Годината, през която Европа и светът преживяваха шока от нападението на Русия над Украйна, станахме свидетели на безпрецедентни промени – в международните отношения, в солидарността между страните, в съпричастността на обикновените граждани, в преосмислянето на понятията за сигурност и гаранции за мир.

Експресно национално представително проучване на Алфа Рисърч показва, че за българите, най-важните уроци, които трябва да научим, са за необходимостта от единни действия, както на Европа, така и във вътрешната политика на страната.

51% от анкетираните смятат, че Европа трябва да действа единно срещу всяка агресия и война. Според 48% е необходимо Европейският съюз да изгради стратегия за превенция на подобни военни конфликти.

Фокус върху българската позиция поставят около 40% от анкетираните. 43% заявяват, че е належащо българските партии и институции да изработят единна позиция към войната и санкциите срещу Русия. За 40 на сто България трябва да диверсифицира енергийните си доставки, за да не бъде зависима от Русия.

Активната хуманитарна помощ, която правителства и обикновени граждани вече оказаха на бягащите от войната, оставя този въпрос малко по-назад в предпочитанията, сред вече научените уроци. Изрично го посочват 34% от запитаните.

31% са на мнение, че Европа трябва да продължи да оказва военна помощ на Украйна, за да не се разпространи войната и в други държави.

Едва 9 на сто смятат, че европейските страни трябва да отстъпят пред правото на силата и да изпълнят исканията на Русия.

Любопитна подробност е, че в друго проучване в рамките на целия ЕС, направено от „Евробарометър“, страната ни попадна на последно място по подкрепа за икономически санкции на руското правителство, предприятия и физически лица заради войната в Украйна. България е на последните места и относно изпращането на хуманитарна помощ за Украйна с 81%, като зад нас остава само Румъния със 71%.

Само в три страни членки мнозинството от анкетираните не подкрепят финансирането и изпращането на военно оборудване за Украйна. Това са Гърция с 59 на сто против, България с 57 на сто и Словакия с 56 на сто.

България е последна в ЕС по подкрепа за Украйна и санкции срещу Русия Eвропейците продължават да бъдат солидарни с Украйна

От началото на войната Европейският съюз (ЕС) е приел около четири милиона украински бежанци, около 50 000 от тях са в България, стана ясно от изпълнителния зам.-председател на Европейската комисия, отговарящ за икономиката в интерес на хората Валдис Домбровскис, който посети хуманитарния център на Сдружението на украинските организации в България "Мати Украйна".

Домбровскис изказа благодарност за доброволческата работа на сдружението и посочи, че без него подкрепата за украинците нямаше да е възможна.

В отговор на въпрос за предоставянето на военна помощ, Домбровскис заяви, че трябва да се предоставят всички видове подкрепа: политическа, финансова, икономическа и военна.

"Военната подкрепа е изключително важна, доставени са много оръжия, но са нужни боеприпаси и тази подкрепа да бъде постоянна. Затова е съвършено ясно, че колкото повече държави предоставят тази подкрепа, животът на толкова повече украинци ще бъде спасен", каза той.

Устойчив мир или нова желязна завеса?Как би изглеждал мирът след края на войната в Украйна и в какво състояние ще бъде международната система тогава?

В деня на първата годишнина от войната редица политически лидери реагираха с изказвания и коментари, обобщават световни агенции, цитирани от БТА.

Британският крал Чарлз Трети разкритикува ненужните страдания, които се причиняват на Украйна и нарече подетата от Русия инвазия "една непредизвикана мащабна атака".

"Навършва се една година, откакто украинският народ страда по един невъобразим начин от една непредизвикана мащабна атака срещу страната му", се подчертава в изявление на краля.

В него се допълва, че украинският президент Володимир Зеленски е демонстрирал забележителен кураж и издържливост пред една такава човешка трагедия. "Светът с ужас става свидетел на тези безполезни страдания, причинени на украинците", се казва в изявление на крал Чарлз Трети, който на 8 февруари прие в Бъкингамския дворец Зеленски.

Британският премиер Риши Сунак пък призова съюзниците на Великобритания в Г-7, които по-късно днес ще имат видеозаседание, да предоставят по-бързо артилерия на украинската армия и оръжия с по-голям обсег.

"За да спечели Украйна тази война и за да настъпи този ден по-бързо, тя трябва да получи решително предимство на бойното поле", се казва в изявление на Сунак. Той ще повтори този призив и пред лидерите от Г-7.

"Вместо да се възприема един прогресивен подход, нашият приоритет трябва да бъде да действаме по-бързо относно артилерията, блиндираната техника и противовъздушната обрана", допълва той.

Брюксел и опитите за единен фронт срещу олигарсите на ПутинЗлото на Москва се влива в британския пазар на имоти, в частните училища, във футболните клубове. Проби дори и в политиката

Свободният свят има дълг към украинците, които се сражават за свободата и за демокрацията, заяви италианският премиер Джорджа Мелони.

"Украйна не е и няма да бъде повече сама, защото тя защитава също ценностите на свободата и демокрацията", се казва във видеообръщение на Мелони.

Тя допълва, че от тези ценности се ражда европейската идентичност и че те представляват основите на международното право, без които само военната сила би имала значение и всяка страна от целия свят би рискувала да бъде превзета от съседа си.

"Ние не можем да позволим това и е наше задължение да трябва да работим, за да постигнем един справедлив мир. Свободният свят има дълг към украинските жени и мъже. Италия е на тяхна страна", заяви Мелони.

Френският президент Еманюел Макрон също отправи послание на солидарност с украинците.

"Украинци и украинки, Франция е редом с вас. За солидарността, победата и мира", се казва в послание на Макрон.

Елисейският дворец публикува и снимка, на която се вижда входа на президентството, осветен посред нощ, като там се развява украинското знаме между френското и европейското знаме.

Намиращите се на посещение в Талин председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също направиха изявления по повод годишнината, предаде Франс прес.

"Руският президент Владимир Путин не изпълни нито една от целите си в Украйна след нахлуването в страната", каза Фон дер Лайен.

"Една година след началото на неговата брутална война, Путин не изпълни една от стратегическите си цели. Той не само не успя да заличи Украйна от картата, но се сблъска с една по-силна от всякога нация", заяви Фон дер Лайен.

Столтенберг пък заяви, че Украйна несъмнено ще победи във войната си срещу Русия въпреки една мрачна от отчаяние година.

"Свободата не е безплатна. Ние трябва да се бием за нея всеки ден. Днес украинският народ се сражава храбро за свободата си. И въпреки една мрачна година на отчаяние и разрушения, неговата решимост и неговият кураж ще надделеят несъмнено", каза Столтенберг.

А шведското председателство на ЕС припомни, че помощта на ЕС за Украйна за тази една година е възлязла на 67 милиарда евро. От тях 37,8 милиарда са за икономическа помощ, а 17 милиарда за помощ за бежанците, докато 12 милиарда са за военна поддръжка, се казва в изявлението на председателството.

ЕС стои твърдо на страната на Украйна и на народа й и ще продължава решително да поддържа украинската икономика, общество, въоръжени сили и бъдещо възстановяване на страната, се казва още в заявлението.