Защо градовете се провалят в осигуряването на повече сянка?
Дърветата доказано охлаждат улиците, намаляват замърсяването на въздуха и подобряват психичното здраве на хората, но европейските градове все още изпитват сериозни трудности в опита си да засаждат повече дървета. Тъй като климатичните промени водят до покачване на температурите в градовете в цяла Европа, местните управи са под натиск да намерят начин да поддържат условията за живот поносими. Водещи климатолози казват, че дърветата са част от решението, пише Politico.
Повече дървета в града ще помогнат за смекчаване на ефектите от климатичните промени чрез съхраняване на въглерод и косвено чрез създаване на охлаждащ ефект, който намалява потреблението на енергия и нуждата от използване на енергия за пречистване на вода, пише в последния си доклад Междуправителствена група от специалисти по изменение на климата. Изготвен въз основа на над 18 000 изследвания, той посочва, че от увеличаването на броя на дърветата в градовете има няколко ползи - намаляване на замърсяването на въздуха, подобряване на психичното здраве на хората и справяне с т.нар. градски топлинни острови.
Основните спънки пред градските власти са няколко. Част от тях са високите разходи и скрити предизвикателства, свързани с инфраструктура като паркинги и подземен обществен транспорт.
В Лисабон засаждането на едно дърво изисква инвестиция от около 2000 евро, според Ана Луиза Соареш, ландшафтен архитект в ботаническата градина на португалската столица Ажуда, която е автор на редица проучвания за икономиката на градското озеленяване.
В тази сума, пояснява тя, влизат цената на дървото и разходите за поддръжка за следващите пет години. През този период новото дърво има нужда от специално внимание, за да оцелее.
„Ето защо засаждането на дървета по протежение на алея може да бъде голям разход за един град и допълнителна грижа за администрациите, тъй като се насочваме към трудни икономически времена”, казва още Соареш.
Това е една от причините, поради които “позеленяването” на градовете да върви бавно и дори назад.
Според данни, събрани от Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), градовете в ЕС губят дърветата си през последните десетилетия. Това отчасти се дължи на градското развитие и разширяването на пътищата, но също и защото хиляди дървета, засаждани през XIX и началото на XX в., достигат края на живота си.
За да се справи с негативната тенденция, Европейската комисия предлага страните от ЕС най-малко 10% от всички градове, села и предградия да бъдат покрити с сенници до 2050 г.
В проектозакона е заложено още градските власти да гарантират, че няма да има повече нетни загуби на зелени площи. Тъй като градовете се стремят да заменят и зазширят площите с дървета, за да се справят с предизвикателствата на изменението на климата, размерът на тази инвестиция може да ги провали.
Крайните ползи далеч надвишават разходите, подчертава Соареш. По думите й, дърветата подобряват качеството на въздуха и понижават температурата на улиците, а проучванията показват, че те също карат жителите на града да се чувстват по-добре.
Дърветата имат още предимства. Улиците с дървета привличат туристите и повишават цените на имотите, разположени до дължината им.
Коренът на проблема
Не само високите разходи връзват ръцете на градоначалниците. Те се оказват в капана на десетилетната инфраструктура.
„Основното искане, което чуваме от всички граждани, е, че те искат повече зелени площи и по-специално дървета“, казва архитектът Хосе Луис Инфансон Приоре, ръководител на публичните пространства и инфраструктурата на град Мадрид.
„За съжаление, това не винаги е възможно поради технически проблеми”, допълва той, посочвайки големите площади, например Plaza Mayor в Мадрид, на който няма дървета.
Засаждането на голям брой дървета там би било почти невъзможно, поради масивния паркинг под площада - често срещан проблем на много обществени площади в Европа.
Дърветата се нуждаят от "най-малко 1 метър подпочва" между бетонните конструкции и земята. Засаждането на голям брой дървета би изисквало пълно разрушаване на подземните парцели и повторното им изграждане с по-големи опорни структури - сложен и скъп процес.
Паркингите не са единствената пречка.
„Много площади... сега имат транспортна инфраструктура под тях“, каза Хосе Луис Инфансон Приоре. Той дава пример с площада Пуерта дел Сол в испанската столица, който е домакин както на метрото, така и на регионалните жп гари под повърхността си.
В Брюксел, който се е ангажирал да засажда около 300 дървета всяка година до 2030 г., тесните улици на града също представляват предизвикателство.
„Едно от нещата, които разглеждаме, е дали дърветата ще затруднят преминаването на линейките или ще усложнят преминаването на хора с намалена подвижност“, казва Зубида Джелаб, градски съветник за зелените площи.
„Често е доста трудно да се гарантират тези две неща”, отбелязва той.
Днес освобождаването на място за дървета може да създаде местно напрежение. Например, защото единственото такова представлява пространство, в момента заето от паркинг.
Не винаги е лесно да се премахне място за паркиране в полза на дърво.