Повечето американски банки са технически близо до несъстоятелност, а стотици вече са напълно неплатежоспособни, казва Нуриел Рубини в свой коментар за Project Syndicate.

Стресът в банковия сектор прави стагфлационната дългова криза по-вероятна и потенциално по-тежка, смята Рубини, почетен професор по икономика в Училището по бизнес Стърн на Нюйоркския университет и главен икономист в Atlas Capital Team.

Заради неспособността на централните банки да се преборят с инфлацията и да осигурят ликвидна подкрепа едновременно, рецесията е единственото нещо, което може да смекчи инфлацията, водейки, следователно, до по-широка дългова криза.

„През януари 2022 г., когато доходността по американските 10-годишни съкровищни облигации все още беше приблизително 1%, а тази на германските облигации -0,5%, предупредих, че инфлацията ще бъде лоша както за акциите, така и за облигациите“, посочва Рубини.

По-високата инфлация води до по-високи лихви, което от своя страна вреди на акциите, тъй като дисконтовият фактор се повишава. В същото време по-високата доходност на "сигурните" облигации би означавала спад и в цената им, поради обратната връзка между доходността и цените на облигациите, обяснява икономистът.

„Този основен принцип – известен като "лихвен риск" – изглежда беше забравен от много банкери, инвеститори в инструменти с фиксирана доходност и банковите регулатори“, добавя той. „Тъй като нарастващата инфлация доведе до по-високи лихви, 10-годишните държавни ценни книжа загубиха повече стойност (-20%) от S&P 500 (-15%), а всеки инвеститор в дългосрочни книжа с фиксирана доходност, деноминирани в щатски долари или евро понесе сериозни загуби“.

Рубини казва, че последствията за банковия сектор са тежки защото до края на 2022 г. нереализираните загуби на американските банки от инвестициите им в ценни книжа са достигнали 620 милиарда долара - около 28% от общия им капитал (2,2 трилиона долара).


Нуриел Рубини смята, че има вероятност за „тежка рецесия следващата година“Професорът от Нюйоркския университет предупреждава за „огромното натрупване на дългове“ в световен мащаб през последните десетилетия

„По-високите лихвени проценти намалиха пазарната стойност не само на облигационните портфейли, но и на другите активи на банките. Ако отпуснете 10-годишен банков заем, когато дългосрочните лихвени проценти са 1%, а след това те се повишат до 3,5%, истинската стойност на този заем (това, което някой друг на пазара би ви платил за него) ще падне. Ако отчетете това излиза, че нереализираните загуби на американските банки всъщност възлизат на 1,75 трилиона долара, или 80% от капитала им“, посочва Рубини.

Според него "нереализираният" характер на тези загуби е просто артефакт на сегашния регулаторен режим, който позволява на банките да оценяват ценните книжа и кредитите си по номиналната им стойност, а не по истинската им пазарна стойност.

„Съдейки по качеството на капитала им, повечето американски банки са технически близо до несъстоятелност, а стотици вече са напълно неплатежоспособни“, отбелязва Рубини.

Той уточнява, че нарастващата инфлация намалява реалната стойност на пасивите (депозитите) на банките, като увеличава техния "депозитен франчайз" - актив, който не се включва в баланса им. Тъй като банките все още плащат близо 0% по депозитите си, въпреки че овърнайт лихвите са се повишили до 4% или повече, стойността на този актив се повишава при по-високи лихвени проценти. Всъщност някои оценки показват, че повишаването на лихвените проценти е увеличило общата стойност на депозитния франчайз на американските банки с около 1,75 трилиона долара.


Да убиеш инфлацията и да спасиш банките. Може ли Фед да направи и двете?Историята помни Пол Волкър като убиеца на инфлацията, а Бен Бернанке като кризисния пожарникар. На Джером Пауъл може да му се наложи да играе и двете роли едновременно

Този актив обаче има тази стойност само ако депозитите останат в банките, а след случая със Silicon Valley Bank и някои други регионални банки в САЩ, знаем че това далеч не е гарантирано, коментира Рубини. При бягство на вложителите, депозитният франчайз се изпарява и нереализираните загуби от ценни книжа стават реални защото банките трябва да продават активи, за да отговорят на исканията за теглене. Тогава банкрутът става неизбежен.

