Високорисковите облигации се превръщат в проблем за инвеститорите
Инвеститорите, които спечелиха лесни пари с високорисковите облигации, изобретени след финансовата криза, са принудени да приемат, че правилата са се променили: те може да не получат пари, предупреждава в свой анализ Reuters.
Банките обикновено продаваха тези безсрочни облигации - известни като АТ1, пет години преди да се задейства опцията за изплащане - инвеститорите получават парите си обратно, а банките заменят облигациите с нови.
Но много финансови институции променят подхода си, като тази тенденция подчертава уязвимостта на световните финанси, които се борят с растящите разходи по заемите и с последиците от войната в Украйна, акцентира новинарската агенция и добавя:
„По-рано тази година почти пълният срив на Credit Suisse предизвика спасяване, подкрепено от швейцарското правителство, което унищожи облигации AT1 за милиарди долари, зашеметявайки инвеститорите и повишавайки разходите на други банки, които искат да продадат своите“.
В резултат на това, към днешна дата някои по-малки финансови институции вече не погасяват облигациите, което е проблем за инвеститорите, като вместо това предпочитат да ги запазят безсрочни след пет години и да плащат лихви по тях.
Raiffeisen Bank International (RBI) например отново смята да пропусне опцията за погасяване на своите облигации АТ1 на стойност 650 млн. евро в средата на юни. Австрийската банка, която е подложена на контрол от страна на САЩ заради големия си бизнес в Русия, посочва, че по-високите разходи за емитиране на нови облигации са изиграли решаваща роля за решението ѝ.
Тя следва примера на две германски банки - Deutsche Pfandbriefbank и Aareal Bank, които също се отказват от ключови дати за погасяване на облигации за по 300 млн. евро по-рано тази година, като вместо това решават да ги запазят отворени.
Действията на банките показват как унищожаването на милиарди долари от облигации AT1 на Credit Suisse все още се отразява на този пазар, който се оценява на около 275 млрд. долара, обясняват анализатори пред Reuters, инвеститорите, хванати неподготвени, сега са по-предпазливи по отношение на този тип облигации от средни по размер банкови емитенти.
Доходността по тях е нараснала до над 10% от около 8% преди спасяването на Credit Suisse, тъй като инвеститорите търсят по-висока премия за риска.
"Пазарът на АТ1 се разцепва", казва Алесандро Камерони, портфолио мениджър в компанията за управление на активи Lemanik.
Питър Харви, мениджър на фонд в Schroders, на свой ред обяснява пред медията, че стресът е разделил пазара на големи силни банки и по-малки такива. "При по-малките и по-слаби банки мисля, че ще се наблюдават повече откази за погасяване, което очевидно ще подразни хората", казва той, визирайки инвеститорите.
Абсорбатор на сътресения
Облигациите АТ1 са предназначени да помогнат на банките да абсорбират загуби и се отчитат в капиталовите им буфери. Но апетитът на инвеститорите към тези облигации намалява.
Reuters цитира Invesco ETF, агенция за анализи на пазара, според която цените на облигациите AT1 са се понижили до тригодишно дъно по време на неотдавнашните банкови сътресения, а от инвестиционния мениджър Federated Hermes посочват, че инвеститорите очакват едва 1/10 от тях да бъдат изплатени както обикновено.
Някои големи банки, сред които италианската UniCredit и британската Lloyds, вече изплатиха своите облигации, но в рамките на следващите 12 месеца предстои да стане ясно дали това ще направят и водещи финансови институции като Societe Generale (SOGN.PA) (дълг в размер на 3 млрд. долара), UBS (2,5 млрд. долара) и Santander (2,3 млрд. долара), изброяват от инфомационната агенция.
Анализаторите на Morgan Stanley изчисляват, че европейските банки трябва да емитират над 400 млрд. евро дълг AT1 през следващите три години.