Руската инвазия в Украйна обедини Запада, като изкара на преден план неговите ценности. Когато обаче става въпрос за следващата фаза на конфликта, колко време ще продължи това единство? Ето пет въпроса, които биха могли, в крайна сметка, да разделят западния алианс.

Военните цели

Преди войната либералните демокрации изглеждаха на моменти несигурни в своя фокус и бъдеще. Някои поставяха под въпрос техните съюзи, а други се предаваха на националистични нагласи. Конфликтът обаче напомни на Запада какво представлява – свобода, суверенитет и върховенство на закона. Това, от своя страна, доведе до обединена реакция срещу руската агресия.

Въпреки всички дипломатически усилия на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и други, тази война може да се проточи известно време. Може ли да сме в пиковата точка на консенсус в Западния алианс? Предстои да се вземат тежки решения, а това може да затрудни оставането на западните държави на една и съща дипломатическа страница, пише BBC.

Вероятно най-голямо напрежение може да има относно целите на войната. В момента Западът е обединен зад защитата на Украйна и осигурява икономическа и военна подкрепа, така че страната да се противопоставя.

Каква обаче е по-дългосрочната цел? Прекратяване на военните действия, разбира се. Трябва ли обаче Русия да бъде победена? Трябва ли Украйна да победи? На практика какво би представлявала загубата или победата? "Трябва просто да направим всичко по силите си, за да гарантираме, че Владимир Путин ще се провали и то цялостно," заяви британският премиер Борис Джонсън пред парламента миналата седмица.

Какво обаче означава "да се провали"? Джонсън не уточни това. Едно от нещата, които той отхвърли, е оказване на натиск за смяна на режима в Москва. "Много важно е да не си поставяме за цел да сваляме руския лидер или да променяме политиката в Русия," заяви той. "Тук става въпрос за това да защитаваме народа на Украйна. Путин ще се опита да го формулира като битка между него и Запада, но ние не можем да приемем това."

Въпреки изказването на Джонсън, това е нещото, което САЩ прави все повече. Министърът на отбраната на страната Лойд Остин заяви, че няма да е достатъчно руските военни сили просто да бъдат победени. "Искаме да видим Русия отслабена до степен, че да не може да прави нещата, които направи при нахлуването на Украйна," заяви той.

Това би могло да означава санкции срещу руския отбранителен сектор. Или пък предоставянето на средства на Украйна за унищожаването на значителна част от руските военни сили. И в двата случая не всички западни съюзници може да споделят подобни амбиции, опасявайки се, че Путин може да използва тази реторика, за да твърди, че Западът наистина представлява екзистенциална заплаха за Русия.

Военна подкрепа за Украйна

Западът е до голяма степен обединен в подкрепата си за армията на Украйна. Има различия в конкретни неща обаче. Някои държави не желаят да предоставят тежко въоръжение, опасявайки се, че това може удължи кръвопролитието. Други увеличават доставките си на муниции и по-мощни оръжия.

Председателят на Комисията по отбрана в британския парламент Тобаяс Елууд иска Великобритания да предоставя повече оръжие. "Правим достатъчното, за да предотвратим загуба на Украйна, но не правим достатъчното, за да гарантираме, че ще победи," заяви той пред Radio 4 на BBC. "Трябва да помогнем на Украйна абсолютно да спечели вместо просто да защитава настоящите линии."

Други западни държави обаче може би се страхуват, че превръщането на отбраната на Украйна в пълномащабна прокси война с Русия би могло да накара Путин да ескалира конфликта, като нападне други западни мишени, започне кибератаки или дори използва оръжия за масово унищожение.

Министърът на външните работи на Русия не предупреди просто така за "сериозна и реална" опасност от ядрена война.

Подкрепа за политическо уреждане на въпроса

На някакъв етап може да се стигне до патова ситуация във военно отношение и да се увеличи натиска за политическо разрешаване на конфликта. Преобладаващите очаквания са, че Западът ще подкрепи Украйна каквото и да избере да прави. А ако това не е така?

Ако някои западни държави окажат натиск върху Украйна да избере мира, но управляващите в Киев искат да продължат военните действия? Може ли някои страни да започнат да ограничават военната си подкрепа за Украйна? Има и вариант, при който Украйна е съгласна на политическо разрешаване на конфликта, но Западът е против, смятайки, че предоставя прекалено много на Русия? Може ли някои държави да откажат да вдигнат санкциите срещу Русия и да провалят евентуално мирно споразумение?

Има един важен дебат, който се води между западните политици за това какъв вид политическо съгласие може да бъде постигнато в Украйна. Какъв ще е приоритетът – възстановяване на контрола над завзетите от Русия територии или гарантирането на бъдещата сигурност и цялост на това, което е останало от Украйна след спирането на военните действия?

Енергийните санкции срещу Русия

Между западните сили може да настъпи разрив по отношение на санкциите. Засега те не се обединяват относно това колко сериозно да накажат Русия, особено по въпроса дали трябва да бъдат наложени още санкции спрямо износа й на петрол и природен газ.

Страни, които зависят от руските енергийни продукти, твърдят, че икономиките им не могат да оцелеят без тях. Ако обаче военните действия продължат още известно време, може да има натиск за обратното. Някои държави може да искат да увеличат санкциите срещу Москва, за да се опитат да сложат край на патовата ситуация. Други може да искат да намалят санкциите, тъй като собственото им население вече не толерира до такава степен икономическата им цена.

Бъдещето на Украйна

Също толкова възможно е Западът да не постигне съгласие относно бъдещето на Украйна в по-дългосрочен план. Какво ще се случи, ако има разделения в самата Украйна? Ами ако се появят отделни фракции, като националисти, които искат да продължат да се бият и такива, които са склонни на компромиси за сключването на споразумение? Ще трябва да Западът да избира страна?

Колко сериозно може да е разделението вътре в самата Украйна? Някои анализатори дори споменават вероятността за гражданска война, сравняйки ситуацията с разделението в Ирландия през 1922 г.

Ами ако Украйна започне да води политика, с която Западът може да не е съгласен?

Фиона Хил, експерт по Русия и бивш член на съвета за сигурност на САЩ, смята, че Украйна може дори да иска да притежава ядрено оръжие, за да гарантира сигурността си в бъдеще.

При такива обстоятелства Западът готов ли е да осигурява на Украйна конвенционални оръжия? Или дори да обмисли евентуалното й членство в ЕС?

Въпросът е, че политическите позиции в един конфликт рядко са постоянни и може да би е погрешно да се смята, че единството на Запада автоматично ще се запази при предизвикателствата, които предстоят.