Нагорещените до бяло пещи на Duralex пламтят до бреговете на река Лоара, близо до Орлеан, Франция, от годината, в която приключва Втората световна война.

Тази зима обаче не може да се намери жива душа по тихите производствени линии на стъкларската фабрика на фирмата в Ла Шапел-сен-месмен. Там не се произвежда нито едно парче стъкло, разказва Politico.

Самата пещ ще е в режим на „хибернация“ до април - защото газът, необходим за поддържането ѝ в пълна мощност просто е твърде скъп. Когато работи при тези по-ниски температури, тя не може да произведе нищо. Но ако се изключи напълно, разтопеното стъкло ще се втвърди в нея и оборудването ще бъде унищожено.

„Трябваше да вземем трудно решение“, казва за Politico Хосе-Луис Лякуна, президент на La Maison Française du Verre, групата, която притежава марките Duralex и Pyrex . „Това крие технически и човешки рискове, но помага да пестим енергия.“

Дори и да не го осъзнавате, вероятно сте държали продукт на Duralex - "този невъзпят триумф на европейското производство", коментира изданието.

Стъклените чаши на компанията се ползват във всяка френска училищна столова и се изнасят по целия свят. Можете да ги купите в универсалните магазини John Lewis в Обединеното кралство и дори в MoMA в Ню Йорк.

Лякуна казва, че бъдещето на фабриката в Европа не е застрашено, но битката, през която минава тази зима, е символ на по-дълбока криза, засягаща вековната производствена база на Европа.

Байдън заплашва плановете на Европа за производство на EV батерииПо-екологичните стандарти на ЕС са възможност, но и предизвикателство

Цената на енергията - достигнала до рекордни нива през 2022 г. след нахлуването на Русия в Украйна и спирането на жизненоважни газопроводи - стана твърде висока за много производствени фирми, което застрашава конкурентоспособността им, ако останат в Европа.

В същото време огромен пакет от американски субсидии за зелена промишленост шокира и разгневи служители на ЕС, които виждат САЩ като изкушаващи бизнеса да се премести отвъд Атлантика.

Енергийната криза е особено остра за стъкларската промишленост, наред с редица други сектори като химикали, метали, торове, целулоза и хартия, керамика и цимент, които изискват най-много енергия за захранване на производството. В тези сектори работят 8 милиона души. Изправени пред непрекъснато нарастваща икономическа конкуренция както от страна на Китай, така и от все по-протекционистките Съединени щати, европейските лидери открито предупреждават за зараза от „деиндустриализация“, засягаща производството на целия континент.

Предотвратяването на такъв процес – и на социалните и политически последствия от него – се изстреля на върха на дневния ред на ЕС през 2023 г.

Зелените субсидии в САЩ засилват страховете за германската индустрияГерманските производители и доставчици на автомобили, за които САЩ са основен експортен пазар, са сред най-големите потърпевши на американският Закон за намаляване на инфлацията

В новогодишен имейл до служителите, видян от Politico, европейският комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон посочи усилията за повишаване на глобалната конкурентоспособност на Европа като „основен приоритет“.

„Високите цени на енергията в Европа ще продължат да засягат нашите съграждани, но също и цели индустриални вериги за доставки и малки и средни предприятия“, пише Бретон. „В същото време Китай, САЩ и други страни се опитват – не безуспешно – да привлекат нашите индустриални мощности.

„Без силна производствена база“, се казва ясно в имейла на Бретон, „сигурността на доставките, способността за износ и създаването на работни места в Европа са изложени на риск“.

Екзистенциална криза

Към декември европейското производство, и по-специално индустриалната сила на континента - Германия, беше издържало най-лошото от зимната енергийна криза, намалявайки потреблението на газ с около 15% без съответен спад в общото производство, пише Politico.

Но с цените на газа - въпреки скорошните спадове - все още са около шест пъти по-високи от средната цена от предходните 10 години и повече от четири пъти по-високи от тези в конкурентни страни като САЩ, мнозина все още се страхуват, че по-големите фирми просто ще преместят дейността си извън Европа докато по-малките предприятия биха могли сериозно да се огънат под този натиск.

Мрачните перспективи се задълбочават заради това, че отдавна лелеяната визия за Европа като движеща сила на зелената индустриална революция беше разклатена от Закона за намаляване на инфлацията на Джо Байдън на стойност 369 милиарда долара. Със своите огромни субсидии за зелени технологии и клаузите „Купувайте американското“ европейските лидери се страхуват, че САЩ ще привличат все повече и повече от местните компании отвъд Атлантика.

Загубата на производствен капацитет означава загуба на работни места и това ще има „политически последици". "Не преувеличаваме, когато казваме, че европейската индустрия – като се започне от най-енергоемките – е изправена пред екзистенциална криза“, заявиха от Европейския профсъюз IndustriALL, който представлява работниците в производството. „Същата „екзистенциална“ заплаха се отнася за 8-те милиона работници в енергоемкия сектор“, предупреди IndustriALL.

