Микропластмасата е нарастващ екологичен проблем, но изследователи в Корея са разработили нова система за пречистване на водата, която може да филтрира тези малки фрагменти, както и други замърсители, много бързо и с висока ефективност. Откритието им е публикувано в списание Advanced Materials.

Като се има предвид повсеместното разпространение на пластмасата в съвременния свят, не е изненадващо, че малки частици от това вещество могат да бъдат открити почти навсякъде на Земята , дори в среди, смятани за девствени. Микропластмасата е разпространена от полюс до полюс, от океанските дълбини до най -високите планински върхове и си проправя път нагоре по хранителната верига чак до хората, пише New Atlas.

Различни материали се подлагат на тест, за да помогнат за филтрирането на микропластмаси, включително магнитни „наноколони “, наноцелулоза , полупроводникови проводници и филтриращи колони, съдържащи пясък, чакъл и биофилми. Сега изследователи от Института за наука и технологии Daegu Gyeongbuk (DGIST) в Южна Корея намериха обещаваща нова технология.

Ключът към нея е материал, известен като ковалентна триазенова рамка (CTF). Това е силно пореста материя с голяма повърхност, която съдържа достатъчно място за съхраняване на уловените молекули. Наскоро бе доказано, че подобни материали са ефективни при отстраняване на органични багрила от промишлени отпадъчни води.

Плаващи влажни зони премахват токсичното наследство Проектът за изкуствените влажни зони е част от усилията на градските власти на Чикаго за почистване на речен участък, който обслужва интересите на индустрията

Екипът внимателно е проектирал молекулите в CTF така, че да привличат водата и е изложил материала на леко окисляване. Полученият филтър е ефективен при много бързо отстраняване на микропластмаси от водата – над 99,9% от замърсителите са отстранени в рамките на 10 секунди, твърдят учените. Материалът може да се използва многократно, без да се намалява неговата ефективност.

Изследователите са разработили версия на полимера, който може да абсорбира слънчевата светлина, да преобразува енергията в топлина и да я използва за пречистване на друг замърсител, известен като летливи органични съединения. Така те успяха да премахнат над 98% от летливите органични съединения под силата на едно слънчево облъчване. Прототип, комбиниращ двата вида мембрани се справя с над 99,9% от двата вида замърсители.

„Технологията, която разработихме, е изключителна за пречистване на вода с най-високата ефективност досега. Тя позволява премахването на повече от 99,9% от фенолни микропластмаси и летливите органични замърсители във вода при свръхвисоки скорости. Очакваме, че това ще бъде универсална технология с висока икономическа ефективност, която може да пречиства замърсени води и да доставя питейна вода дори в райони, където няма електрозахранване“, отбеляза професор Парк Чи-Янг, водещ автор на проучването.