Британските домакинства и компании „трябва да приемат“, че са по-бедни и да спрат да искат увеличения на заплатите и да повишават цените, заяви главният икономист на Bank of England Хю Пил.

Говорейки в подкаст на юридическия факултет на Колумбийския университет, Пил казва, че е естествено едно домакинство да търси по-високи заплати в отговор на растящите сметки за енергия или ресторантът да увеличи цените си.

Той обаче добавя, че Обединеното кралство е голям вносител на природен газ и цената му се е повишила много в сравнение с износа, свързан главно с услуги, които Обединеното кралство продава на останалия свят.

„Ако цената на това, което купувате, се е повишила в сравнение с това, което продавате, вие ще бъдете още по-зле“, казва Пил и допълва: „Това, пред което сме изправени сега, е нежеланието да приемем, че всички сме по-зле и всички трябва да понесат последствията.“


„Високомерие, каквото не сме виждали“: Защо централните банки губят довериеНараства безпокойството относно начина, по който централните банки по света се борят с инфлациятаонна криза

Миналата година управителят на BoE Андрю Бейли беше силно критикуван, след като каза, че работниците не трябва да искат големи увеличения на заплатите, за да спрат неконтролируемото покачване на цените, припомня The Guardian.

Сега коментарите на Пил може да привлекат нови критики, че централната банка не е в крак с кризата с разходите за живот във време, когато работниците в публичния сектор стачкуват, търсейки увеличения на заплатите, за да победят инфлацията.

Изказването на Пил идва и в момент, в който Nestlé, PepsiCo и McDonald’s съобщиха, че по-високите цени са увеличили приходите им тази година, докато семействата в Обединеното кралство са изправени пред 17,3% инфлация на хранителните стоки в супермаркетите, добавя The Guardian.

Спад на акциите в САЩ, отчетът на First Republic върна страха за банкитеОтчетите на McDonald's и PepsiCo предполагат устойчиви потребителски разходи

Изданието посочва, че Бейли е получил £495 000 през годината до 28 февруари 2022 г., докато Пил е получил £88 000 за първите си пет месеца и 24 дни, според годишния отчет на централната банка, което увеличава годишната му заплата до £180 000. Според последните официални данни средният разполагаем доход на домакинството през миналата година е бил £32 300.


Защо Великобритания има най-висока инфлация в Г-7 и фактор ли е Брекзит?Годишната инфлация във Великобритания се е увеличила до 10,4% през февруари

Общият темп на инфлация в Обединеното кралство падна с по-малко от очакваното през март до 10,1% от 10,4% през февруари, тъй като домакинствата бяха подложени на натиск от цените на храните и напитките, които скочиха с най-бързия си годишен темп от 1977 г. Цените са се повишили с над 19% от началото на 2023 г. до март.

Очаква се BoE да увеличи лихвените проценти за 12-ти пореден път следващия месец, с 0,25 процентни пункта до 4,5% в опит да ограничи инфлацията.

В подкаста Пил обяснява, че „инфлацията се е оказала по-висока от очакваното за по-дълго време“ и че централните банки са вдигнали лихвените проценти, за да се борят с нарастващите цени.

2023: От ерата на глобализацията към ерата на нестабилността Гаранциите, че доставките няма да бъдат прекъснати, стават поне толкова важни, колкото и цената

Миналия месец синдикатът Unite съобщи, че големите корпорации са подхранвали инфлацията с увеличения на цените, които надхвърлят нарастващите разходи за суровини и заплати.

„Много компании се възползваха от завръщането на инфлацията, за да надуят прекомерно цените си, с риск да стимулират инфлационна спирала“, предупреди Чарлз-Хенри Моншау, главен инвестиционен директор в Bank Syz, бутиковата швейцарска частна банка.

„Идеята е проста: когато световните цени се покачиха поради търсенето и предлагането, компаниите повишиха цените си. Те обаче не просто ги повишиха, за да покрият по-високите разходи. Те подхраниха инфлацията с увеличения на цените, които надхвърлят покачването на разходите за суровини и заплати, тласкайки приходите си до рекордни нива“, каза Мончау, цитиран от The Guardian.

Слабостта на паунда също повиши цената на вноса. Стерлингът падна до рекордно ниско ниво миналата есен след мини-бюджетния хаос, достигайки $1,03, но сега се е възстановил до около $1,24. Преди гласуването за Брекзит през 2016 г. паундът струваше почти 1,50 долара.