На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към март 2023 г. е отрицателно в размер на 662,4 млн. лв. (0,4 на сто от прогнозния БВП). Това сочат данните на Министерството на финансите, обобщени от БТА.

Отрицателното бюджетно салдо се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 641,0 млн. лв. и по европейските средства в размер на 21,4 млн. лв. За сравнение, за първото тримесечие на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 294,7 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 957,2 млн. лв. Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (27 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (18,6 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.

Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 г. са в размер на близо 14,8 млрд. лв. Постъпленията нарастват с 2,3 млрд. лв. (18,6 на сто) спрямо отчетените към март 2022 г.

Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 2,355 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 47 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на над 11,8 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с повече от 1,9 млрд. лв. (19,7 насто) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 80,4 на сто от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на над 1,4 млн. лв., като нарастват със 178,7 млн. лв. (14,3 на сто) спрямо отчетените към март 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на близо 5,7 млрд. лв. (ръст от 508,7 млн. лв., 9,8 на сто спрямо отчетените към март 2022 г.). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на близо 1,1 млрд. лв. (в т. ч. 552,5 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система") или ръст от 690,4 млн. лв. спрямо отчетените към март 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на близо 3,615 млрд. лв., което представлява ръст от 564,2 млн. лв. (18,5 на сто) спрямо отчетените за същия период на 2022 година.

Неданъчните приходи са в размер на повече от 2,4 млн. лв. (ръст от 413,2 млн. лв., 20,4 на сто спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 434,1 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към март 2023 г. възлизат на над 15,354 млрд. лв. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на близо 12,090 млрд. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите три месеца на 2022 г. с 3,265 млрд. лв. (27 на сто). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (1,05 млрд. лв.), както и в частта на разходите за издръжка (652,6 млн. лв.), разходите за персонал (628,2 млн. лв.), разходите за субсидии (604,8 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.

Нелихвените разходи са в размер на близо 14,6 млрд. лв. (ръст от 3,2 млрд. лв., 28,6 на сто спрямо отчетените към март 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на над 3,6 млрд. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 929 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 7 млн. лв.

Лихвените плащания са в размер на 303,1 млн. лв. (спад с 32,7 млн. лв., 9,7 на сто спрямо същия период на 2022 г.).

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 март 2023 г. от централния бюджет, възлиза на 455,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 31 март 2023 г. е 12,6 млрд. лв., в т.ч. 12 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.