Какво премълча прокуратурата в отчета си за санкционираните по “Магнитски“?
Предвид изнесената от Прокуратурата на Република България (ПРБ) позиция във връзка с новия списък от пет български граждани със санкции по американския закон “Магнитски”, Антикорупционният фонд изпрати днес позиция с уточнения и корекции.
Изявлението “Прокуратурата на Република България отдавна е предприела всички необходими действия в съответствие с компетентността си по Конституция и закон спрямо всички санкционирани български граждани” не отговаря на истината, посочват от Антикорупционния фонд.
В позицията на прокуратурата има подвеждаща, неточна и непълна информация за конкретните имена и дела, както следва:
1. За предходно санкционирания от САЩ и сега от Великобритания депутат Делян Пеевски е спестен най-същественият факт: че по публично известната информация каквато и да е предполагаема престъпна дейност на лицето никога не е разследвана в хода на образувано наказателно производство.
Всички проверки срещу него, без да се знае точният им брой или конкретно какви обстоятелства касаят, неизменно са завършвали с откази от започване на наказателно производство.
Показателно е пълното отсъствие на Пеевски, изразяващо се в нежелание да бъде разпитан дори като свидетел, даже от разследването по делото за фалита на КТБ, въпреки многото публично известни данни за ангажираността му с банката. Особеното отношение на държавното обвинение към него прозира и в преправянето на инициалите му „ДП“ на „10“ по време на пресконференция на прокуратурата във връзка с разследването по случая, известен като “тефтерчето на Филип Златанов” - бившия председател на Комисията за превенция на конфликт на интереси.
След като по отношение на Пеевски не е имало досъдебно производство, няма формален повод и за искане на международна правна помощ за събиране на доказателства, както прокуратурата съобщава по отношение на Васил Божков например. А само по този начин могат да бъдат проверени изнесените в журналистически разследвания сериозни данни за скрито участие на депутата Пеевски в търговски дружества, чиито крайни действителни собственици остават неясни или скрити в юрисдикции като Великобритания, Лихтенщайн, ОАЕ, Кипър, Бахамски острови и в британски задморски територии като Британски вирджински острови и остров Ангуила.
2. Румен Овчаров е бил подсъдим не за изнесените по “Магнитски” данни за противозаконно придобиване на средства, а за допускане на безстопанственост от подчинени нему длъжностни лица по две отделни наказателни производства, касаещи проекта „АЕЦ Белене“ и „Мини Бобов дол“.
И по двете е привлечен в качеството на обвиняем с огромно забавяне във времето – около 10 години след извършване на твърдяното престъпление, което от своя страна и в двата случая касае сделки с известни параметри, т.е. не се е налагала някаква оперативна дейност по разкриване на комплицирана престъпна схема, което би оправдало закъснението на процесуалните действия.
Обвинителният акт срещу Овчаров по делото за „АЕЦ Белене“ е внесен през февруари 2021 г. - повече от 14 години след извършване на твърдяното престъпление и едва девет месеца преди изтичане на срока на абсолютната давност за наказателно преследване. Съответно тази давност е вече изтекла и производството е прекратено. По делото за „Мини Бобов дол“ присъдата на вече закритите специализирани съдилища на първа и втора инстанция спрямо Овчаров е отменена от Върховния касационен съд и делото е върнато за повторно разглеждане. Вероятността за постигане на осъдителна присъда и по това производство е пренебрежимо малка.
3. Не е публично известно Николай Малинов да е разследван за твърдяната от американските власти корупция, а обвинението му касае т. нар. шпионаж.
При оповестяването на случая тогава прокуратурата обяви, че става дума за отделено досъдебно производство по престъпление срещу финансовата система (вероятно става дума за делото за фалита на КТБ, където Малинов е свидетел и дава сведения за серия разговори между него, Цветан Василев и Делян Пеевски). От прокуратурата бяха изнесени като доказателства писма от Малинов до руски бизнесмени за търсене на финансиране за инвестиционни проекти, в които обаче не изглежда да имаше информация, която да съставлява държавна или друга защитена от закона тайна.
4. Няма данни и за някакви действия на прокуратурата по отношение на първия санкциониран по “Магнитски” български гражданин, съдия Андон Миталов.
По неговия случай имаше дисциплинарно производство от Висшия съдебен съвет, което приключи през октомври 2021 година без наложено наказание. Така съдия Миталов продължи да работи в съдебната система.
5. Буди сериозно недоумение заявеното от прокуратурата по отношение на санкционирания Васил Божков, иначе обвиняем от 2020 г., относно действията за проверка на твърденията му за корупционна схема в хазарта с участието на също санкционирания по „Магнитски“ Владислав Горанов.
Става ясно, че едва през април 2022 г. прокуратурата е изпратила молба за правна помощ до ОАЕ за дистанционен разпит в качеството на свидетел на Васил Божков, след като неговите изявления са публично известни още от май 2020 г. Същите твърдения са отразени и в новото съобщение на американските власти с мотиви за налагане на санкциите на Владислав Горанов. Това води до заключението, че близо цели две години държавното обвинение не е работило за изясняване на тези обстоятелства въпреки законовите си задължения за това, което вероятно е резултат от публичното неглижиране на заявеното от Божков от страна на главния прокурор в телевизионно интервю от 16.05.2020 г.
6. От изнесеното от прокуратурата става ясно по отношение на Илко Желязков, че е извършвана проверка, но се спестява нейният резултат – който е вероятно като при Пеевски.
В изнесеното по “Магнитски” се казваше ясно, че Пеевски е използвал Илко Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства в замяна на информация и лоялност от тяхна страна.
Смятаме, че твърдението, че “ефективното противодействие на корупцията е отговорност на трите власти” е вярно, но именно прокуратурата ръководи разследването на престъпления и нейна е отговорността за законосъобразното му извършване.
Когато разследвания по конкретни публично известни данни за предполагаема корупция по високите етажи на властта не се провеждат въобще или това се прави непълно, или с неоправдани закъснения във времето, точно прокуратурата е институцията, която дължи отговорите на обществото.
По отношение на изнесените данни от американското финансово министерство по двата списъка “Магнитски” българската прокуратура дължи на обществото повече и по-редовна информация, както и доказателства за безпристрастен и задълбочен подход.
Досега изнесеното по мнозинството от казусите само засилва съмненията за обратното.