Фискалният пакт на ЕС и огромният слон в стаята
Проблемният фискален пакт на Европейския съюз, който бившият председател на Европейската комисия Романо Проди определя като "глупав", вече е изчерпан. Страните от блока го пренебрегват безгрижно в продължение на години, а сега 27-те искат да го преразгледат.
Предложената промяна е стъпка напред. Но тъй като предизвикателствата, свързани с климата, ще натоварят публичните финанси, дискусията трябва бързо да се насочи към повече съвместни фондове на ЕС, пише в свой анализ Reuters и добавя:
„Реформата на Пакта за стабилност и растеж, създаден през 1997 г., отдавна трябваше да бъде извършена. Резултат на Договора от Маастрихт от 1992 г., който проправи пътя на еврото, рамката има за цел да ограничи националните дефицити до 3% от БВП на дадена държава, а правителствения дълг - до 60% от БВП. Въпреки това фискалните правила многократно са били нарушавани, включително от предполагаемо пестеливи държави като Германия, без особени последствия, което подчертава слабия механизъм за прилагане. Средната стойност на дълга на ЕС постоянно надвишава целта от 60%. Понастоящем той е 83% от БВП, а в шест от 19-те членки на еврозоната - над 100%“.
Рамката на практика става абсолютно безполезна, след като пандемията принуждава държавите да харчат големи суми, за да подкрепят залиняващите си икономики. Затова и нейното действие е замразено до края на 2023 г.
Нов курс
Предложената промяна на фискалния пакт, която сега се обсъжда, е развитие в позитивна посока, тъй като с нея се запазват първоначалните цели за дефицита и дълга, за да се избегнат трудните корекции в договора. Но бюджетният анализ се съсредоточава върху нетните разходи - публичните разходи минус лихвените плащания по дълга и мерките, които се считат за извънредни, като например по-високите обезщетения за безработица в условията на рецесия.
Залагането на един-единствен показател обещава по-голяма прозрачност и последователност. И все пак премахването на разходите за лихви по дълга от сметката може да даде несправедливо предимство на постоянни кредитополучатели като Италия и Гърция, като в същото време скрие реалния размер на техните фискални проблеми, посочва информационната агенция.
Другата основна характеристика на предложения нов пакт е, че държавите, които нарушават неговите цели, ще разполагат с между четири и седем години, за да подобрят фискалната си позиция. Основанието за това е, че реформите за стимулиране на растежа могат да изискват първоначални инвестиции, които в краткосрочен план да увеличат размера на дълга на дадена държава
Това е добре дошло отклонение от сегашния подход, който е универсален за всички. За да се гарантира изпълнението, периодът на фискално приспособяване ще бъде съкратен за държавите, които не изпълняват ангажиментите си за реформи и инвестиции.
Но не всички са доволни. Германският министър на финансите Кристиан Линднер например иска да има ясни цели за намаляване на дълговете и дефицитите, а италианският министър-председател Джорджия Мелони - да се изключат разходи като тези за отбрана. Няколко държави членки пък се притесняват да не дадат на Комисията твърде голямо влияние върху бюджетите.
Въпреки това френският министър на финансите Бруно Льо Мер заявява на 9 ноември, че е оптимист за постигането на споразумение с Германия в рамките на няколко седмици, преди да се стигне до общоевропейско споразумение до края на годината.
Смелият нов свят на дълга
При цялото реформаторско усърдие на Брюксел бъдещите правила за дълга на Европа пренебрегват един огромен слон в стаята - изменението на климата. Справянето с това предизвикателство може да изисква от ЕС да инвестира 620 млрд. евро повече годишно до 2030 г., или близо 4% от годишния БВП на блока за миналата година, акцентира Reuters.
Общоевропейските парични средства след пандемията и други съвместни публични фондове, възлизащи на около 1% от БВП, ще помогнат за покриването на някои зелени инвестиции. Но тези средства ще бъдат изчерпани до края на 2026 г. В същото време Съединените щати се стремят да предоставят данъчни облекчения и субсидии за ключови зелени индустрии в продължение на десетилетие.
Един от начините за справяне с предстоящата дългова дилема е ЕС да удължи срока на суспендиране на режима си за държавни помощи, за да позволи на отделните държави да предлагат стимули за зелени и стратегически индустрии. Но държави с малки фискални възможности като Гърция, Италия и Испания ще се затруднят да направят това ефективно.
Германия, чийто дълг е едва 66% от БВП, е обещала близо 14 млрд. евро под формата на субсидии за производителите на чипове Intel и TSMC. Едновременно с това обаче решение на Конституционния съд от 15 ноември може да провали плана на канцлера Олаф Шолц за фонд за екологичен преход в размер на 60 млрд. евро.
Разбира се, има и вариант "зелените" инвестиции да бъдат изключени от изчисленията на дефицита във фискалните правила. Но това може да се окаже трудно. А инвеститорите в облигации при всички случаи ще обърнат внимание кои национални дългове нарастват твърде бързо. Използването на приходите от разрешителни за въглеродни емисии и митата, наложени върху въглеродно интензивни продукти, внасяни в ЕС, за инвестиции в зелени проекти също е добра идея. Но след 2026 г. те могат да донесат само 13 млрд. евро годишно.
Емитирането на общи средства на ЕС на дълговите пазари, подобно на 800-те милиарда евро, които блокът одобри за справяне с последиците от пандемията, изглежда най-разумният подход за справяне с нарастващото зелено предизвикателство. Парите, които няма да се отразят пряко на националните публични финанси, биха могли да се използват за финансиране на проекти, считани за стратегически за целия блок, като например по-голям капацитет за слънчева и вятърна енергия, цялостна мрежа за електронно зареждане и по-добри начини за рециклиране на важни материали. Но Германия, най-голямата икономика в региона, и други богати държави се противопоставят на всяка форма на общи заеми на ЕС, тъй като се опасяват, че ще трябва да поемат сметката, ако други държави са по-малко финансово дисциплинирани.
„За да се реши този проблем, може да се наложи другите държави от ЕС да обмислят голяма фискална сделка: да приемат някои количествени цели за намаляване на дефицита и дълга в замяна на обещанието да емитират повече дълг на ЕС след 2026 г. Това не би довело до пълноценен фискален съюз, но би могло да преодолее възраженията на много държави срещу предаването на контрола върху данъчното облагане на наднационален орган, като същевременно би увеличило усилията на ЕС за борба с глобалната заплаха за климата“, посочва в заключение информационната агенция.