> В условията на валутен борд, минусите на еврото се „пренасят“ у нас чрез фиксирания курс. Същевременно нямаме възможност да се възползваме от плюсовете, казва доц. Джейм Йоловски, главен експерт във Фискалния съвет на България.

> Не виждам никаква икономическа логика в твърденията, че първо трябва доходите ни да настигнат европейските – напротив, еврозоната може да ни помогне този процес да се ускори, коментира още експертът, с когото разговаряме за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото у нас.

Доц. Йоловски, бихте ли посочили плюсовете от приемане на еврото в България?

В момента, въпреки фиксирания курс към еврото, съществува макар и минимален валутен риск, който ще отпадне изцяло. Това прави бизнесът в България по-предвидим, а съответно и по-надежден партньор.

Друг много важен позитив е отпадането на трансакционните разходи и разходите, свързани с конвертиране на валута. Ако погледнем практически, например в момента на едно дружество може да му се налага да поддържа две сметки – в лева и в евро, а също да губи при превалутиране.

Ако става въпрос за домакинствата или за отделния човек като потребител, ползите също са много, макар и на пръв поглед да изглеждат по-малко съществени. Всъщност у нас от доста време има практика сумите да се обявяват в евро – например при продажба или наемане на имот, на автомобил, а понякога дори и на пазара на труда.

Много често, когато сключвате договор, например за лизинг на автомобил, цената също е посочена в евро. Вярно е, че във всички тези случаи може да плащате по фиксирания курс, но всички сметки ще се улеснят.

Ще бъде по-лесно и при пътуване в държава от еврозоната. Това е по-удобно и за чуждите туристи, а тези ефекти ще бъдат подсилени и от евентуалното ни присъединяване към Шенген. Ако детето ви учи в държава от еврозоната, или пък вие работите в такава и изпращате средства на семейството си в България, всички трансакции между вас ще станат по-бързи, по-лесни и по-евтини.

Ние имаме ангажимент рано или късно да се присъединим към еврозоната, тъй като сме част от Европейския съюз. Така ще изпълним своето задължение и ще се доближим до други водещи европейски държави. Аз лично не виждам никаква икономическа логика в твърденията, че първо трябва доходите ни да настигнат европейските. Напротив, еврозоната може да ни помогне този процес да се ускори.

Вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова: Губим милиарди с отлагане на евротоЕдинният валутен съюз е правилната възможност и перспектива за страната ни, категорична е Павлова

А има ли минуси от въвеждането на еврото и какви са те?

За минусите се говори много, при което се създават някои заблуди. Например, че присъединяването ни ще повиши инфлацията. Факт е обаче, че в последните тримесечия инфлацията у нас беше много по-висока от доста държави в еврозоната. Тези убеждения вероятно произтичат от неразбирането как точно ще се случи превалутирането.

Достатъчно дълго време цените ще бъдат обявявани и в лева, и в евро, така че да не се получава закръгляне нагоре към 2 лв. Няма вариант днес да получавате 1 000 лв. и един хляб да струва 2 лв., а утре да получавате 500 евро и хлябът да струва 2 евро. Абсолютно всяка една стойност – както на доходите, така и на разходите ни, се превалутира по фиксирания курс.

Да, теоретично съществува риск от инфлация, която би била следствие единствено на спекула. От нас като общество и от държавните органи зависи това да не се допуска.

В условията на валутен борд, минусите на еврото се „пренасят“ у нас чрез фиксирания курс. Същевременно нямаме възможност да се възползваме от плюсовете.

Колко бързо се „топи“ инфлация?Реалистично ли е да очакваме България да има ниска инфлация, влизаща в рамките на така дефинирания критерий за приемане на еврото?

По принцип еврозоната ще донесе по-ниска цена на финансиране. Има обаче една особеност – точно в текущия момент лихвите у нас са по-ниски вследствие на свръхликвидността в банковия сектор. Те неминуемо ще се покачат, но с известно закъснение. Присъединяването ни към еврозоната може да ускори този процес. Това обаче е еднократно явление – дългосрочно еврото означава по-ниски лихви.

Някои поставят въпроса и за националната идентичност. Знаете обаче, че на българското евро ще има наш собствен символ, с който дори ще популяризираме нашата страна. Така няма да жертваме своята идентичност, а просто ще добавим и част от идентичността на Европа, към която принадлежим, и към валутата, която ползваме.

Като негатив се отчита и краят на националната ни парична политика. Такава обаче ние и в момента не провеждаме, защото възможностите за това са изключително ограничени вследствие на паричния съвет. В еврозоната все пак ще имаме някакво участие в решенията. В момента такова нямаме, а ефектът от тези решения се пренася у нас чрез фиксирания курс.

