Прав ли е Блумбърг, че работещите дистанционно играят голф всеки петък?
Когато работниците не са на бюрата си, те може и изобщо да не работят.
Това смятат доста изпълнителни директори, които са против дистанционната работа. Сред тях е и медийният титан, милиардер и бивш кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, който отиде още по-далеч миналия уикенд по време на интервю за CBS, казвайки за работещите дистанционно, че те „не просто не работят; ами по същество са във ваканция“.
Блумбърг изрази съмнения, че работата може да се върши от вкъщи, добавяйки, че всяко голф игрище, за което е чувал през последните три години, е пълно през лятото. „Може да е смешно, но всъщност е трагично”, каза още той.
Със сигурност е възможно да се предположи, че всеки стресиран дистанционен служител може просто да се отправи към басейна, фитнеса или голф игрището, за да изпусне парата, без неговият мениджър да обърне сериозно внимание на работната дисциплина. И всъщност, по отношение на данните, Блумбърг не е твърде далеч, коментира Fortune.
По-рано тази година изследователска статия на икономистите Алекс Финан и Ник Блум от Станфордския университет установи, че дистанционната работа наистина е създала бум по голф игрищата в САЩ и че след пандемията броят на играещите през делничните следобеди рязко се е увеличил.
Обяснението е, че заради липсата на достатъчно контрол, до каквато дистанционната работа често води, някои работещи използват голфа като начин да разпуснат в ден, в който нямат важни ангажименти, презареждайки за по-сериозни проекти. Това обяснение може да звучи разумно за някои, но твърде иронично за други.
В крайна сметка обаче, противно на това, което Блумбърг предполага, учените от Станфордския университет казват, че трицифреният ръст на играещите голф през работно време не е довел директно до спад в производителността.
Това не е достатъчно за Блумбърг, твърд критик на гъвкавата работа, наред с други известни изпълнителни директори, сред които Джейми Даймън, Сундар Пичай, Илон Мъск, според когото "лаптоп класата, която работи от вкъщи, живее в измислен свят", както и Марк Бениоф, който по-рано тази година каза, че работещите отдалечено може да са отговорни за спада на производителността на Salesforce.
В началото на август Блумбърг написа статия за Washington Post, в която изразява недоволството си от това, че държавните служители също започват да работят дистанционно, като дори твърди, че данъкоплатците плащат сметката за празните офиси. (Той също така казва, че 80% от неговите служители идват в офиса поне три дни в седмицата, като увеличава дните на четири.)
Блумбърг, чието състояние надхвърля 96 милиарда долара, коментира, че дистанционната работа е превърнала Вашингтон в „сянка на предишното му аз“ и че данъчните пари, пропилени за празни офис площи, са унищожили обществените ресурси.
„Това продължи твърде дълго. Пандемията свърши. Извиненията за празните офиси също трябва да свършат“, писа той. „Нашите мениджъри виждат ползите от завръщането на работното място и това важи особено много за младите хора, които тепърва започват кариерата си.“
Като елиминира възможностите за менторство и повишаване на уменията, дистанционната работа вреди на бъдещата перспектива на организацията, смята още Блумбърг.
Освен това е доказано, че работещите отдалечено страдат от това, че техните шефове подсъзнателно дават приоритет на колегите, които виждат най-често.
Мнението на Блумбърг се споделя от други изпълнителни директори, според които отдалечените роли са само за краткосрочни цели и че предпочитащите този модел искат просто заплата, но не и кариерно развитие. Хибридният модел може и да се задържи, казва изпълнителният директор на Jefferies Рич Хендлър пред Fortune, но „ако сте в офиса, ще бъдете въвлечени в много интересни ситуации в реално време, защото физическото присъствие има значение“.
По този въпрос са съгласни и изследователите зад консорциума WFH Research - Блум и Хосе Мария Бареро. „В крайна сметка личните взаимодействия между колегите намаляват значително, когато някой работи от вкъщи“, писаха те през април, добавяйки, че това е немалък разход, който служители и компании плащат под формата на по-тромаво обучение.