Човечеството едва не е изчезнало преди около 900 000 години, когато световната популация се е сринала до едва 1280 индивида в репродуктивна възраст, сочи ново проучване, цитирано от CNN.

Броят на далечните ни предци се е задържал на това ниво в продължение на около 117 000 години.

Анализът, публикуван на 31 август в Science, е базиран на нов компютърен модел, разработен от учени от Китай, Италия и Съединените щати. Статистическият метод използва генетична информация от 3154 съвременни човешки генома.

Около 98,7% от предшествениците ни са измрели, гласи проучването. Според международния екип популационният срив е свързан със съществена хронологична дупка в наличните африкански и евразийски фосилни записи и вероятно е довел до появата на нов човекоподобен вид, от който впоследствие са възникнали хомо сапиенс и неандерталците.

„Резултатите разкриват ново поле в човешката еволюция, тъй като поставят много въпроси. Къде са живели тези индивиди? Как са преодолели катастрофалните климатични промени? Възможно ли е естественият подбор в периода на популационен срив да е ускорил еволюцията на човешкия мозък“, казва в свое изявление доц. И-Шуан Пан от East China Normal University, която работи в сферата на еволюционната и функционалната геномика.

Важно откритие за мъжете: Учени разгадаха за първи път цялата Y хромозома Откритието може да има ключово значение при проблеми като мъжкото безплодие и редица други заболявания

Колапсът съвпада с драматични промени в климата по време на така наречения средно-плейстоценски преход, смятат учените. Тогава ледниковите периоди са станали по-интензивни и продължителни и са довели до спад в температурите и много сухи климатични условия.

По-късно овладяването на огъня и промяната към по-благоприятен климат може би са допринесли за ръста на популацията преди около 813 000 години, пише още научният екип. Най-ранните сведения за използването на огъня за готвене датират отпреди 780 000 години на територията на днешен Израел.

Древното ДНК предизвика революция в разбирането ни за популациите от миналото, но най-старото ДНК на човекоподобен вид датира от около 400 000 години.

Компютърният модел използва огромния обем от информация за генетични изменения, която се съдържа в геномите на съвременния човек, за да изведе заключения за размера на популациите в конкретни периоди от миналото. Учените използват ДНК секвенции от 10 африкански и 40-неафрикански популации.

Снимката, която промени човешката представа за природатаСнимката на Джейн Гудол с бебето шимпанзе е публикувана за първи път в списание National Geographic през декември 1965 г.

„Провокативно“ проучване

В коментар, публикуван в същия журнал, проф. Ник Аштън – експерт по Палеолита от Британския музей, и проф. Крис Стрингър – водещ изследовател на човешката еволюция в Природонаучния музей в Лондон, определят проучването като „провокативно“. Според тях то „изкарва на фокус уязвимостта на ранните човекоподобни популации“.

По думите им, макар и оскъден, фосилният запис сочи, че ранни човекоподобни видове са живели в и извън пределите на Африка преди между 813 000 и 930 000 години – по времето на предполагаемия популационен колапс. Вкаменелости от този период са открити на територията на днешен Китай, Кения, Етиопия, Италия, Испания и Обединеното кралство.

„Каквато и да е причината за предполагаемия срив, ефектът от нея вероятно е бил ограничен до популации, които не са част от родословието на хомо сапиенс, или пък той е бил краткотраен“, гласи коментарът на британските учени. Те добавят, че колапсът трябва да бъде сравнен с налични човешки и археологически находки.