И на последно място стоят опасенията, че членството в еврозоната разхлабва фискалната дисциплина и държавите задлъжняват. В момента, без да членуваме в еврозоната, сме на ръба на допустимия държавен дефицит. Дали правителствата харчат, или не, зависи от политическата им воля, а не от паричната единица.

#ЗаЕврото накратко: отговорите, които търсимЕК стартира кампания за въвеждането на еврото у нас и как това ще се отрази на ежедневието ни

Какви ще бъдат еднократните разходи за икономиката, свързани с прехода към евро?

Има опити да се направи такава оценка, но по мое мнение те не са много надеждни. Още повече, че трябва да уточним разходите за кои точно субекти в икономиката. Например, ще бъде необходима преработка на софтуери – и за администрацията в държавата, и за бизнеса, и за финансовия сектор.

За държавата ще има доста разходи по въвеждането. Това се видя най-ясно в бюджета на Българската народна банка за 2023 г., в който е заложена подготовка за присъединяване към еврозоната. Разходите в него са свързани например с изсичане на евромонети или придобиване на техника. За първото Българската народна банка беше заложила 90 млн. лв., а за второто – 33 млн. лв. За някои от дейностите дори ще получим финансиране от Европа, което намалява цената за България.

Истината е обаче, че тази разходи – както за бизнеса, така и за държавата, много бързо ще се компенсират от икономията, която ще се получи впоследствие. Същевременно част от дейностите ще стимулират и растежа, както се очаква и самото присъединяване да донесе първоначален импулс. От такава гледна точка няма съмнение, че разходите си струват.

Асен Василев: Възможно е да извършим по-плавен преход към евротоДо края на годината предвиждам инфлацията в България да възлиза на около 7%, заяви той

Кои положителни страни на еврото вече сме отчели, благодарение на валутния борд?

Еврото е стабилна валута, която успешно се конкурира с долара в световен мащаб. Благодарение на валутния борд, тази стабилност се пренася и у нас. Финансовият ни сектор е устойчив, финансово-икономическата политика на държавата е умерена, бизнесът у нас е надежден и предвидим партньор, икономическите рискове са минимизирани. Особено в съчетание с по-консервативната фискална политика, която водехме преди пандемията, бяхме изключително сигурен партньор със стабилен пазар и добро място за бизнес.

Всъщност, както вече споменах, валутният борд води до това негативите на еврото да се пренасят косвено у нас, но без да имаме възможност да се възползваме от позитивите.

Смяната на лева с еврото ще стабилизира доходите на хората, каза ДенковЕврото е стабилна валута, която води до по-ниски лихви, отколкото левът в момента, заяви премиерът

Какви удобства и неудобства ще изпитат хората в личните си бюджети и спестявания при въвеждане на еврото?

Не мисля, че нещо особено ще се промени. Ще отнеме известно време да свикнем да възприемаме по-ниските стойности (почти наполовина) на всичко. Но както казахме, всички стойности в бюджетите – и приходи, и разходи, ще бъдат превалутирани по фиксиран курс, така че нищо няма да се промени реално. Още повече, че това събитие отдавна се очаква и вече до голяма степен е предварително калкулирано в икономиката ни – например във възнаграждения, в цени на имоти и т.н.

По-скоро е вероятно да има негативен импулс за икономиката, ако не успеем да се присъединим към еврозоната. Такова развитие изглежда вероятно, тъй като все още не успяваме да се приближим до изпълнение на инфлационния критерий.

Ефектът върху бюджетите ни всъщност ще бъде положителен, защото хората ще спестяват пари от трансакции и превалутиране.

Друг позитив е, че много по-лесно ще можем директно да сравняваме цените на различни стоки и услуги, на имоти, а също и на възнаграждения с цялата еврозона. Това ще ни даде по-реална представа къде точно се намира икономиката ни и в каква посока се движи. Така пък ще вземаме по-информирани решения в множество житейски аспекти.

Джеймс Йоловски е доктор по икономика с дисертация в областта на управленското счетоводство и в частност – на бюджетирането. В УНСС придобива магистърска степен по счетоводство със специализация финансова отчетност. В рамките ѝ провежда кабинетно проучване в сферата на финансовите инструменти в University of Oxford.

Доц. Йоловски е преподавател във ВУЗФ. Той е сертифициран преподавател по предприемачество от University of Warwick и Европейската комисия, както и от фондация KAUFFMAN.


От 2018 г. доц. Йоловски заема позиция главен експерт във Фискалния съвет на България, като анализира макроикономическата среда и ключовите компоненти на бюджета.

Росица Николаева