Ненаучените уроци на ГерманияБерлин трябва да намали зависимостта си не само от Русия, но и от Китай

В своя годишен преглед на пазара на труда, публикуван миналия месец, Европейската комисия заяви, че нивата на заетост в ЕС остават силни въпреки войната, като безработицата е спаднала до 6% през юли. ЕК обаче предупреди, че продължаващите високи разходи за енергия представляват „голям риск“ за работните места в ЕС, особено в енергоемките производствени сектори.

Макар и сравнително малко по мащаб, въздействието върху работните места вече се забелязва. През декември Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) публикува списък на загубените работни места, сред които 441 съкращения, направени от производител на алуминиев оксид в Тулча, Румъния през юни; 300 души бяха съкратени в завод в Жиар над Хроном в Словакия до края на 2022 г., както и 350 – в завод за производство на керамични плочки в Полша. Организацията казва, че въздействието на енергийната криза върху заетостта в блока вероятно „едва сега започва“.

Подобно на бившите индустриални градове в Северна Англия, които подкрепиха Брекзит, ускореният индустриален спад в Централна и Източна Европа може да подхрани негативните реакции на гласоподавателите срещу ЕС, казват представители на Европейския профсъюз IndustriALL. От това ще спечелят партиите, които имат антиевропейски или екстремистки дневен ред.

Произведено в Европа

Предупрежденията от страна на бизнеса се засилват – както и призивите за координирани действия на ниво ЕС за спасяване на производствената база в Европа. Сега Франция настоява за цялостна нова стратегия на тема „произведено в Европа“, пише Politico.

През октомври решението на BASF – германският химически гигант, базиран в Лудвигсхафен от средата на 19-ти век – да намали трайно операциите си в Европа, предизвика шокови вълни в европейското производство.

През ноември автомобилният производител Volkswagen, за който работят 13 милиона души в целия континент, предупреди, че Европа вече не е „конкурентоспособна по отношение на разходите в много области, особено що се отнася до разходите за електричество и газ“.

8 германски бизнес лидери настояват Берлин да не къса връзките с КитайКак Германия ще намери баланс между силните бизнес отношения с Китай и желанието да се избегне повторение на грешките, допуснати с Русия

На последната си среща на върха за 2022 г. през декември лидерите на ЕС показаха, че са чули призива. Срещата изготви инструкция към Европейската комисия за бързо изготвяне на предложения „с оглед на мобилизиране на всички съответни национални и европейски инструменти“ за справяне с енергийната криза и с тази, която засяга конкурентоспособността на европейската индустрия. Въпросът трябва да доминира на срещата на върха на лидерите на ЕС, насрочена за 9-10 февруари.


На фона на разногласията между страните относно пътя напред, остава неясно кой път ще поеме блокът, коментира Politico

Облекчаването на строгите правила на ЕС за държавна помощ е основен фокус сред длъжностните лица, както и финансовата подкрепа на ЕС за производствените сектори.

В краткосрочен план правителствата може да се наложи да потърсят начини, по които съществуващите фондове Next Generation EU и RePowerEU да „покрият необходимите производствени инвестиции“, казва високопоставен служител на ЕК, цитиран от Politico.

Германският министър на икономиката иска да отклони инвестициите от КитайГерманското правителство планира да насочи повече германски чуждестранни инвестиции към пазари извън Китай, за да намали зависимостта от втората по големина икономика в света

Досега най-сериозните реакции са до голяма степен на национално ниво. Германия - най-голямата икономическа сила в блока и най-големият му производствен център - отдели 200 милиарда евро за пакет за подкрепа на бизнеса и домакинствата и ще ограничи цената, която индустриалните потребители плащат за газ и електричество. Франция обяви нов законопроект за насърчаване на възстановяването на зелените индустрии.

В неотдавнашен коментар за FT германският министър на финансите Кристиан Линднер изрази увереност, че „Европа и Германия могат да устоят на тази криза без срив на индустриалното производство“.

Други обаче се опасяват, че без голяма намеса на ниво ЕС, страните, които не притежават фискалната мощ на Германия, ще бъдат изоставени.

Дебатът вероятно тепърва ще се разгорещява.

Duralex във Франция очаква април да бъде добър месец с нов, по-достъпен енергиен договор, който ще позволи пещта да заработи отново.

Президентът на компанията е уверен, че фирмата може да преодолее енергийната криза и да продължи да произвежда стъкло. „Произведено във Франция“ е „емоционално послание“ за нас и ние няма да се откажем от него с лека ръка, добавя той.

За много други компании обаче брандът „Произведено в Европа“ никога не е бил подложен на по-голямо съмнение.

„Ако ЕС не засили индустриалната си политика“, казва цитиран от Politico европейски дипломат, „нашата индустрия ще кърви до смърт“.