Освен това, оценяването на "депозитния франчайз" допуска, че повечето вложители са глупави и ще държат парите си в сметки, носещи близо 0% лихва, когато биха могли да печелят 4% или повече в напълно сигурните фондове на паричния пазар, които инвестират в краткосрочни съкровищни облигации, посочва още Рубини. „Вече е ясно обаче, че вложителите не са толкова самодоволни. Сегашното, очевидно постоянно изтичане на депозити от банките вероятно се задвижва както от стремежа на вложителите към по-висока възвръщаемост, така и от техните опасения за сигурността на техните депозити“, коментира експертът.

Всеки цикъл на ръст на лихвите през последните 70 г. е завършвал с рецесияТози път няма да е различно, казва стратег на Morgan Stanley

Рубини припомня, че след като краткосрочните лихвени проценти паднаха почти до нула след световната финансова криза през 2008 г., чувствителността на депозитите към лихвените проценти беше престанала да бъде фактор. Сега обаче се връща на преден план. „Банките поеха силно предвидим лихвен риск, тъй като искаха да увеличат нетните си лихвени маржове. Те се възползваха от факта, че загубите от облигациите не трябва да бъдат отчитани по пазарни стойности. А регулаторите дори не подложиха банките на стрес тестове, за да видят как биха се справили при сценарий на рязко покачване на лихвените проценти“, пише Рубини и добавя, че икономиката е попаднала в "дългов капан".

По думите му една кредитната криза, причинена от днешния банков стрес, ще доведе до по-тежко приземяване на американската икономика, поради ключовата роля, която регионалните банки играят във финансирането на малките и средните предприятия и домакинствата.

Централните банки са изправени не само пред дилема, а пред трилема, казва още Рубини, според когото постигането на ценова стабилност чрез повишаване на лихвените проценти със сигурност ще повиши риска от твърдо приземяване (рецесия и по-висока безработица), но това включва и допълнителен риск от тежка финансова нестабилност.


4 въпроса, които икономистите си задават след изказването на Джером Пауъл

Кредитополучателите са изправени пред нарастващи лихвени проценти и съответно много по-високи разходи по заемите. Увеличението на дългосрочните лихвени проценти води и до огромни загуби за кредиторите, притежаващи дълготрайни активи. В резултат на това икономиката попада в "дългов капан", с високи публични дефицити и дълг, причиняващи "фискално господство" над паричната политика, а високите частни дългове причиняват "финансово господство" над паричните и регулаторните органи.

„Както отдавна предупреждавам, централните банки, изправени пред тази трилема, вероятно ще се измъкнат, ограничавайки нормализирането на паричната си политика (повишаването на лихвите), за да избегнат самоподсилващ се икономически срив. Ефектът ще бъде засилване на инфлационните очаквания с течение на времето. Централните банки не трябва да се заблуждават, че могат да постигнат както ценова, така и финансова стабилност чрез някакъв принцип на разделение (повишаване на лихвите за борба с инфлацията, като същевременно оказват ликвидна подкрепа на банките за поддържане на финансовата стабилност). В този дългов капан по-високите лихвени проценти ще подхранят системни дългови кризи, като ликвидната подкрепа ще бъде недостатъчна за разрешаването им“, обяснява Рубини.

Според него не е правилно мисленето, че предстоящата кредитна криза ще убие инфлацията, като обуздае съвкупното търсене.

Рецесията е единственото нещо, което може да смекчи инфлацията, но ще направи дълговата криза по-тежка и това от своя страна ще доведе до още по-дълбок икономически спад. Тъй като ликвидната подкрепа не може да предотврати този обречен системен цикъл, всички трябва да се подготвят за предстоящата стагфлационна дългова криза, предупреждава Нуриел Рубини.