Когато Русия нахлу в Украйна миналата година, САЩ и Европейският съюз ускориха курса си към Сърбия.

Вместо да жонглират с противоречивите искания на плуралистичните и размирни балкански държави, западните столици насочиха усилията си към две цели.

Първо, Сърбия да се присъедини към Запада и да се отдалечи от Русия. Второ, да могат да концентрират усилията си по-пълно върху подкрепата за Украйна, пише в анализ по темата CNN.

Традиционно един от най-близките съюзници на Москва в Европа, Белград отдавна се опитва да премине границата между историческите връзки с Русия и потенциалното бъдеще на по-тясна европейска интеграция.

Западните дипломати се опитват да измъкнат сръбския президент Александър Вучич от орбитата на руския му колега Владимир Путин, като обещават по-бърз път към членство в ЕС и същевременно предупреждават за изолация, ако наруши реда си.

Морковът без тояга няма ефект

Но 18 месеца по-късно наблюдатели твърдят, че сегашният подход е само морков без никаква тояга и в резултат на това, европейската дипломация не успява да постигне двете си цели.

Сърбия се презапасява с храна заради напрежението в УкрайнаВластите в Сърбия са започнали да се презапасяват с големи количества хранителни продукти

Сърбия отказа да участва във всички кръгове на санкциите на ЕС срещу Путин. Междувременно, продължава да преследва собствените си интереси в региона, като разпалва конфликти в чужбина, знаейки, че няма да бъде упрекната на Запад, допълва в анализа си CNN.

Последиците от това се усещат най-силно в Косово, където отношенията със съседите остават силно обтегнати.

CNN разговаря с експерти, както и с местни жители в Сърбия и северната част на Косово, които са възмутени от опитите на САЩ и ЕС да приобщят страната към евроатлантическата общност и твърдят, че продължаването на тази политика рискува да отчужди демократичните съюзници и да увеличи опасенията за сигурността в региона.

Руски троянски кон

Според някои наблюдатели западните правителства отдавна третират Сърбия като незаменим глас на Балканите, понякога за сметка на по-периферните играчи.

"Тяхното убеждение е, че Сърбия е балканската държава, както те я виждат. Сърбия е тази, която, ако успеят да привлекат на своя страна – каквото и да означава това, всичко ще бъде по-лесно", коментира пред CNN Ясмин Муянович, политолог, специализирал в областта на Западните Балкани.

Въпреки че последователни американски администрации са се опитвали да привлекат Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (СНС), тези усилия "станаха особено нагли" след началото на войната в Украйна, казва Муянович и не са постигнали целите на САЩ.

"Изглежда, че те вярват, че приближават Сърбия към ЕС, НАТО и западното мислене и я отдалечават от Русия... Но това не е нещо, което бих казала, че се отразява на място", заяви пред CNN Алиша Кърнс, британски депутат и председател на парламентарната комисия по външни работи.

Днес е официалното му пускане в експлоатация, обяви сръбският президент Александър Вучич

Вучич отдавна поддържа топли отношения с руския си колега Путин. Говорейки след заседание на Съвета за национална сигурност през февруари, той оправда решението си да не санкционира Русия, защото тя е "единствената страна, която не е налагала санкции срещу нас през 90-те години". "Те подкрепиха териториалната ни цялост в ООН", добави той, визирайки отказа на Русия да признае независимостта на Косово.

Големите зависимости

Въпреки подкрепяните от ЕС усилия за енергиен преход, Сърбия остава силно зависима от Русия, тъй като продаде мажоритарния дял от петролната си компания на руския държавен гигант Газпром.

Така въпреки декларираните надежди да се присъедини към ЕС, Вучич продължава да се движи по тънко въже между Москва и западните сили. Въпреки че се присъедини към резолюциите на ООН, осъждащи руската инвазия в Украйна, сръбският лидер не показа желание да се присъедини към западните санкции.

През април сръбското правителство отрече съобщенията, че е продало оръжия и боеприпаси на Украйна, след като се появи изтекъл документ на Пентагона, в който се твърди обратното. Тогава Сърбия заяви, че поддържа политиката си на неутралитет.

Анализатори коментират пред CNN, че Сърбия е трябвало да направи малко, за да получи похвали от американските и европейските официални лица и че в действителност Вучич е оставил следа от неизпълнени обещания.

"Когато беше преизбран през 2020 г., всички ни казваха, само изчакайте да минат изборите, ще видите, че той става много западно и европейски ориентиран", обяснява Кърнс. "Това не се случи."

"Казаха ни, че той ще се присъедини към санкциите и ще покаже, че е на наша страна. Не стана така. Беше ни казано, че няма да се сближи с Русия. През септември той подписа споразумение за сигурност с Путин. За пореден път се изсмя в лицето на Запада. И когато попитам западните официални лица: "Защо сте толкова решени да оставите Вучич да ви разиграва?", те казват, че той е най-добрият вариант", допълва Кърнс.

