Американецът от френски произход Пиер Агустини от университета в Охайо, унгарско-австрийският учен Ференц Краус, директор на института "Макс Планк" за квантова оптика, и френско-шведската изследователка Ан Л'Юийе от университета в Лунд получиха Нобеловата награда за физика, обяви Нобеловият комитет.

Л'Юийе е едва петата жена с Нобелова награда за физика. Преди нея носителки на Нобелова награда за физика са Мария Кюри през 1903 г., Мария Гьоперт Майер през 1963 г., Дона Стрикланд през 2018 г. и Андреа Гец през 2021 г. В периода 1901 г. - 2023 г. Нобелови награди за физика са присъдени 117 пъти на 224 учени, посочва сайтът на наградите Nobelprize.org.

Тримата получават отличието заради "експериментални методи, които произвеждат атосекундни светлинни импулси за изследване на движението на електрони в материята“, посочва Нобеловият комитет. Благодарение на техните експерименти човечеството разполага с нови инструменти за изследване на света на електроните вътре в атомите и молекулите. Учените са демонстрирали начин за създаване на изключително кратки светлинни импулси, които могат да бъдат използвани за измерване на бързите процеси, при които електроните се движат или променят енергията си, съобщава още комитетът.

Ако искаме да изследваме наистина кратки събития, имаме нужда от специална технология. В света на електроните промените настъпват за няколко десети от атосекундата. Приносът на лауреатите дава възможност за изследване на процеси, които са толкова бързи, че преди това е било невъзможно да се проследят, се посочва в съобщението на сайта на Нобеловите награди, пише в статия на Nobelprize.org.

Съотношението на атосекундата към секундата е като съотношението на възрастта на Вселената към човешкия живот, обясняват още от Нобеловия комитет.

Нобеловите лауреати ще получат близо 1 милион долара повече тази годинаНаграждаващите увеличават сумата, за да отразят по-силното финансово състояние на фондацията

През 1987 г. Л'Юийе открива, че при преминаването на инфрачервена лазерна светлина през благороден газ възникват различни обертонове (оттенъци) на светлината. Всеки от тях представлява светлинна вълна с определен брой цикли за всеки цикъл в лазерната светлина. Те се причиняват от взаимодействието на лазерната светлина с атомите в газа, което дава на някои електрони допълнителна енергия, излъчвана след това като светлина, посочва комитетът, допълвайки че Ан Л'Юилие е продължила да изследва този феномен, полагайки основата за последващи пробиви.

През 2001 г. Пиер Агустини успява да създаде и изследва поредица от светлинни импулси, като всеки импулс продължава само 250 атосекунди.

По същото време Ференц Краус провежда друг вид експеримент, който прави възможно изолирането на единичен светлинен импулс с продължителност 650 атосекунди.

„Сега можем да отворим вратата към света на електроните. Атосекундната физика ни дава възможност да разберем механизми, които се управляват от електрони. Следващата стъпка ще бъде тяхното използване“, казва Ева Олсон, председател на Нобеловия комитет по физика.

Потенциалните приложения са в много различни области. В електрониката, например, е важно да се разбере и контролира как се държат електроните в дадена материя. Атосекундните импулси могат също да се използват за идентифициране на различни молекули, като например в медицинската диагностика.

Вчера унгарската изследователка Каталин Карико и американският ѝ колега Дрю Уайсман бяха отличени с Нобелова награда за медицина заради откритията си, свързани с разработката на ефективна иРНК ваксина срещу COVID-19.

"Откритията на двамата Нобелови лауреати бяха жизненоважни за разработването на ефективни иРНК ваксини по време на пандемията, започнала през 2020 г.", посочи Нобеловият комитет. "Чрез пробива на находките им, които промениха из основи разбирането как иРНК взаимодейства с имунната ни система, лауреатите допринесоха за безпрецедентната скорост на разработка на ваксини по време на една от най-големите заплахи за човешкото здраве в съвременността."

Технологията се смяташе за експериментална преди пандемията, но днес тя дава надежда на милиони по света, като се изследва и потенциалът ѝ при други заболявания, например онкологични.