Как лондонското Сити продаде европейския футбол
„Саудитско лято“. По този начин Politico определя изминалите месеци, в които Саудитска Арабия похарчи стотици милиони долари за трансфери на най-класните играчи от европейския контитент (Лионел Меси също беше на крачка да подпише с отбор от саудитското кралство, но в крайна сметка предпочете САЩ), като по този начин даде заявка да промени този спорт завинаги.
За малко повече от три месеца националната футболна лига на Саудитска Арабия - Saudi Pro League - се превръща от почти непозната в чужбина в тема, за която говори целия футболен свят. Това е благодарение на похарчените близо 800 милиона паунда за трансфери на играчи и още толкова за заплати, за да бъдат подписани договори със световни суперзвезди като Неймар и Карим Бензема.
Естествено, че на стария континент са останали достатъчно играчи, а детските школи ще продължат да произвеждат още. Но тук става дума за нещо друго.
Харченето ще продължи, като зад всичко това стои държавата чрез фонда PIF (Public Investment Fund). В момента той е собственик на четирите най-големи футболни клуба в страната, а плановете са в следващите десетина години Саудитска Арабия да създаде (или по-скоро да закупи) футболно първенство от световна класа.
Защо се прави всичко това и как се случва? Известна с милиардните си печалби от петрол, страната отдавна декларира, че иска да преориентира икономиката си към други отрасли, например туризъм. В името на това се изливат стотици милиони в инфраструктура, купуване на произведения на изкуството, отваряне на скъпи ресторанти и още, и още. Има и друго – имиджът на Саудитска Арабия не е най-добрият – наред с петрола тя е известна и с тоталното незачитане на човешки права. Така че купуване на спортисти от ранга на Роналдо има и PR ефект.
В центъра на всичко стоят няколко големи консултантски компании от лондоското Сити, пише Politico. Става дума за финансисти, юристи и лобисти, които помагат за буквалната продажба на европейския спорт срещу милионни комисионни за самите тях.
Някои НПО казват, че по този начин британският финансов център помага на Саудитска Арабия да изпере имиджа си след убийството на журналиста Джамал Хашоги през 2018 г. Други пък твърдят, че това е просто бизнес, макар че в него е замесен най-популярния спорт в света.
„Инвеститорите от Близкия Изток се чувстват добре във Великобритания. Имат опит и вярват на съдебната система. Сделките, доколкото засягат спорта, се сключват в Лондон“, казва пред Politico банкер, пожелал анонимност.
Това, което допреди няколко години е смятано от банки и консултанти за дреболия, сега вече заема все по-голяма част работата им, а екипите, работещи по сделки в спорта, стават все по-многобройни.
Тенденцията европейски отбори да се притежават от инвеститори от Близкия Изток започва още през 2008 г. Тогава „Манчестър Сити” е купен от кралското семейство на Абу Даби. „Пари сен Жермен“, „Нюкасъл“ и „Шефилд“ са по един или друг начин свързани с капитали от същия регион. Не спират и опитите да се купи „перлата в короната“ – „Манчестър Юнайтед“. Правят се инвестиции и в голф, бокс, мотоспортове и др.
„Разбираем е ентусиазмът, с който компании от финансовия сектор се включват в тези сделки. От тяхна гледна точка губещи няма“, казва пред Politico Кейрън Макгауйър, специалист по финанси във футбола и преподавател в Университета в Ливърпул.
Служител на американска компания пък разказва, че саудитският държавен фонд PIF е поискал от тях съдействие за осъществяване на скъпи футболни трансфери. Лондонският клон на компанията поема задачата и се справя толкова добре, че сега тя отваря офис в Рияд с перспективата за доста работа в бъдеще.
Друг пример – лондонска консултантска компания съветва PIF при преговори, свързани с организиране на голф турнири. Същата организация помага и при покупката на „Нюкасъл“, а в момента бившата ѝ директорка ръководи клуба. Британска компания надзирава и милиардна сделка за нов стадион за два от водещите саудитски футболни клубове.
Всичко това звучи като страхотен бизнес, но си има и тъмна страна. Проблемът с автократичното управление на Саудитска Арабия не е забравен или поне не от всички. Неморално е да се взимат пари от такива режими, казва наскоро британският депутат Клайв Ефърт.
„Вероятно си казват – ако не сме ние, друг ще го направи. Но е срамно, че не можем да приложим никакви морални стандарти при намесата в най-популярния спорт във Великобритания“, коментира той.
Лина ал-Хатул, чиято сестра е прекарала четири години в затвор заради защита на правата на жените в Саудитска Арабия, казва, че компаниите от лондонското Сити забогатяват, но в същото време окуражават саудитците да продължат по същия начин. Ръцете на престолонаследника Мохамед бин Салман са изцапани с кръв, казва тя:
„Там управлява правителство, което арестува заради туитове, раздава най-много смъртни наказания в целия свят и кара хора да изчезват заради изказано мнение“.
За стратегията на Саудитска Арабия вече има и специален термин – „изпиране чрез спорт“.
„Компаниите, които помагат за осъществяването на тези сделки, би трябвало да помислят дали това няма доведе и до имиджови проблеми за самите тях“, казва Питър Франкентал от „Амнести Интернешенъл“.
Лондонска PR компания е съветник и при опита на шейх Ясим бин Хамад ал Тани от Катар да купи „Манчестър Юнайтед“ за 5 млрд. долара. Сделката беше осъществена, а сега същата компания твърди, че шейхът се е опитал да купи клуба като частно лице и това не било опит за „изпиране чрез спорт“.
Досега британското правителство е отказвало да се намеси в тези сделки, въпреки че става дума за огромни пари и важни спортни клубове. Това е донякъде обяснимо – администрацията се надява на нормални търговски отношения със саудитците. Още повече, че при намеса протести вероятно ще има и у дома. Все пак немалко хора забогатяват покрай тези сделки.