Залага ли Китай дългови капани в Източна Европа?
Китайски инвестиции за милиарди долари стимулират някои европейски икономики, но част от сделките включват различни "уловки".
Критиците им твърдят, че те са "капани на дълга", които дават възможност на Китай да избира какво да се случи, ако заемите не бъдат изплатени.
Китай настоява, че е надежден инвестиционен партньор, но също така е изправен пред редица обвинения в експлоатация на работници и нанасяне на щети върху околната среда, се посочва в анализ на BBC.
В цяла Европа, докато правителствата се тревожат за инвазията на Русия в Украйна и последствията от пандемията, Пекин започва да разширява портфейла си. Китайските интереси са насочени най-вече към управлението на европейски пристанища и мини, изграждане на пътища и мостове и инвестиции в инфраструктурни проекти, които никой друг не желае да финансира.
Много правителства обаче стават все по-предпазливи по отношение на така наречените „дългови капани“, чрез които кредиторите, в това число и китайската държава, могат да извлекат икономически или политически отстъпки, ако страната, която получава инвестициите, не може да ги изплати.
Налице са и редица твърдения за работници, експлоатирани от китайските фирми. В Гърция, например, профсъюзите започнаха стачка заради съкращенията на персонала в пристанището Пирея, което е мажоритарна собственост на китайската държавна компания Cosco. Природозащитниците пък обвиняват собствениците в замърсяване на крайбрежието и нерегламентирано разкопаване на морското дъно.
Инвестициите в Пекин доведоха до ренесанс на пристанището, след като гръцкото правителство беше принудено да го продаде, заедно с други публични активи, по време на икономическите сътресения в страната по време на дълговата криза преди 10 години.
Развитието на Пирея отразява широката трансформация във финансовото състояние на Гърция, която в момента е една от най-бързо развиващите се икономики в Евръпейския съюз.
Но в момента, както и нейните европейски съседи, тя също се бори да се справи с икономическото и политическото въздействие на войната в Украйна. Все повече държави преоценяват ползите и рисковете от това да правят бизнес с Пекин, който през февруари обяви началото на нов глобален ред в тандем със своя съюзник Москва.
В деня на откриването на Зимните олимпийски игри Китай обяви партньорство с Русия „без ограничения“. Двете държави си обещаха да си сътрудничат повече срещу Запада, а Китай до този момент не е осъдил достатъчно решително нападението на Русия срещу Украйна, припомня изданието.
Гърция не е единствената европейска държави, в която многомилиардните китайски инвестиции са обект на разследване.
Китай е един от най-големите инвеститори в медната мина в сръбския град Бор, която определя това място от десетилетия. Добивът на метала е оцветил водата на някои близки езера и резервоари в ръждив оттенък. А мястото наподобява китайска провинция - работниците крещят инструкции на мандарин, виждат се червени знамена, а административните офиси са с архитектура на будистки храмове.
Сърбия не е част от Европейския съюз, а защитата на правата на работниците не е същата, като в Дъблин, Мадрид или Виена.
Пред BBC виетнамските работници в завода за гуми Ling Long в друг сръбски град - Зренянин, се оплакват от налагането на принудителен труд и изплащането на по-ниски възнаграждения от договореното. Някои от тях са се опитали да напуснат, но са получили отказ от компанията и са останали блокирани на хиляди километри от дома.
Сръбското правителство твърди, че инвестициите от Китай са засилили икономическия растеж на страната, а президентът Александър Вучич е на мнение, че бъдещите китайски капиталовложения не трябва да бъдат застрашени от твърденията на малък брой виетнамски работници.
Освен предполагаемите нарушения на трудовото законодателство обаче, има и други причини за предпазливост, когато става въпрос за китайските финансови интереси.
Ричард Мур, ръководителят на британската разузнавателна агенция MI6, предупреждава не само за дълговите капани на Китай, но и за т. нар. "капани на данни". Той коментира пред BBC, че Китай има способността да събира данни от цял свят и дори използва подкупи, за да привлича сътрудници.
Китай отхвърля подобни обвинения, но в Обединеното кралство китайският телекомуникационен гигант Huawei получи забрана за участие в британската 5G инфраструктура. Съединените щати също наложиха санкции на компанията.
По улиците на Белград обаче са монтирани над 8000 охранителни камери на Huawei, а правозащитните организации са загрижени, че биометричната технология може да се използва неправомерно. Сръбското правителство пък успокоява, че функционалностите за лицево разпознаване няма да бъдат въведени скоро.
Критиците на Пекин посочват и друг мащабен проект в Европа, свързан с опасността от т. нар. "дългови капани" - магистралата в Черна гора. Целта на скоростното трасе беше засилването на търговията в балканската страна, като се свърже пристанището Бар на Адриатическо море в южната ѝ част със сръбската граница на север.
Европейски проучвания стигнаха до заключението, че това би било твърде сложно и твърде скъпо. Но Китай предложи инвестиция от 1 милиард долара под формата на инфраструктурен заем.
Въпреки това, шест години след началото на строителните работи, са построени само около 41 километра, което я прави една от най-скъпите магистрали в света. Междувременно, проектът е затрупан с обвинения в корупция и вече закъснява с две години. Много от черногорците вече се чудят дали някога ще бъде завършен.
Според условията на сделката с Китай, ако Черна гора не успее да изплати вноските по заема, всяко решение за евентуалните обезщетения ще се взема в Пекин. Китай ще може да конфискува и други активи, включително и пристанището в Бар.
На фона на всички критики и обвинения, отправени към Китай, все пак има и примери за ефективно сътрудничество между Изтока и Запада. Сред тях е изграждането на моста Пелешац - най-големият инфраструктурен проект в Хърватия, който трябва да свърже полуостров Пелешац с континенталната част на Хърватия.
Понастоящем, за да стигнат до континента, жителите на полуострова трябва да преминат по протежение на участък от брега, принадлежащ на съседната държава Босна и Херцеговина.
По-голямата част от строителството на новия мост се финансира от Европейския съюз, но техническото изпълнение е поверено изцяло на китайски компании.
Офертата от китайската държавна компания The China Road and Bridge Corporation е била с 20% по-евтина от тази на най-близкия конкурент. Европейските съперници обявиха фаул, но не можаха да спрат сделката.
За Бранимир Видмарович, професор в университета в Пула, мостът Пелешац е доказателство, че европейските страни могат да намерят баланс между Изтока и Запада.
Те обаче ще трябва да претеглят внимателно плюсовете и минусите на китайските оферти, защото фактът, че "най-добрият приятел" на китайския президент Си Дзинпин за момента изглежда е неговият руски колега Владимир Путин, може да повлияе на всяко подобно решение.