Перспективата за още шест години на власт за руския президент Владимир Путин вероятно няма да доведе до намаляване на ядреното напрежение със САЩ, тъй като времето на последния останал договор, ограничаващ броя на ядрените бойните глави, които всяка от страните може да разположи, изтича.

Откакто започна инвазията си в Украйна през 2022 г., руският президент не спира да се хвали, че Русия разполага с най-модерните ядрени оръжия в света и твърди, че „може да унищожи всеки агресор“, припомня Reuters и добавя:

„В понеделник, три дни след като обяви, че ще се кандидатира за преизбиране през март, той председателства церемония по вдигане на флага на две нови подводници, включително "Император Александър III", която миналия месец тества междуконтинентална балистична ракета "Булава", способна да носи ядрено оръжие“.

Макар да отрича, че Москва "размахва" ядрени оръжия, и да се противопоставя на призивите да приеме по-агресивна доктрина за евентуалното им използване, Путин вече постави ядрените си сили в повишена готовност и обяви разполагането на тактически ядрени ракети в Беларус, негов съсед и основен съюзник.

Икономическите проблеми на Путин преди изборите: Много, но преодолими С възстановяването на приходите от петрол, основното вътрешно предизвикателство пред Путин остава справянето с острия недостиг на работна ръка


Миналия месец той също така подписа закон за отмяна на ратификацията от страна на Русия на глобалния договор, забраняващ ядрените опити, въпреки че Москва заявява, че не планира подобни тестове, които биха били първите след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Но само ако САЩ също се въздържат от такива.

Някои анализатори в областта на сигурността твърдят, че ядрените оръжия са придобили по-голямо значение в мисленето и реториката на Путин, тъй като неговите конвенционални сили изпитват трудности в Украйна, а западните държави се отдръпнаха от руските енергийни източници, отслабвайки способността му да оказва натиск чрез прекъсване на доставките на нефт и газ. Според тях лидерът на Кремъл няма интерес да разговаря с Вашингтон за намаляване на ядрения риск, защото Москва смята, че именно страхът, че може да прибегне до ядрено оръжие, възпират САЩ и техните съюзници да се включат пряко във войната на страната на Украйна.

"Как можеш да намалиш риска, ако продължаваш да играеш с ядрената карта спрямо Съединените щати и НАТО?", пита риторично бившият съветски и руски дипломат Николай Соков, старши сътрудник във Виенския център за разоръжаване и неразпространение на ядрените оръжия. "Как можете да обсъждате нещо, което да гарантира, че ядрените оръжия никога няма да бъдат използвани, ако искате да запазите заплахата - може би не много висока, но поне на някакво видимо ниво?"

Тиктакащ часовник

Когато очакваният нов мандат на Путин започне през май следващата година, ще остават по-малко от две години до изтичането на 4 февруари 2026 г. на договора „Нов СТАРТ“, който ограничава Русия и Съединените щати до 1550 стратегически ядрени бойни глави и бомби от всяка страна. Споразумението, което първоначално трябваше да изтече през 2021 г., беше спешно удължено с пет години след встъпването в длъжност на президента на САЩ Джо Байдън в началото на тази година.

Войната на Израел с „Хамас“ като плюс за ПутинРусия вижда кризата в Близкия изток като шанс да увеличи влиянието си там


Но перспективите за ново удължаване, да не говорим за по-амбициозен пакт, който да го замени, изглеждат съмнителни по много причини, една от които са китайските ядрени амбиции, а друга – неяснотата кой ще управлява в Белия дом през 2026 г.

Тази година Путин преустанови участието на Русия в договора, а заместник-министърът на външните работи на страната Сергей Рябков коментира миналия месец, че Москва няма да възобнови диалога, ако Съединените щати не се откажат от това, което той нарича "фундаментално враждебен курс" към Русия - препратка към американската подкрепа за Украйна, която според Байдън е непоклатима.

Путин често говори за потенциала на новите руски оръжейни системи като междуконтиненталната балистична ракета "Сармат" и крилатата ракета "Буревестник", а Рябков акцентира, че Вашингтон греши, ако смята, че може да спечели надпревара във въоръжаването с Русия, каквато провежда президентът на САЩ Роналд Рейгън през 80-те години на миналия век.

Но подобно състезание би наложило напрежение и върху самата Русия.

"Русия знае, че една неконтролирана нова надпревара в ядреното въоръжаване е нещо, което не би могла да си позволи и реално няма капацитета да поддържа. Още повече сега, когато в повечето отношения страната е много по-слаба вследствие на войната си срещу Украйна", казва Найджъл Гулд-Дейвис от Международния институт за стратегически изследвания в Лондон.

Русия днес: Изборите наближават, цените се покачватВъпреки това МВФ прогнозира, че растежът на Русия ще изпревари този на САЩ и еврозоната


По думите му макар санкциите да не са осакатили икономиката на Русия, те ограничават достъпа ѝ до технологии, пример за което е и катастрофата на мисията ѝ за кацане на Луната през август.

Соков, бивш руски дипломат, изразява различно мнение, заявявайки, че руските програми за научноизследователска и развойна дейност са много по-евтини от тези на Съединените щати и че руската икономика е в по-добро състояние от тази на Съветския съюз през 80-те години.

"Всъщност ние така или иначе се насочваме към нова надпревара във въоръжаването. Това няма да бъде количествена надпревара по отношение на променящите се числа на наличното въоръжение, а надпревара в качеството на оръжията, новите видове и новите възможности", смята той.