Доскоро културистът Добри Делев беше единственият българин, участвал на конкурса „Мистър Олимпия“. През 2015 г. той се класира на 15-то място, а година по-късно – на 12-то място.

Само на незапознати с този спорт такова класиране може да звучи като слабо постижение.

Истината е, че за да стигнеш до „Олимпия“ трябва да положиш неимоверни усилия, да направиш добри класирания на други състезания и да търпиш страхотни ограничения. Самото явяване на този конкурс се счита за победа. За културистите „Олимпия“ е като връх Еверест за алпинистите. По-високо от това няма.

Да си културист в България е изключително трудна задача. И тук не става дума за нацепените квартални батки, които демонстрират бицепси в чалготеките.

Говорим за хора, занимаващи се полупрофесионално или професионално с този спорт, искащи да се явяват на конкурси и да печелят победи. Големият проблем винаги са парите. За да може да тренира, да се храни и почива пълноценно, един културист трябва да е подсигурен финансово. А това е скъпо и често желаещи няма. Затова и всяко постижение е още по-ценно.


Делев от няколко години не се състезава. Има бизнес и семейство. Неведнъж той е разказвал за лишенията, които е трябвало да изтърпи през годините, за да може да тренира. Той е от Димитровград и завършва музикално училище.

Баща му се занимава с музика и смята, че и синът трябва да се заеме с това. Макар и с нежелание, бъдещият културист започва да пее по ресторанти.

„Това беше нещо, в което бях добър. В девети клас започнах да работя като певец, защото алтерантивата беше или да работя в кръчма, или на автомивка. Аз тъкмо почвах да тренирам и си направих сметката, че ако ходя по цял ден да мия коли, ще се съсипвам работа и няма да мога да тренирам. И започнах да пея нощно време. Но не с особено желание, просто беше по-добрият вариант“, казва Делев в интервю за YouTube канала The Jungle Of Sports.

Като певец изкарва осем години. През това време тренира непрекъснато и иска да се занимава с нещо различно от пеенето. Казва, че към края на музикалната си кариера е изкарвал по 40 лв. на седмица.

„Те не стигат нито за храна, нито за ток, нито за нищо. И реших, че напускам. Имах 400 лв. спестени, направих си сметката, че мога да изкарам около месец и половина. И напуснах“, казва той.

Крои планове да замине за чужбина, но точно преди парите да свършат му се обажда немският фотограф Улрих Оимен и му предлага да го снима. Пита го дали може да влезе във форма за сесията, а Делев отговаря, че е безработен. Немецът му обещава по 1200 долара на месец.

„Аз пак си се подготвих с 300 лв. на месец, а останалите ги закътах за черни дни, щото не се знаеше какво ще се случи. Но от там тръгна всичко, на късмет“, казва културистът.

След това заминава за чужбина, където печели редица състезания. Това му дава право в крайна сметка да се яви и на „Олимпия“.


Фотосесията е повратен момент, защото, както казва сам, за първи път вижда пари на куп.


„Имах едни три-четири хиляди долара. Винаги се обръщаха в пилешко, винаги смятах за колко месеца напред ще ми стигат за пилешкото. Помня, че тогава имаше птичи грип и бяха намалили пилешкото. Това ми беше най-щастливият период в живота, беше супер“, казва със смях днес Делев.


Споменът за немотията в юношеските му години го съпровожда и на по-късен етап и става повод за смешни случки, продиктувани от постоянното пестене.


В подкаста „Легенди“ Делев разказва как преди явяване на състезание в Америка решава да си купи от България боя, с която се маже тялото. От страх, че в
САЩ може да е много скъпа. Оказва, че се купената у нас боя е забранена зад Океана, защото цапа. Делев все пак се намазва с нея и докарва такъв вид, че другите почват да му викат „Golden boy”.


„Тя е една такава, лъска. Където минеш, всичко цапа. Купих си за 40 лв. една кутийка. Който мине покрай мене, вика „Golden Boy“. И ме наказаха“, разказва той.

Днес той се е отказал от активна състезателна дейност, защото вече не вижда смисъл. Казва, че и да печели, само ще слага на стената трофеи, които ще прашасват.


Макар и дълго време Делев да бе единственият профикултурист у нас, това се промени.

През миналата година България бе представена от трима спортисти на „Олимпия“.

Техните истории са не по-малко интересни от тази на Делев.


Валетнин Петров от Русе е само на 23 години.

Той е бивш геймър, решил да става културист в гимназията и зарязал игрите и програмирането, за да се посвети на спорта. Той е най-младият професионален културист у нас. За изключителната си мотивация за победа той говори в едно от видеата в YouTube канала си.

Петров е живял известно време в Австрия, където заминал заради любов. След това се прибира в България, а миналата година излезе и на „Олимпия“. Неговата младост и постоянство предполагат още много успехи в спорта.

Радослав Ангелов казва за себе си, че мечтае да е културист от четиригодишен.

Тогава получава от баща си първите гири, с които тренира. В интервю за Jungle Of Sports разказва, че е избрал за себе си бавното развитие в културизма, защото иначе има риск да прегори много бързо.

Освен, че тренира той и работи, което прави задачата още по-трудна. Допълва, че едва през последните годините се е почувствал като професионалист след като няколко фирми започнали да помагат за подготовката му. Въпреки че години наред сам си е плащал всичко, обяснява, че не е чак толкова скъпо да си културист и се е научил да се справя.


„На обикновения човек като му обясниш и той вика: „А това излиза много скъпо“. А в същото време отива и дава осем лева за един дюнер и вечерта яде пица по 20 лв. и пак надвишава моя бюджет“, казва той. И още по отношение на яденето:

Третият български състезател на миналогодишната „Олимпия“ е Валери Енчев.