Грешки, победи и в крайна сметка несигурност. Оценката на Фед за 2023 г.
Последните две години – 2022 и 2023 г. – дълго ще се помнят като две от най-значимите години в паричната политика и макроикономиката.
Малко икономисти биха написали този сценарий преди време.
И двете години се характеризират с безпрецедентно, агресивно затягане на паричната политика от страна на Федералния резерв на САЩ (и други централни банки, включително ЕЦБ – б. ред).
Започвайки от 0%, Фед повиши целевата лихва по федералните фондове 11 пъти - до диапазон 5,25%-5,50% - преди да започне да прави паузи през лятото на 2023 г.
За Фед, който обикновено се движи на стъпки от 0,25%, този цикъл на затягане включва четири изключително големи увеличения от 0,75% и две от 0,50%, отбелязва в анализ за The Wall Street Journal Роджър У. Фъргюсън младши, бивш заместник-председател на Федералния резерв и бивш президент и главен изпълнителен директор на американската организация за финансови услуги TIAA.
Трябва да имате съвсем бегли познания за икономиката, за да разберете колко необикновено е всичко това, посочва Фъргюсън.
Необходимостта от предприемане на такива безпрецедентни действия беше резултат от скока на инфлацията след Covid-19, като годишният индекс на потребителските цени достигна връх от 9,1% през юни 2022 г., припомня експертът.
Към днешна дата кампанията на Фед е успешна що се касае до спада на инфлацията, но укротяването ѝ до целта от 2% далеч не е приключила.
Годишната инфлация според индекса на потребителските цени е спаднала от най-високата си стойност от 9,1% до 3,1% през ноември 2023 г. По-важното за Фед е, че основната инфлация, изключваща нестабилните хранителни и енергийни компоненти, наскоро отбеляза 2,9% - спад от най-високата ѝ ниво от 5,47%.
Колкото и непознат да е бил този сценарий, в някои отношения неписаният сценарий, който предстои за Фед, е още по-сложен, посочва бившият заместник-председател на централната банка на САЩ.
Участниците на пазара твърдо вярват, че Фед е приключил със затягането и че вероятно ще започне да намалява лихвените проценти в началото на 2024 г.
По време на последната си пресконференция след решението на централните банкери от 13 декември председателят Джером Пауъл не се противопостави агресивно на това очакване. Остава да видим дали в предстоящите си коментари членовете на Фед ще отговорят на тези надежди.
Твърде рано е да празнуваме победа, но няма причина да я наричаме поражение
„Ако трябва да оценя представянето на Фед през 2023 г., най-добрата квалификация, която бих могъл да дам, е „непълно“: твърде рано е да празнуваме победа, но няма причина да я наричаме поражение“, пише Фъргюсън.
Федералният резерв си възвърна част от доверието, което мнозина смятат, че е загубил, закъснявайки да се изправи срещу предизвикателството на инфлацията. И да, сега тя намалява, но остава упорито над целта на Фед от 2%, посочва експертът.
Затова има сериозни дебати сред анализаторите следващата стъпка в битката на Фед.
Надеждите за „меко кацане“ на американската икономика се увеличиха, но постигането на тази цел все още не е гарантирано. Финансовите пазари, бизнесът и, най-важното, американският потребител, изглежда успяха да устоят сравнително добре на агресивните повишения на Фед, но има очевидни пукнатини в жилищния, банковия и производствения сектор на САЩ, отбелязва Фъргюсън.
Някои твърдят, че вълната от трудови вълнения през годината е била изострена (ако не и причинена) както от натрупването на инфлационен натиск, така и от агресивното повишаване на лихвите на Фед – и двете причиниха най-преките щети на американците със средни доходи.
Така че, ако оценката за Фед за 2023 г. е, че работата му е недовършена, навлизайки в 2024 г., както за централната Фед, така и за икономиката, основната тема е „несигурността“, пише експертът и допълва:
„Разбира се, посоката на икономиката винаги е до известна степен несигурна. Но има нормална несигурност и има текуща несигурност. Те не са в една и съща вселена.“
От основно значение за бизнес мисленето е, че цената на парите – тоест лихвените проценти – вероятно са преминали от модела „по-ниски за по-дълго“ към „по-високи за по-дълго“, заради завръщането на инфлационния натиск, обяснява Фъргюсън.
