Учени: Това ще е най-хладното лято, ако не спрем нагряването на планетата
Екстремните горещини на три континента този месец са резултат от предизвиканата от човека климатична криза.
"Топлинният ад", който изпепелява части от САЩ, Южна Европа и Азия, щеше да е практически невъзможен без климатичните промени, показва анализ на инициативата World Weather Attribution, цитиран от CNN.
Този месец температурите в Долината на смъртта достигнаха 53,3 градуса, а във Финикс бяха отбелязани рекордните 25 последователни дни с температури, по-високи от 43,3 градуса.
В началото на юли в Китай беше регистрирана най-високата за всички времена температура от 52,2 градуса.
В Европа бяха счупени местни рекорди в някои части на Испания и Италия, като температурите се приближиха до историческия рекорд на Европа от 48,8 градуса.
За да разбере до каква степен климатичната криза е повлияла на вероятността и интензивността на екстремните горещини през юли, екипът на WWA проучи метеорологичните данни и компютърните модели, за да сравни сегашния климат в света, който е с около 1,2 градуса по Целзий по-топъл от прединдустриалната епоха, с климата в миналото.
Учените установяват, че "ролята на изменението на климата е абсолютно водеща", обяснява Фредерике Ото, старши преподавател по климатология в Института за климатични промени и околна среда "Грантъм" към Имперския колеж в Лондон.
Ако хората не бяха нагрявали планетата до такива нива, изгаряйки нефт, въглища и газ, подобни горещи вълни щяха да са изключителна рядкост, допълва ученият. Но тъй като светът продължава да изгаря изкопаеми горива, тези екстремни явления се превръщат в обичайни.
При днешния климат екстремни горещи вълни като тези, които светът преживява в момента, се очакват веднъж на 15 години в САЩ и Мексико, веднъж на 10 години в Южна Европа и веднъж на 5 години в Китай, установява анализът.
Според учените, изменението на климата не само драстично увеличава вероятността от възникване на нови вълни, но и ги прави по-горещи. Замърсяването на планетата е направило горещата вълна в Европа с 2,5 градуса по-гореща, тази в Северна Америка - с 2 градуса, а вълната в Китай - с 1 градус по-гореща, се посочва в доклада.
Трябва обаче да сме готови и за по-лоши ситуации.
Според доклада, ако средната температура на планетата се повиши с 2 градуса над прединдустриалните нива, може да се очакват екстремни горещи вълни на всеки две до пет години. "Може да се окаже, че сега сме в най-хладното лято, ако не спрем да изгаряме изкопаеми горива", смята Ото.
Учените заявяват, че развиващият се Ел Ниньо, естествен климатичен модел с влияние върху затоплянето, вероятно е помогнал за известно повишаване на температурите - но глобалното затопляне от изгарянето на изкопаеми горива е основната причина горещите вълни да са толкова силни.
"Резултатът от това проучване не е изненадващ. Светът не е спрял да изгаря изкопаеми горива, климатът продължава да се затопля и горещите вълни стават все по-екстремни. Толкова е просто", допълва Ото. Но проучването не трябва да се тълкува като доказателство за "бягство от затопляне" или "климатичен колапс", отбелязва тя.
"Все още имаме време за сигурно бъдеще, но спешно трябва да спрем изгарянето на изкопаеми горива и да инвестираме в намаляване на уязвимостта. Ако не го направим, десетки хиляди хора ще продължат да умират всяка година от причини, свързани с горещините."
Екстремните рекорди превръщат Земята в непозната територия за учените
Горещите вълни са една от най-смъртоносните природни рискове, допълва CNN. Според неотдавнашно проучване над 61 000 души са починали от причини, свързани с горещините по време на рекордната вълна в Европа през миналата година.
В Мексико над 100 души са починали от горещините от март насам, а страни от САЩ до Италия съобщават за рязък скок на броя на приетите в болница, тъй като хората се борят да се справят с покачващите се температури.
Според авторите на доклада обществото трябва бързо да намали замърсяването на планетата.
Но те призовават и властите да адаптират системите за здравеопазване, градско планиране и енергетика, както и да ускорят въвеждането на планове за действие при горещини, за да се подготвят по-добре за екстремните горещини, които климатичната криза вече е предизвикала.