наближаваме място, където се белеят огромни кости. Научаваме, че това са останки от слонове. Руан разказва, че когато един слон остарее и зъбите му окапят, той се отделя от стадото и се усамотява в този район, за да дочака смъртта.

Слънцето постепенно слиза към хоризонта. Това е знак, че приключението ни е към края си. Предупредени сме, че не можем да останем в парка след 18 часа. Леопард не видяхме, но си дадохме сметка, че вълнението и изненадата правят сафарито вълнуващо преживяване. Националният парк „Яла” без съмнение бе едно от най-запомнящите се преживявания по време на престоя ми в Шри Ланка.

Автор: Светлана Тодорова-Ваташка