Той отваря важната скоба, че последните 30 години са се характеризирали с войни, които са имали малко влияние върху световната икономика, но сега сме в период, в който конфликтите (горещи и студени) оказват видимо влияние върху цените и наличността на основни ресурси. И още нещо: веригите за доставки, които през последните няколко десетилетия бяха оптимизирани в посока ефективност, сега се оптимизират с цел сигурност и устойчивост.
Накратко, условията, при които работеха повечето бизнес лидери, се заменят с нов набор от реалности. Резултатът е изключителна несигурност.
Най-добрата цел
Има опасения, че достигането до целта за инфлация от 2% може сериозно да навреди на американската икономика, но пък отказът от тази цел ще подкопае доверието във Фед. Централната банка на САЩ може да избере да запази курса или да се примири с по-високо от заложеното ниво на инфлация.
Федералният резерв възприе политика на по-голяма прозрачност, отчасти за да намали цялата тази несигурност. Това включва както публикуване на прогнози за бъдещите ходове на членовете ѝ, отговарящи за паричната политика, така и сигнали за решенията преди вземането им.
Тази година обаче показа границите на тази прозрачност. Самите очаквания на Фед се оказаха неточни – Федералният комитет за отворен пазар (FOMC) на централната банка повиши лихвите по-високо от очакваното от нейните членове - и така Фед изостави практиката да предоставя прогнози. Следователно самият Фед се превърна от източник на сигурност в източник на повишена несигурност, отбелязва Фъргюсън.
И накрая, въпросът дали Фед ще намали лихвите през 2024 г. е неразривно свързан с въпроса дали икономиката ще изпадне в рецесия през следващата година.
Прогнозите на Федералния резерв и пазарните очаквания подкрепят идеята, че Фед може да намали лихвените проценти и икономиката все пак да избегне рецесия, постигайки т.нар. „меко кацане“.
Въпреки това рецесията все още е възможна - водена от отслабващ потребителски сектор, който ще бъде повлиян от по-високи лихвени проценти и намаляващи спестявания на домакинствата, както и от потенциалните последици от вътрешен финансов шок, произтичащ от чувствителни към лихвите банкови или жилищни сектори, или пък външен геополитически шок.
Роджър У. Фъргюсън смята, че степента на несигурност, с която навлизаме в 2024 г., тежи както върху домакинствата, така и върху бизнеса. Според проведено от него скорошно проучване сред изпълнителни директори, бизнесът продължава да изразява песимизъм относно перспективите пред икономиката.
Междувременно доверието на потребителите също се понижи, заради опасения от по-висока инфлация, както и относно бъдещето на пазара на труда, доходите и личните финанси, наред с нарастващите лихвени проценти.
Констатациите както за изпълнителните директори, така и за потребителите са изненадващи предвид устойчивостта на икономиката на САЩ. Това обаче е още един резултат от несигурните времена, в които се намираме. Когато въпросите за посоката на лихвените проценти и перспективите за икономиката са в челните редици на вземането на лични и бизнес решения, планирането става много трудно. И цената на грешката нараства както за домакинствата, така и за бизнеса, посочва Фъргюсън и обобщава:
Поглеждайки назад, най-важният урок от 2023 г. е този, който много хора имаха лукса да забравят през последните години – че инфлацията е пагубен данък за всички американци и трябва да бъде атакувана незабавно.
Причините за инфлацията са многобройни и варират в зависимост от периода. Резултатът от появата на инфлация обаче винаги е един и същ: Фед трябва да приложи твърда политика на по-високи ставки, за да я изгони от системата. Инструмент, който работи индиректно, непредсказуемо и неизбежно създава несигурност, която върху всички семейства и компании, посочва експертът и завършва:
След една година трябва да имаме много по-ясна картина за това къде се намираме и дали индивидуалните ни решения са били мъдри. И ще знаем много по-добре каква окончателна оценка да дадем на Фед.