Шест невероятни факта за най-дълбоката точка на Земята
Със своите 11 022 м Марианската падина е най-дълбоката известна точка на земната повърхност.
Намира се на разстояние три пъти по-дълбоко от мястото, където в Атлантическия океан лежат останките на кораба "Титаник", а дълбочината й е повече от височината на най-високия връх в света Еверест.
CNN публикува шест невероятни факта за този дълбоководен феномен.
Режисьорът на "Титаник" се спуска и поставя рекорд
Малко са човешките експедиции, които са се осмелили да стигнат до Марианската падина.
Първата е през 1960 г. с историческото гмуркане на батискафа "Триест" - вид подводница за свободно гмуркане.
По време на гмуркането пътниците Жак Пикар и Дон Уолш са останали изумени от факта, че може да има живи същества там, където учените не си представят нещо да оцелее.
"Всички наши предубеждения за океана бяха изхвърлени през прозореца", заявява д-р Джийн Фелдман, почетен океанограф в NASA, пред CNN. Той работи повече от 30 години в космическата агенция.
Джеймс Камерън, режисьорът на "Титаник" от 1997 г., е следващият изследовател на морските дълбини.
През 2012 г. той пилотира подводен апарат, за чието проектиране е помогнал лично. Спуска се до 10 908 метра, поставяйки световен рекорд.
Найлонова торбичка и опаковки от бонбони на дъното
Друг изследовател, посетил мястото, е Виктор Весков, инвеститор от Тексас, който се спусна на дълбочина 10 927 метра и поставя световен рекорд през 2019 г.
Той обаче дава депресираща представа за влиянието на човечеството върху тези привидно недосегаеми отдалечени места, тъй като забеляза найлонова торбичка и опаковки от бонбони на дъното на Марианската падина.
Намира се в зоната на Хадес, наречена на бога на подземния свят
Подобно на земната атмосфера, океанът може да се опише с помощта на слоеве.
Най-горната част се нарича епипелагична зона, или зона на слънчевата светлина и се простира само на 200 метра под повърхността на водата, според Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA).
Мезопелагичната зона, или т.нар. зона на здрача, се простира от края на зоната на слънчевата светлина до около 1 000 метра.
След това има батипелагична зона, наричана още среднощна зона, а под нея - абисопелагична зона, която се простира от 4 000 метра до 6 000 метра.
В абисалната зона могат да оцелеят малко форми на живот, водата е напълно лишена от светлина, а температурите са близки до нулата.
Марианската падина се намира още по-далеч - в хадалпелагичната зона или зоната на хадала. Тя е кръстена на Хадес, гръцкия бог на подземния свят и мъртвите.
Дом на уникален воден живот и кални вулкани
Зоната на хадала е едно от най-слабо изследваните местообитания на Земята.
На дълбочина, която смазва всяка форма на живот и не пропуска слънчева светлина, дълго време се е смятало, че нищо не може да оцелее.
Но това убеждение е опровергано.
"Дори на самото дъно съществува живот. През 2005 г. в бяха открити малки едноклетъчни организми, наречени фораминифери, вид планктон", според NOAA.
Подводни кални вулкани и хидротермални отвори в Марианската падина също поддържат необичайни форми на живот.
Въпреки силно киселинната и адски гореща вода, произвеждана от хидротермалните отвори в калните вулкани, екзотичните видове и микроскопичните организми там успяват да оцелеят.
При липсата на слънчева светлина съществата се възползват от богатите на хранителни вещества води, изхвърляни от хидротермалните отвори. Поддържащата живота среда е резултат от химичните реакции между морската вода и магмата, издигаща се от дъното на океана.
Национален паметник на САЩ
Морският национален паметник Марианска падина е създаден през 2009 г. основно, за да се защитят редките организми, които виреят в нейните дълбини.
Обектите на интерес включват подводната екосистема и нейните форми на живот, като дълбоководни скариди и раци и каменисти коралови рифове.
"Голямото разнообразие на живота на подводните планини и хидротермалните извори заслужава да бъде запазено", заявяват от NOAA.
Трагедията с Възходът на туризма на
Дълбини без граници
Океанското дъно остава едно от най-загадъчните места във Вселената.
Всъщност "разполагаме с по-добри карти на Луната и Марс, отколкото на собствената ни планета", твърдят експертите.
Въпреки че хората изследват повърхността на океана от десетки хиляди години, само около 20 % от морското дъно е картографирано, според данни от 2022 г. на NOAA.
Предвид големия интерес към Марианската падина обаче изследователите са положили усилия да дадат все по-подробни снимки на нейните характеристики.
Но това не е лесно: поради обширността и дълбочината на най-дънната океанска зона учените трябва да разчитат на сонарна или акустична технология, за да се опитат да дадат пълна представа за това, което се намира долу, допълват учените.