Бащата на литиево-йонните батерии Джон Гудену почина на 100 години
Почина един от най-влиятелните учени в областта на технологиите, съобщава Engadget, позовавайки се на University of Texas в Остин.
Д-р Джон Гудену, считан за създател на литиево-йонната батерия, е починал на 100-годишна възраст. И макар че може да не сте чували за него, той на практика е отговорен за практическото приложение на мобилните телефони, лаптопите и електрическите превозни средства.
Изследователите са проучвали литиевите батерии и преди това. Д-р М. Стенли Уитингъм например създава дизайн, съчетаващ литий с титанов дисулфид. Въпреки това The New York Times отбелязва, че именно Гудену постига големия пробив през 1980 г., докато е в Оксфордския университет. Той изработва катод със слоеве от литий и кобалтов оксид, който произвежда по-силно напрежение и значително подобрява безопасността. Капацитетът му е много по-голям от този на предишните типове батерии като оловно-киселинните (използвани в автомобилите) и никел-кадмиевите (използвани в много преносими електронни устройства).
Но все пак технологията процъфтява едва когато д-р Акира Йошино се отказва от суровия литий в полза на по-безопасните литиеви йони. Ученият създава практичен дизайн за корпорацията Asahi Kasei и през 1991 г. Sony доставя първата литиево-йонна акумулаторна батерия, подходяща за потребителите.
Впоследствие подобрената производителност позволява създаването на мобилни устройства, които допреди това са част само от научнофантастичните филми и романи. С времето мобилните телефони и преносимите компютри станават все по-елегантни, по-бързи и по-издържливи, а електрическите автомобили най-накрая се превръщат в жизнеспособна концепция.
Гудену обаче е отговорен за много повече от това. По време на работата си в Масачузетския технологичен институт (MIT) през 50-те и 60-те години на миналия век той помага за създаването на технологията, която в крайна сметка се превръща в добре известната RAM памет, която можете да видите в много компютърни продукти.
Той редовно споделя патенти си с колеги. Остава активен и през 90-те години на миналия век и допреди няколко години разработва технологии за батерии от следващо поколение, които обещават революционни резултати за възобновяемата енергия и електрическите превозни средства.
Макар и сравнително неизвестен в обществените среди, Гудену получава признание за работата си. Наред с други отличия той получава Нобелова награда за химия през 2019 г. и Националния медал за наука на САЩ през 2011 г.
Към днешната дата индустрията бавно преминава към литиево-йонните батерии. Производителите на автомобили планират електромобили с твърдотелни батерии, които осигуряват по-висока плътност, по-бързо зареждане и по-ниски разходи. В този ред на мисли, със сигурност може да се каже, че съвременният технологичен пейзаж нямаше да бъде такъв, какъвто е, без усилията на Гудену и неговото наследство вероятно ще стои в основата на потребителските (и не само) технологии още дълги години.