През септември инфлацията в еврозоната пада до най-ниското си ниво от две години насам, което предполага, че стабилните повишения на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка успяват да овладеят бързо разтящите цени, макар и с нарастващи негативи за икономическия растеж, съобщава Reuters.

Потребителските цени в 20-те държави, които споделят еврото, са се повишили с 4,3% през септември - най-бавния темп от октомври 2021 г., спрямо 5,2% месец по-рано, според данни на Евростат, публикувани в петък.

Инфлацията, с изключение на храните, енергията, алкохола и тютюна – която се следи внимателно от ЕЦБ като по-добър измерител на основната тенденция – спада до 4,5% от 5,3%, което е най-големият спад от август 2020 г.

Тези показания вероятно ще засилят убеждението на ЕЦБ, че е повишила лихвените проценти достатъчно, за да свали инфлацията до нейната цел от 2% до 2025 г. Това може да е край на процеса, започнал през 2021 г.

Ръстът на цените за кратко достигна двуцифрено число миналата есен на фона на комбинация от рязко нарастващи разходи за енергия, постпандемични пречки във веригите за доставки и високи държавни разходи. В отговор ЕЦБ вдигна основния си лихвен процент до рекордно високото ниво от 4,0% за малко повече от година, затваряйки финансовите кранове след десетилетие в опити за стимулиране на инфлацията чрез ултра разхлабена парична политика.

Нагоре или надолу? Тройна дилема тормози европейските централни банки Във всички региони лихвените проценти са много близо до пика, което допълнително затруднява институциите


Спадът на инфлацията е широкообхватен през септември, като всички категории нарастват с по-бавни темпове, а цените на енергията падат за пети пореден месец.

Ефектът на високите лихви върху икономиката в най-сериозния цикъл на затягане в почти 25-годишната история на ЕЦБ става все по-очевиден, като някои индикатори дори сочат за възможна рецесия в еврозоната.

Продажбите на дребно в Германия падат, първи пукнатини на пазара на труда

Отново в петък, стана ясно, че продажбите на дребно в Германия са намалели с 1,2% през август в сравнение с предходния месец. За сравнение, анализатори, анкетирани от Reuters, прогнозираха увеличение от 0,5%.

На годишна база продажбите на дребно са намалели с 2,3%, показват данните.

Едновременно с това безработицата в страната е нараснала през септември, но по-малко от очакваното, бавно разкривайки първите пукнатини в смятания за много устойчив пазар на труда.

Германия е единствената голяма европейска икономика, която изпада в рецесияПроизводствената активност в страната е спаднала с най-силния си темп от юни 2009 г. насам


Федералната служба по труда съобщава в петък, че броят на хората без работа се е увеличил с 10 000 според сезонно коригираните условия до 2,642 милиона. Анкетирани от Reuters анализатори очакваха тази цифра да нарасне с 15 000.

Молбите за обезщетения за безработица нарастват за осми пореден месец. „Подозираме, че тази тенденция ще продължи и очакваме по-нататъшно увеличаване на безработицата“, казва Мелани Дебоно, старши икономист за Европа в Pantheon Macroeconomics.

„Данните за пазара на труда показват, че той остава стабилен въпреки настоящата икономическа среда“, казва германският министър на труда Хубертус Хайл. Той обаче отбелязва, че обичайното оживление на пазара на труда, което се очаква през есента, ще бъде по-слабо тази година.

През септември в Германия има 761 000 свободни работни места, 113 000 по-малко от преди година, съобщава Федералната служба по труда, отбелязвайки забавяне на търсенето на работна ръка.

Желанието на германските компании да наемат нов персонал претърпява удар през септември, показват данни на института Ifo от сряда. Показателят пада до 95,8 пункта от 97,0 пункта през август - най-ниската му точка от февруари 2021 г. - поради липса на поръчки, като секторите на търговията, строителството и услугите също губят сцепление, се казва в изявление на Ifo.

Смята се, че германската икономика е изложена на риск да изпадне във втората си рецесия за една година, след като се сви през последното тримесечие на 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г.

„Готовността на компаниите да наемат нов персонал вероятно ще се повиши отново, след като икономиката се възстанови“, смята ръководителят на проучванията на Ifo Клаус Волрабе.