„Всички искат да бъдат приятели на народа, но това няма как да стане” – така с едно изречение Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, обобщи дебата в парламента за бюджета за следващата година.

„За втори път в 19-годишната история на ИПИ да представя алтернативен бюджет, нямаме приет такъв за следващата година. Но за разлика от първия път, имахме някаква времева рамка – финансовият министър бе известен и новият бюджет трябваше да бъде гласуван през март 2022 г. Сега проблемът не е само времеви”, подчерта Петър Ганев, старши изследовател в Института, при откриването на дискусията, организирана с подкрепата на Фондация „Фридрих Науман”.

Мнението му споделя Петя Георгиева, икономист в ИПИ. Според нея ситуацията е драматична и не защото няма бюджет за следващата година, а защото липсва перспектива за съставяне на кабинет, което означава, че не е ясна чия ще бъде отговорността за фискалната политика.

Икономистът подчерта, че никой не може да предвиди колко ще е БВП през следващата година – котвата, на чиято база се изчисляват останалите бюджетни индикатори. Това ще доведе до драматични отклонения в приходите и разходите, смята Георгиева и посочи за пример 2021 г., когато разликата между двете основни пера на държавния бюджет е била 16.3 на сто.

„Свидетели сме на сериозни упражнения върху бюджета. Между двете четения на закона са внесени 16 предложения, някои от които се припокриват, но ако те се приемат, ще доведат до допълнителна тежест от 5% върху бюджета при неясен размер на БВП”, посочи Георгиева. Според нея е твърде рискована промяната в парадигмата на фискалното управление, която се изразява в три посоки:

  • размиване на границата между законодателна и изпълнителна власт;
  • концентрация върху разходите, а не върху приходите;
  • липса на ясна отговорност за фискалния резултат.

    • От ИПИ напомниха на политиците, че съществуват фискални правила, едно от които е 0,5% структурен дефицит от БВП. „В един момент ще трябва да бъдат ограничени всякакви опити да бъде нарушена фискалната дисциплина. Тя ни предпазва от глупости, които можем да свършим за твърде кратък период”, заяви икономистът.

    Икономическите експерти са категорични, че основните реформи, които предстоят, са членство в еврозоната, фискална децентрализация за подобряване качеството на публичните услуги по места, изпълнение на Плана за възстановяване и реформа в правосъдието, която ще гарантира предвидима среда за бизнеса и гражданите.

    Вицепремиерът Атанас Пеканов отбеляза, че решението за удължаването на бюджета за тази година е разумен ход на служебния кабинет. „На годишната среща на Световната банка и на МВФ беше подчертано, че паричната и фискална политика трябва да гледат в една посока. Каквито и изчисления да имаме, българската икономика не се намира в шок и недостиг на търсенето, а напротив – шок на предлагането. В този смисъл правилната политика е да се изтеглят стимулите. Такива все пак ще има чрез Плана за възстановяване, но траншовете ще идват след извършване на съответните реформи”, обясни политикът.

    „Всички искат да бъдат приятели на народа, но това няма как да стане. Първият пример е с минмалната работна заплата – вие дадохте заявка, че ще въведете европейското правило тя да е 50% от средната за страната, но още с въвеждането й, го нарушихте, тъй като МРЗ е близка до реалната”, обърна се към вицепремиера икономистът и преподавател в СУ Красен Станчев.

    Според него МРЗ не е просто плащане, а координатна система, тъй като с нея са обвързани всички обществени услуги – 2116 на брой. „С това увеличение ще ударите тъкмо хората, които са най-затруднени и които трябва да подпомогнете, заключи Станчев.

    Липсата на експертен дебат е основният проблем, твърди бившият финансов министър и член на Фискалния съвет Любомир Дацов. „Не въпросът в числата, те ще се наредят. Международните финансови институции твърдят едно – че фискалната и монетарната политика трябва да вървят ръка за ръка. Но това не се разбира от политиците. Решенията, които се предлагат и се приемат от парламентарните комисии, изглеждат като наказателна акция срещу служебното правителство. Съществува някаква скрита война между институциите, но всички ние, като данъкоплатци, ще трябва да платим сметката”, посочи финансистът.

    Симулация, направена наскоро от експерти от Фискалния съвет, сочи, че превишаването на бюджетното салдо през тази година ще е с процент-процент и половина. „Дори и да има някакви изненади с разплащанията в края на годината, правителството ще финишира под три процента дефицит, напълно според критериите на Маахстрихт. За следващата година обаче дефицитът трябва да е 1,5-1,7 на сто”, категоричен е бившият финансов министър.