Амнести Интернешънъл публикува годишния си доклад за състоянието на правата на човека по света.

Новото издание на доклада покрива 156 държави и отчита руската инвазия в Украйна като един от главните фактори за влошаването на състоянието на правата на човека и подкопаване на крехкия баланс на многостранната световна система.

В глобален план организацията алармира за нарастващо лицемерие и прилагане на двойни стандарти в отношението към нарушаването на правата на човека от различните държави, което разкрива неспособността на международната общност да възприеме последователен подход за защита правата на човека навсякъде по света.

В частта си за България докладът насочва вниманието към задълбочаващото се влошаване на свободата на изразяване, като отбелязва честите случаи на тормоз и неправомерни съдебни дела срещу журналисти, както и липсата на редакционна независимост в медиите под контрола на олигарси и политически фигури. Амнести Интернешънъл посочва спешната нужда от мерки за справяне с увеличаващите се случаи на домашно насилие и липсата на адекватни услуги за подкрепа и защита на жертвите.

Свобода на изразяване

Журналистите и независимите медии, отразяващи теми, свързани с организираната престъпност, корупцията или правата на малцинствата, бяха подложени на постоянни заплахи и тормоз, и често ставаха жертва на неправомерни съдебни дела от страна на държавни служители и бизнесмени.

Проучване на Асоциацията на европейските журналисти показа, че всеки втори журналист е бил подложен на неправомерен натиск, а всеки десети е бил заплашван със съд. Това имаше възпиращо въздействие върху отразяването на събитията и доведе до увеличаване на автоцензурата.

Журналистите и правозащитниците, живеещи извън столицата София, са особено уязвими към сплашване.

Големите медии остават под контрола на политици и олигарси, което допълнително подкопава редакционната независимост и ограничаваше достъпа до информация.

България не се справя с корупцията и зачитането на човешките праваЗаключенията в новия годишен доклад на Държавния департамент на САЩ относно спазването на човешките права.

През ноември парламентът прие на първо четене изменения за хармонизиране на Наказателния кодекс с решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно свободата на изразяване. Измененията ще премахнат съществуващата разпоредба, която третира клеветата спрямо държавен служител като утежняващо обстоятелство, и ще намалят прекомерните и непропорционални глоби за клевета.

Права на бежанците и мигрантите

Рязко нарасна броят на бежанците и мигрантите, които поискаха да влязат в страната през границата с Турция. Властите регистрираха 85 000 души, което е над два пъти повече в сравнение с 2021 г. Връщането на хора без индивидуално разглеждане на отделните случаи, понякога чрез прилагане на насилие, остава широко разпространена практика.

Правозащитни организации съобщиха за продължаващи дискриминационни практики в системата за предоставяне на международна закрила, като молбите на граждани на някои държави, включително Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис, се отхвърлят автоматично.

България прие близо 1 милион украинци, предимно жени и деца, и осигури достъп до здравеопазване, социални услуги и образование на 150 000, които останаха в страната. Много бежанци напуснаха страната след септември на фона на нарастващата несигурност относно удължаването на схемата за хотелско настаняване от страна на правителството. Върховният комисариат на ООН за бежанците призова властите да осигурят трайно решение за настаняване на бежанците.

51% от българите искат единна Европа срещу всяка агресия и войнаНай-важните уроци, които трябва да научим, са за необходимостта от единни действия

На няколко пъти властите временно настаняваха украински бежанци, включително семейства с деца, в център за временно настаняване в Елхово, който е планиран като място за задържане на хора, влезли незаконно в страната. Неправителствената организация Български хелзинкски комитет изтъкна неадекватните и недостойни условия в центъра в Елхово.

Сексуално насилие и насилие, основано на пола

Случаите на домашно насилие, които рязко се увеличиха по време на пандемията от COVID-19, продължиха да нарастват.

До края на годината не бяха приети изменения в Закона за защита от домашно насилие и в Наказателния кодекс, целящи по-нататъшно хармонизиране на националното законодателство с международните стандарти и засилване на защитата на жертвите.

Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа поиска от властите спешно да се справят с острата липса на услуги за подкрепа на жертвите на домашно насилие във всички части на страната.

Права на ЛГБТИ хората

През юни съдът в София постанови Боян Расате, кандидатът на партия Български национален съюз за президентските избори през 2021 г., да плати глоба в размер на 3 000 лева (1 500 евро) за нахлуване в център на ЛГБТИ общността - Rainbow Hub – през 2021 г., по време на което обектът е бил разрушен, а един активист е бил нападнат. Расате беше оправдан по обвиненията в нападение.

През юни ЕСПЧ призова България да изплати обезщетение на майката на млад мъж, убит при хомофобско нападение през 2008 г. В съответствие с решението на Съда, през декември Министерски съвет предложи изменения в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, които да дефинират хомофобията като квалифициращо обстоятелство по отношение на престъплението убийство.

Властите не предприеха стъпки за разработване на национална стратегия и план за действие за борба с дискриминацията на основата на сексуална ориентация или полова идентичност.

Защо все повече жени напускат работа – не е заради заплата или майчинствоПредставителките на нежния пол споделят, че твърде често усещат икономически и личностен натиск, което ги кара да търсят промяна.

Дискриминация

През октомври ЕСПЧ постанови, че властите са нарушили правото на личен и семеен живот на ромските жители на Войводиново, които са били прогонени от домовете си по време на бурните антиромски протести през 2019 г., и нареди на властите да изплатят обезщетение. През август Комисията за защита от дискриминация заяви, че прогонването на ромите от Войводиново е акт на дискриминация.

Европейската комисия за борба с расизма и нетолерантността призова властите да положат повече усилия за справяне с речта на омразата и предразсъдъците срещу ромите.

Право на личен живот

В решение от януари ЕСПЧ установи, че българските закони за тайно наблюдение са в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

Съдът заяви, че законите не предоставят достатъчни гаранции срещу произволно или неправомерно наблюдение и че няма достатъчен надзор срещу ненужен и непропорционален достъп до съхранявани данни от комуникационни канали.

Права на хората с увреждания

В две отделни дела ЕСПЧ постанови, че България е лишила от право на глас двама души с умствени увреждания, които са били под ограничено запрещение. Беше установено, че съществуващата в България фактическа обща забрана за хора, засегнати от умствени увреждания, да гласуват е непропорционална и неоправдана.

Конституционният съд отказа да даде тълкуване на националното законодателство, свързано с правото на хората с психични увреждания да гласуват, като посочи, че съответните разпоредби на Конституцията са достатъчно ясни.

Властите потвърдиха ангажимента си да закрият специализираните институции за възрастни с увреждания. Правозащитните организации обаче заявиха, че правителството трябва да подобри общностно базираните услуги, за да осигури достойна алтернатива на груповото настаняване в институции.

През юни Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията призова България спешно да приеме мерки за справяне с лошите условия на живот и физическото занемаряване в домовете за социални грижи.

Тук можете да намерите пълния текст на доклада на английски език.