Игри на дипломация: Ще запази ли Европа крехкото ядрено споразумение с Иран
Осем години след историческото ядрено споразумение от 2015 г. отношенията на Европейския съюз с Иран остават комплицирани.
В различни моменти по време на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, Общността наложи санкции на Иран, включително заради доставка на безпилотни самолети за Русия. Наложи и мита, свързани с нарушения на правата на човека заради репресиите срещу протестиращи и отвличането на европейски заложници.
Въпреки това, с днешна дата Европа се опитва отново да изгради мостове чрез неотдавнашните неофициални разговори с Иран, които целят да възстановят поне донякъде ядреното споразумение, отбелязва Euronews.
ЕС трябва да реши дали за първи път ще наруши своята част от споразумението от 2015 г. като запази санкциите срещу Иран за балистични ракети. Ако блокът ги остави да изтекат до крайния срок през октомври, Иран на практика ще може да доставя още по-смъртоносни безпилотни летателни апарати или други оръжия на Русия.
Предистория: Провалът на първоначалната сделка
След оттеглянето на САЩ от сделката през 2018 г., бившият президент Доналд Тръмп въведе безкомпромисни икономически санкции срещу Иран в стратегията си за максимален натиск.
Оттогава Техеран ескалира ядрената програма като започна да произвежда обогатен до 60% уран. Ниво над гражданската употреба – чистотата на оръжията е 90%.
Това е повод за безпокойство за ЕС, който също трябва да реши дали ще запази санкциите за балистични ракети, месеци след като Иран изстреля новите, наречени "Хорамшахр-4" и "Хайбар". Породиха се опасения, че Иран ще прехвърли тези ракети на Русия.
Санкциите, свързани с производството на балистични ракети от Иран, трябваше да изтекат през октомври 2023 г. съгласно една от "клаузите за изтичане на срока на действие" на споразумението от 2015 г. Тези дати позволят на Иран да възобнови дейностите по обогатяване на уран в замяна на спазване на разпоредбите на споразумението.
Оттогава и Иран, и САЩ непрекъснато нарушават условията на сделката.
Възобновяване на преговорите
Въпреки развалянето на официалната сделка през 2018 г., от април 2021 г. Европа поднови официалните преговори с Иран във Виена.
"Европа показа, че наистина иска да посредничи за сключването на сделка. Ние се отнасяме сериозно към нашите ангажименти. Но твърде дълго време имаше наивност по отношение на намеренията на Иран", заяви пред Euronews европейският депутат Барт Гроотхайс, заместник-председател на делегацията на ЕС за отношенията с Иран.
Преговорите бяха подложени на месеци наред застой, като напрежението се засили допълнително от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.
"Дори след като иранците поставиха нови параметри на преговорите, една от големите пречки беше промяната в руската позиция и спирането на приоритета на ядрената дипломация", заяви пред Euronews Бехнам Бен Талеблу, анализатор по въпросите на Иран във Фондацията за защита на демокрациите.
Като един от петте постоянни члена на Съвета за сигурност на ООН, Русия беше ключова страна, подписала първоначалното ядрено споразумение от 2015 г.
"Мнозина смятаха, че в началото на февруари 2022 г. ще има сделка – сделка, която е по-слаба от споразумението от 2015 г., но в крайна сметка тя беше замразена от нахлуването в Украйна", добави анализаторът.
Експертите обаче стигнаха и до заключението, че лошата преценка на Иран е повлияла на решението й да застане на страната на Русия.
"Ако войната в Украйна не се беше случила, щеше да има по-голям шанс за възстановяване на ядреното споразумение. Тя доведе до иранската грешна преценка, че европейците ще се нуждаят от енергийните ресурси на Иран и така тя ще има по-голямо влияние в преговорите. И мисля, че преиграха", убеден е Али Ваез, директор на проекта "Иран" на Кризисната група, пред Euronews.
В крайна сметка преговорите се провалиха през август 2022 г., като върховният представител на Европейския съюз Жозеп Борел написа в Туитър, че "това, което може да бъде договорено, е договорено и е в окончателен текст".
Нов опит за споразумение
Неофициалните срещи при закрити врати продължиха и след застоя на официалните преговори.
През юни 2023 г., посредникът на Европейския съюз Енрике Мора се срещна с ирански представители в Катар.
Те работиха за набелязване на стъпки, които биха могли да ограничат ескалиращата ядрена програма, както и за изготвяне на политика, свързана с освобождаването на задържаните в Иран американски и европейски граждани. Обсъдена беше и перспектива за размразяване на ирански активи в чужбина.
Успоредно с това официални представители на САЩ и Иран проведоха непреки разговори в Оман.
Въпреки че диалогът е открит, сблъсъците все още са многобройни.
На заседание на Съвета за сигурност на ООН в началото на юли САЩ и западните съюзници се противопоставиха на Русия и Иран във връзка с напредъка на Техеран в обогатяването на уран и доставката на бойни безпилотни самолети за Москва.
Посланикът на Великобритания в ООН Барбара Ууд осъди Иран за прехвърлянето на стотици безпилотни летателни апарати, използвани за "убиване на цивилни граждани и незаконно насочване към гражданска инфраструктура" в Русия.
САЩ, Великобритания, Франция и Украйна призоваха генералния секретар на ООН Антониу Гутериш да изпрати следователи, които да изследват отломки от руски безпилотни самолети.
Посланикът на Русия в ООН Василий Небензя обвини Великобритания, която е ротационен председател на Съвета, че се опитва да организира "открито политизирано шоу", като кани Украйна да участва в срещата.
Бъдещето на сделката
Въпреки че експертите са съгласни, че бъдеща сделка все още е на дневен ред, тя се свежда до размита версия на първоначалното споразумение по JCPOA от 2015 г.
Фокусът се върти около предотвратяването на по-нататъшна ескалация с гаранции, че Иран няма да обогатява уран с нива на чистота над прага от 60%.
Ролята на Европа в преговорите обаче остава ограничена от САЩ.
"Европа не е наложила санкции, свързани с ядрената енергетика, които може да отмени като стимул за Иран. И те не биха могли да направят много, докато са в сила санкциите на САЩ, поради смразяващия ефект, който имат върху европейските компании", обясняват експерти.
Всъщност, ангажиментът на Европа към сделката се оказа недостатъчен, за да стимулира Иран да се придържа към условията ѝ още през 2018 г.
"В края на краищата, САЩ са тези, които определят статута на отношенията на Иран със Запада", допълва в заключение Али Ваез от Кризисната група.