Германия е единствената голяма европейска икономика, която изпада в рецесия
Според новите прогнози на Европейската комисия Германия ще изпадне в продължителна рецесия през тази година и ще бъде единствената голяма европейска икономика, която ще изпита икономически спад през 2023 г.
Според комисията, която публикува новите си прогнози в понеделник, най-голямата европейска икономика ще отбележи спад на икономическата активност от 0,4% през тази година, което е с 0,6 процентни пункта по-малко от оценката, направена през май. Институцията също така намалява очакванията си за растежа на Германия през 2024 г. - от 1,4% на 1,1%, съобщава CNBC.
Германската икономика изпитва затруднения след нахлуването на руските войски в Украйна, като Берлин трябваше много бързо да сложи край на дългогодишната си енергийна зависимост от Кремъл. През юли Международният валутен фонд заявява, че германската икономика вероятно ще се свие с 0,3% през тази година.
Водещи икономисти нарекоха традиционната икономическа сила "болния човек на Европа" – понятие, използвано за най-голямата европейска икономика още през 1998 г., когато страната е изправена пред сериозни икономически предизвикателства. Но сега то отново се появява, тъй като Берлин регистрира дълбоки спадове в производството, посочва медията.
Данните, публикувани в началото на септември, показват, че производствената активност в страната е спаднала с най-силния си темп от юни 2009 г. насам, като се изключи периодът на пандемията.
Други икономисти обаче не са съгласни, че сегашните проблеми на Германия могат да се сравняват с предишни спадове.
"Ситуацията в Германия днес се различава съществено от проблемите през 1995-2004 г. Германия се радва на рекордна заетост, високо търсене на работна ръка и най-удобната фискална позиция от всички големи развити икономики. Това я прави много по-лесна за приспособяване към шокове", смята Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg.
Общо забавяне в Европа
Последните икономически прогнози сочат общо забавяне в целия регион. Очаква се 27-те икономики на ЕС да нараснат със среден темп от 0,8% през тази година - по-малко от прогнозата за 1%, направена през май.
Прогнозата за следващата година също е по-неблагоприятна от предишните. Очаква се ЕС да нарасне с 1,4%, а не с 1,7%, както се смяташе през май.
"Слабостта на вътрешното търсене, по-специално на потреблението, показва, че високите и все още нарастващи потребителски цени на повечето стоки и услуги се отразяват по-тежко от очакваното", се казва в изявление на Европейската комисия от понеделник.
Високата инфлация продължава да бъде едно от основните предизвикателства в блока. Последните прогнози показват, че през следващите месеци потребителските цени ще намалеят, но все още е вероятно тя да остане над целта на Европейската централна банка от 2% до края на 2024 г.
Общата инфлация в еврозоната, където 20 държави от ЕС използват една и съща валута, се очаква да бъде 5,6% през 2023 г., а след това - 2,9% до края на 2024 г.
"Инфлацията в сектора на услугите засега е по-устойчива от предварителните очаквания, но се очаква да продължи да се забавя, тъй като търсенето се смекчава под въздействието на затягането на паричната политика и отслабващия тласък след пандемията", посочват от ЕК и предупреждават, че ценовият натиск може да се задържи по-дълго време.
ЕЦБ трябва да проведе заседание в четвъртък и да обяви дали отново ще повиши лихвените проценти. От юли 2022 г. насам централната банка е увеличила лихвите с 4,25 процентни пункта в опит да понижи исторически високата инфлация в региона.