Фон дер Лайен: Интерконекторът е свобода от зависимостта от руски газГазопроводът променя ситуацията с енергийната сигурност за Европа, заяви председателят на ЕК

В свой коментар по темата, външният министър на Сърбия заяви, че споразумението с Русия предвижда планове за консултации по редица дейности, но не включва политиката на сигурност, предаде тогава Reuters.

Алиша Кърнс е една от малкото западни фигури, които публично критикуват Сърбия. Но това струва скъпо. След като тя говори пред CNN, Вучич отправи заплаха към нея по време на обръщение по държавната телевизия, заявявайки, че "ако правителството на Великобритания не желае да реагира" на нейните критики към Сърбия, "ние ще бъдем принудени да го направим".

"Ако приемем, че по някакъв чудодеен начин вкараме Сърбия в ЕС, с такъв режим на практика вкарвате в ЕС още един руски троянски кон, какъвто имате в лицето на унгарския министър-председател Виктор Орбан", твърди пред CNN Майда Руге, експерт по Балканите в Европейския съвет за външни отношения. "Да, може да повлияете на разширяването, но със сигурност няма да неутрализирате руското влияние в региона - просто ще го внесете в ЕС.", допълва тя.

В изявление за CNN посланикът на Сърбия в САЩ отрече, че западната подкрепа за Белград подклажда напрежение на Балканите. "Всъщност подкрепата на САЩ и Европа за Сърбия се основава на факта, че тези дипломати признават, че Сърбия играе важна роля за насърчаване на стабилността на Балканите", заяви Марко Дурич.

"Сърбия е дълбоко ангажирана да стане член на Европейския съюз, гласува за резолюцията на ООН, осъждаща действията на Русия в Украйна, отстоява териториалната си цялост и суверенитет и многократно е изпращала различни видове помощ.", допълва той.

Сърбия привежда армията си в бойна готовностСтраната не се готви за война, но е подготвена да отвърне при необходимост

Косово и върховенството на закона

Последиците от снизходителния подход на Запада към Белград се усещат най-силно в Косово, което зависи от западната подкрепа, откакто обяви независимост.

Въпреки че повече от 100 държави признават суверенитета на Косово, Сърбия не го признава, а го разглежда като отцепническа държава. Опитите за нормализиране на отношенията между двете страни - под надзора на САЩ и ЕС бяха трудни и нееднократно изпълнени с насилие.

Кърнс критикува "небалансирания" отговор на Запада, заявявайки, че той пренебрегва истинската причина за проблемите. "Началото на кризата беше сръбското правителство, което извърши чуждестранна намеса във вътрешните косовски дела, когато каза на косовските сърби да не гласуват на местните избори. Това е чужда намеса", категорична е тя.

През последните месеци на напрежение САЩ и ЕС непрекъснато потвърждаваха ангажимента си към каузата за привличане на Вучич на своя страна. Сърбия обаче действаше все по-безцеремонно, което Кърнс определя като "провал на дипломацията на възпирането".

Байдън поиска от сръбския президент да признае КосовоАмериканският президент Джо Байдън поздрави сръбския държавен глава Александър Вучич за националния празник на Сърбия 15 февруари

През март в Охрид след месеци на преговори с посредничеството на САЩ и ЕС Сърбия и Косово най-накрая приеха двустранно споразумение, целящо нормализиране на отношенията между двете страни.

Но макар това да беше обявено за пробив, Вучич напусна преговорите, без да подпише документа, като заяви в телевизионно обръщение, че не е в състояние да го направи.

Сръбските власти задържаха трима косовски полицаи, за които твърдяха, че се намират "дълбоко в територията на Централна Сърбия" и се готвят да извършат "терористичен акт". Косово обаче настояваше, че служителите са "отвлечени" в границите на Косово и че Сърбия е извършила "акт на агресия".

САЩ и ЕС реагираха бавно на този инцидент. КФОР, силите на НАТО в Косово, направиха изявление 48 часа след като офицерите бяха обявени за изчезнали. САЩ излязоха с изявление три дни по-късно, в което твърдяха, че арестите са извършени по "фалшиви обвинения".

Сърбия и Косово се споразумяха да нормализират икономическите си отношенияСърбия също така се е ангажирала да премести посолството си в Израел в Ерусалим, а Косово и Израел са се договорили да нормализират отношенията си и да установят дипломатически връзки

Сърбия не беше наказана за арестите. Освобождаването на полицаите беше осигурено две седмици по-късно – не от западните съюзници, а от унгарския премиер Орбан.

След подобни събития, подходът "не виждам зло" към Вучич може би започва да се пропуква, допълва CNN.

Междувременно Вучич вдигна залозите като забрани износа на оръжие от Сърбия за 30 дни, заявявайки, че "всичко трябва да бъде подготвено в случай на агресия срещу Република Сърбия". На футболен мач на Цървена звезда Белград миналия месец националистически настроени сръбски фенове издигнаха плакат с надпис "Когато армията се върне в Косово". Според местните медии Вучич е присъствал на мача, допълва CNN.