От години трудовият пазар у нас прелива от всякакви чуждици, от които може да ти се завие свят. Намирането на работници вече е „рикрутване“, придобивките са „бенефити“. И макар това да е дразнещо, трябва да е ясно, че е световна тенденция да се измислят всякакви гръмки имена за длъжности.

Йерархията в повечето фирми е установена. Има директор, има заместници, шефове на отдели и така надолу по веригата. Това е ситуацията почти навсякъде. Въпреки установените стандарти обаче се появяват нови и нови странно звучащи длъжности, пише BBC.

Например „гуру бизнес развитие“ или „главен визионер“. Да не говорим пък за „chief innovation evangelist“.

На пръв поглед от подобна терминология няма сериозна вреда. Даже може да е привлекателно за т.нар. нови таланти на пазара на труда. Да създаваш нови и нови длъжности, само защото звучат добре обаче, вероятно не е най-добрата „рикрутмънт“ идея.

Името на длъжността има ясни цели – то трябва да показва мястото на работещия във фирмената йерархия и съответните отговорности. Освен това клиентите трябва да могат достатъчно лесно да разберат към кого да се обърнат с определен въпрос. Ако на визитката ти пише, че си гуру по еди-какво-си или коуч, нещата стават доста неясни. Фирмите, които наемат, би следвало също да разберат какъв човек кандидатства за работа.

Традиционно консервативни браншове като правото и финансите запазват имената на длъжностите в продължение на десетилетия. И на всички е ясно какво е младши съдия например. Или стажант в адвокатска кантора. Но други браншове за по-склонни към експерименти. Така се раждат всякакви мениджъри, „дивелъпъри“, „визионери“ и т.н. Някои си казват, че щом работата им е важна, трябва и звученето на длъжността да е такова.


Добрите служители невинаги са влюбени в работата си Ако вашите служители са на линия всеки ден, правейки точно това, което искате от тях, значи те работят

Маркетингов трик ли е всичко това? Донякъде, да. Лъскавите имена привличат внимание, хората се чувстват по-важни, търсещите услугата са впечатлени.

Промяната в длъжността може да накара служителя да се чувства по-ценен, казва Павел Адриан, директор по икономическите изследвания в лондонска платформа за подбор на персонал. Той сочи данни, според които много повече се харесват формулировки като „търсене на таланти“, отколкото „човешки ресурси“.

„Човешки ресурси“ звучи бюрократично. Чрез новия език компаниите се опитват да покажат, че обръщат много повече внимание и на работниците си, и на клиентите си“, казва той.

От гледна точка на фирмата свежо име на длъжността означава, че може да се представи за по-прогресивна. Което пък увеличава броя на кандидатстващите за работа.

От друга стана обаче авангардно озаглавените позиции могат да са пречка пред търсещите нова работа. Адриан посочва, че точните позиции, описани на с прост език, помагат на хората да разберат дали действително са подходящи за тях.

Когато ребрандирането на позициите стигне твърде далеч, търсещите работа може да имат затруднения в опитите си да съпоставят трудовия си опит с наличните роли.

Експертът добавя, че и служителите, и организациите могат да пострадат от нетрадиционно описаните роли. По думите му точно и просто описаните длъжности са затова, за да осигуряват ясни кариерни стълби и правила, което в крайна сметка помага за равнопоставеността.

Когато измисляме напомпани длъжности като безплатна тактика за набиране на персонал и в опит да поласкаем егото на определени работници, резултатът може да е несъответствие в очакванията между работодател и служител, посочват още експертите.

И все пак, тъй като естеството на работата се променя, както по отношение на функционирането на организациите, така и по отношение на видовете роли, вероятно ще продължим да виждаме все повече нови нетрадиционни позиции с примамливи имена. На служителите им остава да искат ясна дисекция на всяка напомпана длъжност, за да избегнат капаните, които може да крие тя.