Дискусионен панел с експерти от Хърватска национална банка, ЕСМ, ЕИБ и български икономисти и финансисти за текущото състояние на икономиката в еврозоната и за напредъка на България да стане част от нея, се проведе по време на форума Шумът на парите 2023.

Експертите очертаха кои са реалистичните сценарии за присъединяването ни към еврозоната на фона на данните за инфлацията.

Обясниха и какви са конкретните им предложения за успешна политика за дългосрочна стабилност на държавните финанси и скоростно балансиране на бюджета.

Дадоха и своите прогнози за икономическия, бизнес, инвестиционен и социално-политически пейзаж в България, когато страната ни стане част от еврозоната.


Сн. Владимир Иванов

Ето и основните послания на участниците в дискусията:

Асен Василев, министър на финансите в кабинета "Денков-Габриел"

„Според мен по отношение на държавния дълг и бюджетния дефицит, който за миналата година възлизаше на около 3%, няма да имаме проблеми при въвеждане на еврото в България.“

„До края на годината предвиждам инфлацията в България да възлиза на около 7%.“

„Възможно е по-рано да бъдат пуснати и двете валути едновременно, за да бъде извършен прехода към еврото по-плавно.“

По време на форума Асен Василев обясни, че ако съставът на кабинета „Денков-Габриел“ бъде одобрен, до две седмици ще се направи проектобюджет с 3% дефицит, за да можем да изпълним критериите за влизане на страната в еврозоната. Само няколко часа по-късно, парламентът гласува и избра състава на Министерския съвет с министър-председател акад. Николай Денков, в който Асен Василев е финансов министър.

По време на изказването си на форума ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2023, Василев заяви още, че инфлацията пада и хармонизираният индекс на потребителските цени в края на годината ще е 7%.

Нашите приятели в Хърватия при влизането в еврозоната също не изпълниха критерия за съотношение на държавен дълг към БВП и мисля, че ние се движим по правилния път, допълни новият финансов министър на България.

Атанас Колев, главен съветник в Икономическата дирекция на ЕИБ

„Възприемането на еврото е огромен плюс по отношение на цялостната инвестиционна среда.“

„Според годишното проучване на корпоративните инвестиции в ЕС, ефектът на еврото в Хърватия през първите 5 месеца от въвеждането му показва, че самото обявяване на това въвеждане има незабавен ефект върху бизнеса и цялостната икономика на страната.“

Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика

„Въвеждането на еврото е важно за България, защото кредитният рейтинг на страната, ще бъде увеличен поне с един-два пункта. Тук говорим за повишаване на цялостното ниво на доверие към българската икономика.“

Става въпрос за доверие, за една малко отворена икономика, която гравитира около големия пазар, интеграцията е от огромна полза, допълни още Богданов.

Естественият изход от Валутния борд е присъединяване към валутата, към която страната е закачена, отбеляза той. Трябва да се направи стъпка да се изпълнят критериите и да се влезе в еврозоната, иначе алтернативата е по-лоша и рискована, заяви още Лъчезар Богданов.

История на успеха: Как Хърватия изкова пътя си към еврозонатаПриемането на еврото е логичната стъпка за малките икономики, заяви зам.-управителят на Хърватската национална банка

Сандра Швалек, заместник-управител на Хърватската национална банка

„Ползите от приемането на еврото са множество, но бих могла да откроя няколко конкретни - ниска инфлация, стабилни държавни ценни книжа, дори по-висок интерес от страна на туристите към Хърватска, откакто официално станахме част от еврозоната“

"В процес като присъединяването към еврозоната, не можете да имате подкрепата на всички хора, винаги има някои критични гласове"

"Стана така, че точно в кризата виждаме най-много ползите от членството в еврозоната. Виждаме реалните ползи и сега няма хора, които да се оплакват в Хърватия"

Матяж Сушец, ръководител на отдел Политическа стратегия и институционални връзки в ЕСМ:

„Влизането в Еврозоната е най-голямата проява на интеграция към стабилни икономически показатели. Няма резки промени в цените, овладява се икономиюеската криза, достъпът до капиталовите пазари е значително по-добър. Кредитният рейтинг на дадената страна се увеличава и тя получава улеснен достъп до много добре развити инструменти за външно финансиране.“

С благоприятните фактори в еврозоната като насърчаване на инвестициите и растежа, България има възможност да стане още по-привлекателна за туристи. Това е нещо, което ние от ESM разглеждаме много внимателно - пазарният достъп на дадена страна, обясни още Матяж Сушец.

Видяхме, че агенциите за кредитен рейтинг са склонни да повишават суверенната кредитоспособност, когато страната се присъедини към еврозоната,и също така видяхме, че някои от тях вече повишиха кредитния рейтинг на България в очакване на нейното присъединяване, допълни той.

Преди 10 години, или малко след създаването на еврозоната, ESM не съществуваше. И тогава изведнъж стана ясно по време на кризата, че страните ще се нуждаят от подкрепа, в случай че срещнат финансови затруднения и не могат да рефинансират своя държавен дълг на капиталовите пазари. ESM в момента е на разположение на всички членове на еврозоната. Испания, Кипър, Португалия, Гърция и Ирландия се възползваха от заемите при изгодни лихви по време на предишната финансова криза, подчерта ръководителят на отдел Политическа стратегия и институционални връзки в Европейския стабилизационен механизъм.

От инфлация до фрагментация - рискове и решения пред световната икономикаСпоред Джеф Готлийб паричната политика трябва да остане затегната, а ограниченията пред търговията - премахнати

В дискусията се включи и Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Във видеообръщение към участниците във форума тя заяви, че отлагането на приемането на България в еврозоната носи щети и пропуснати ползи.

С приемането на еврото доверието на инвеститорите в България ще се увеличи, като същевременно ще намалее и рисковата надбавка за кредитите. Ще паднат и разходите на фирмите за превалутиране, които годишно са в порядъка на 300-400 милиона евро.

Павлова подчерта ролята на ЕИБ да предоставя финансов ресурс на малките и средните фирми, за да продължат да инвестират, тъй като инвестициите са ключов фактор за преодоляване на кризи.

Банката има ресурс от 30 млрд. евро за стимулиране на инвестициите в ЕС, допълни още Павлова.