Ако сутрин нямате нужда от няколко кафета и минимум един час за разсънване, това вероятно означава, че сте от хората, които функционират адекватно скоро след събуждане.

Отдавна е известно, че това донякъде определя личността. В англоговорящия свят такива хора се наричат “morning person”, но има и друго деление – сови, чучулиги и гълъби. Първият вид са тези, които никак не обичат ранното ставане и са по-продуктивни следобед и вечер. Чучулигите са тяхната противоположност – събуждат се пълни с енергия, но след пладне обикновено се уморяват. Гълъбите са някъде по средата, те могат да стават рано, но се уморяват по-бавно от чучулигите.

Въпросът за това кога човек е най-продуктивен е изследван подорбно. Сега ново проучване прави интересен извод – активните сутрин (morning person) или чучулигите може да са наследили тези гени от неандерталците, пише The Wall Street Journal.

Човешкият организъм функционира по т.нар. циркадни ритми, известни още и като биологичен часовник, т.е. постоянно повтарящи се цикли на активност и почивка. Тази повтаряемост е свързана и с гените, наследени от нашите предци. Авторите на цитираното изследване твърдят, че са открили генетичен код, стигнал до нас от далечните ни прародители неандерталците, който е свързан с навиците за сън.

Старомодният будилник събужда с по-малко стрес Човечеството винаги е имало нужда от помощ със събуждането, но никога досега средствата не са били толкова обсебващи

„Открихме варианти, които могат да се свържат с това дали човек е активен сутрин. Техните ефекти се проявяват в контекста на стотици други гени, но може да се предположи, че имат значение“, казва Тони Капра, специалист по еволюционна генетика от Калифорнийския университет в Сан Франциско и един от авторите на изследването.

Той и колегите му сравняват ДНК от съвременни хора с това на неандерталци и на слабо изследвания вид древни хора „Денисов човек“, за да стигнат до цитираните изводи. Препдолага се, че кръстосването на ДНК от тези два вида вероятно е помогнало на предците ни да оцелеят в променящите се условия при миграцията им в различни части на света.

„Генът на съвременния човек е оформян в продължение на хиляди години кръстосване и еволюция. Дори някои от тези групи да са изчезнали отдавна, те са оставили нещо, което ни влияе и до днес.“, казва антропологът от университета в Йейл Серена Тучи.

8 часа не стигат: По-важно е да имате по-кратък, но стабилен режим на сънЗаспивайте в определен час, вместо да следите продължителността, съветват експерти

Смята се, че съвременните хора от европейски и азиатски произход имат около 2% наследство от неандерталците. Първите Хомо сапиенс се появяват в Африка преди около 300 хил. години, а след това мигрират и по други части на света. Предполага се, че при това „преместване“ са се срещнали с неандерталци и денисови хора, които са оставили своя отпечатък.

Авторите на проучването са установили 246 гена, които са свързани с циркадните ритми. След проучване в базата данни за ДНК на Велиобритания те стигат до съвременни хора, имащи варианти като неандерталците. Именно такива хора казват, че обичат да се събуждат рано и определят себе си като „сутрешен човек“.

„Възможно е някои наследени от неандерталците гени да влияят на циркадните ритми на днешните хора“, казва генетикът от университета в Принстън Джошуа Аки. Той обаче подчертава, че нещата със съня са доста по-сложни и не може бодростта сутрин или липсата ѝ просто да бъде приписана на неандерталско наследство.

Какво причинява стресът на човешкото тяло?Стресовата ситуация се появява най-вече, когато човек смята, че е в опасност, независимо каква

Сходствата при съня и бодърстването не са единствените, които могат да бъдат свръзани с древните ни предшественици, твърдят учените. Друга прилика е например реакцията на по-ниски нива на кислород при голяма надморска височина и податливостта на някои заболявания.

Цитираното изследване е част от все по-нарастващия брой опити да се установи по-ясно как въздействат гените от древността върху човешкото здраве. Учените твърдят, че това е голяма крачка напред.

„Преди 10 години все още се спореше дали изобщо има генетична връзка между днешните хора и неандерталците“, припомня Аки.

Но само преди година изследване на ДНК отпреди хилядолетия получи Нобелова награда.

Ползи за здравето от ранното лягане и събужданеИ колко е важен сънят

Досгашните проучвания установяват, че хората, които си лягат и стават рано, обикновено се адаптират по-добре към промени в цикъла нощ/ден.

„Ако биологичният часовник работи по-бързо, той лесно може да открие разликите след промените и да се нагласи в съответствие с новата обстановка. Ефектът от това е, че се събуждате по-рано“, казва генетикът Капра.

Подобна адаптивност към нови условия вероятно е била характерна за географските ширини, на които са живели неандерталците – например по-близо до Северния полюс, където светлината намалява осеаземо според сезона и не толкова за района на Африка. След миграцията на Хомо сапиенс и срещите им с неандерталците те вероятно също са развили такива способности.

По-доброто познаване на развитието на геномите може да помогне при лечението на различни заболявания в наши дни. Днес живеем в свят на ярки светлини и постоянно се взираме в дисплеи. Това може да изкриви цикъла сън/събуждане, заради което пък е възможно да се появят редица здравословни проблеми – както физически, така и психически.

Добри новини? Не е нужно да спите с половинката си, за да има близостТерапевти и учени по съня казват, че е добре двойките да спят разделени

„В наши дни ние все по-малко оценяваме колко вреден може да неправилният цикъл на организма по отношение на светлината и тъмнината“, казва Капра.

Според него подобни изследвания дават ценна информация за това как хора с различни генетични вариации реагират при промяна в циркадните ритми и съответно какво трябва да правят, за да се адаптират към променени условия.