През последните три десетилетия Европейският съюз полага целенасочени усилия за стабилизиране на обстановката в Близкия изток.

Сред политиците в Брюксел доскоро преобладаваше убеждението, че предоставянето на финансова и техническа подкрепа ще позволи на ЕС да използва нормативната си сила, за да убеди съседите си да приемат неговите ценности.

Напредъкът в свободната търговия действително помогна за интегриране на икономиките на Южното Средиземноморие в пазара на ЕС, пишат в анализ за Euronews Асем Дандашли, доцент по политически науки в катедрата в университета в Маастрихт и Христос Куртелис, доцент по европейска публична политика в университета "Пантейон" в Атина.

Събитията от Арабската пролет през 2010 г. обаче разкриха ограниченията в насърчаването на демократични норми и ценности в региона.

Връщането към принципите на стабилност в политиката по сигурността на Европа доведе до компромиси в насърчаването на демокрацията и правата на човека, което проличава най-силно в отношението към бежанците от Близкия изток и Северна Африка през последното десетилетие и слабата реакция към демократичните обрати в Тунис и Египет.

Хуманитарна пауза? Какво ще предложат лидерите от ЕС на Близкия изтокСтраните от ЕС се колебаят дали да призоват за

Последният конфликт между Хамас и Израел се оказа още една възможност за Брюксел да демонстрира това, което ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел смело обяви за "събуждането на геополитическа Европа".

Без обща отбранителна идентичност обаче, ЕС няма как да действа като единна сила, твърдят политическите анализатори.

Въпреки че в Брюксел осъдиха нападението на Хамас, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен направи само кратко изявление по време на посещението си в Израел, в което подкрепи "правото на Израел да се защитава срещу терористите от Хамас при пълно спазване на международното хуманитарно право.".

Подобни изявления очевидно не са достатъчни, за да се предотврати или спре смъртта на невинни израелски и палестински граждани, тъй като са необходими по-решителни действия, допълва Euronews.

Трагедията в Газа: Дивиденти за Русия и Китай, удар по имиджа на САЩС нарастването на гнева в Близкия изток, Китай и Русия намират обща кауза в региона и в подкрепа на палестинците, блокирани в Газа

Когато през 1975 г. Вашингтон договаря Синайското временно споразумение между Израел и Египет, президентът на САЩ отказва да подпише нови оръжейни сделки с Израел, докато последният не направи значителни отстъпки. Това изпраща ясен сигнал до тогавашното израелско правителство, че не разполага с картбланш от важни международни играчи да провежда политиката си в Близкия изток.

По подобен начин днес ЕС (заедно със САЩ) би могъл да използва търговската си мощ, за да постигне геополитически резултати и да принуди всички заинтересовани страни да преразгледат политиките си.

На второ място, ЕС проявява фундаментален дефицит на вертикална и хоризонтална съгласуваност, както при почти всяка неотдавнашна криза в Близкия изток и Северна Африка. Въпросът, който стои на дневен ред, е, че липсата на координация не позволява на Блока да формира колективно участие в международната дипломация.

Ако ЕС желае да засили геополитическото си влияние и да подпомогне международните усилия за дългосрочен мир, единството е от решаващо значение, допълва Euronews.

Мъгла от антисемитизъм надвисва над Европа. Кой печели от товаОсновният инструмент за послания на омраза са социалните медии

От друга страна, подходът на ЕС към настоящата криза може сериозно да навреди на имиджа му сред гражданските общества в арабските страни.

Проучванията показаха, че гражданите там продължават да имат доверие в Брюксел, въпреки че справянето с миграционната криза, както и реакциите на ЕС на военния преврат в Египет и на либийската и сирийската криза предизвикват все по-остри критики през последните години.

Като се имат предвид нарастващото напрежение и международната конкуренция в толкова нестабилен регион, ако ЕС иска да се превърне в ефективен играч в Близкия изток, трябва да отстоява ценностите си с конкретни действия, а не с противоречиви изявления.

Досега призивите за самоограничаване и хуманитарна подкрепа не сигнализират, че в Брюксел имат увереност да действат като реална геополитическа сила, пишат в заключение авторите на анализа.