Хедж фондовете се очертават като едни от най-големите печеливши от глобалния скок на цените на храните, последвал инвазията на Русия в Украйна, като само 10 от най-големите в света са реализирали печалби, оценени на близо 2 млрд. долара, съобщава The Guardian.

Анализът на печалбите на 10-те най-големи хедж фонда за първото тримесечие на миналата година показва, че те вероятно са направили около 1,9 милиарда долара от търговия с пшеница и соя в навечерието на и непосредствено след инвазията, пише изданието, позовавайки се на констатации на Unearthed, звеното за разследваща журналистика на Greenpeace, и на журналистическата организация с нестопанска цел Lighthouse Reports.

Те повдигат нови въпроси относно ролята на хедж фондовете и други спекуланти в надуването на цените на храните, докато глобалната криза на разходите за живот продължава.

ООН: Кризата с храните не е въпрос на количества, а на цениТази криза е свързана с достъпността, което означава, че има налична храна, но цените са твърде високи за много хора по света, смята главният икономист в Световната програма за храните на ООН Ариф Хюсеин

По думите на Оливие Де Шутер, съпредседател на Международния панел от експерти по устойчиви хранителни системи и специален докладчик на ООН за крайната бедност и правата на човека, хедж фондовете и финансовите спекуланти са направили неприлични печалби в началото на войната в Украйна и са „ударили джакпота, залагайки на глада и опитвайки се да извлекат печалба от несигурността и растящите цени на храните“.

Де Шутер коментира, че сътресенията на пазара след инвазията в Украйна показват колко опасни могат да бъдат спекулациите с хранителни стоки, като ефектите от тези изключителни печалби се усещат от хората в най-уязвима позиция.

„Признаците са, че спекулациите са помогнали за надуване на ценовия балон, оказвайки възходящ натиск върху цените на храните – които не са пропорционални на основите на селскостопанския пазар, на действителното предлагане на храни – и това е повлияло на нивата на глад сред най-бедните хора в света“, посочва той, цитиран от The Guardian.

Дъг Пар, главен учен в Greenpeace UK, казва, че правителствата трябва да приведат в действие мерките, договорeни по време на последната криза с цените на храните през 2008-09 г. „Изминаха 14 години, откакто правителствата на страните от Г-20 се ангажираха да подобрят регулирането и прозрачността на стоковите пазари и въпреки това все още имаме търговска система, движена от печалба, а не от цел, и международен пазар, по същество без правила“, казва той.

Експерт по фискалните въпроси на МВФ предупреди за „примката на гибелта“Публичният дълг е по-висок и расте по-бързо от прогнозираното преди Covid-19 пандемията, движен главно от САЩ и Китай

Цените на изкопаемите горива се повишиха рязко, когато Русия нахлу в Украйна, а с тях и цените на зърното и други основни храни, както и на торовете. Украйна е един от най-големите доставчици в света на пшеница, царевица, слънчогледово олио и други важни стоки, както и на химически торове, посочва The Guardian.

В дните след инвазията цените на храните скочиха до рекордни нива. Те спаднаха през изминалата година, но все още не до нивата от 2021 г. Кризата далеч не е приключила, като Международният валутен фонд предупреди миналия месец, че „много уязвими страни все още са изправени пред повишена продоволствена несигурност“.

Как войната в Украйна промени световната търговия със зърно?Преди атаката на Русия украинската царевица щеше да стигне с влакове до черноморските пристанища, като Одеса и Николаев, откъдето щеше да бъде натоварена на кораби, пътуващи за Азия и Европа

Хедж фондовете не разкриват детайлите за инвестициите си, така че не е възможно да се каже кои точно фондове са спечелили най-много от търговията с храни. За да достигнат до приблизителната оценката за 1,9 млрд. долара печалба от покачването на цените на храните през първото тримесечие на 2022 г., Greenpeace и Lighthouse Reports са използвали възвръщаемостта, реализирана в този период от индекса SG Trend на Societe Generale, уточнява The Guardian. Той обхваща седмиците на подготовката за нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари миналата година, когато много фондове вече са залагали на потенциална инвазия, и седмиците непосредственото след това, допълва изданието. От състава на индекса са извадени нехранителните суровини, за да може да се обхване най-точно ефекта от поскъпването на зърнените храни. Данните показват, че възвръщаемостта от 1,9 милиарда долара от търговията на зърнени храни и соя от 10-те най-големи хедж фонда през първото тримесечие на 2022 г. е значително по-висока от възвръщаемостта на същите тези стоки през първото тримесечие на която и да е от предходните пет години.

Хранителните компании също са реализирали големи печалби. Greenpeace изчислява, че 20-те най-големи хранителни компании в света са доставили 53,5 милиарда долара на акционерите си през последните две фискални години, като тези печалби са резултат от покачващите се цени на храните по време на пандемията от Covid-19 и руската инвазия в Украйна.

Дейви Мартинс, активист в Greenpeace International, казва: „Свидетели сме на огромно прехвърляне на богатство към няколко богати семейства, които всъщност притежават глобалната хранителна система, във време, когато по-голямата част от световното население се бори да свърже двата края.

Тези 20 компании биха могли буквално да спасят 230 милиона уязвими души в света и да им останат милиарди печалби.“

Световната банка ще инвестира повече пари за борба с глобалните кризиНова пътна карта бележи началото на преговорен процес за промяна на мисията и финансовите ресурси на банката

ЕС преразглежда своите правила относно прекомерните спекулации, но има съмнения доколко регулаторите имат апетит за намеса, пише още The Guardian. Също така правителствата сега са под по-малък натиск, тъй като Организацията по прехрана и земеделие на ООН обяви миналата седмица, че цените са спаднали стабилно през последните 11 месеца.

Де Шутер обаче предупреждава, че правителствата трябва да действат спешно, тъй като дерегулацията през последните няколко десетилетия е дала възможност за прекомерни спекулации с храните. „Не говорим за злато или сребро, а за насъщния – повишаването на цените на храните засяга милиони хора“, казва той и добавя, че хедж фондовете нямат нищо общо с производството, купуването и продажбата на храни, те просто печелят, но тяхното стадно поведение може да завладее пазарите и да ги изкриви.

По думите му нестабилността на цените, предизвикана от спекулации, показва спешна необходимост от по-строги регулации, включително ограничения за това колко голяма позиция могат да заемат инвеститорите на пазара на хранителни стоки и по-добра прозрачност на тези пазари. Търговците на стоки трябва да предоставят информация на Системата за информация за селскостопанския пазар, казва още той.

В САЩ също има опасения относно въздействието на спекулациите върху цените на храните. Синди Маккейн, бившият посланик на САЩ в агенциите на ООН за прехраната и земеделието, която сега е ръководител на Световната програма за прехрана, каза пред Guardian по-рано тази година: „Спекулациите не помагат на никого по време на криза. Трябва да продължаваме да напомняме на света, че продоволствената несигурност е проблем за обществото и за националната сигурност.“