Очакваният ръст на заплатите поставя в шах ЕЦБ по отношение на лихвите
Работниците в Европа се надяват, че тазгодишното увеличение на заплатите ще им помогне да възстановят покупателната си способност, намалена от по-високите цени, но очакваното увеличение може да попречи на усилията на Европейската централна банка (ЕЦБ) да върне инфлацията към целевите стойности.
ЕЦБ посочи заплатите като най-големия риск за нейния поход срещу инфлацията. Тя очаква ръст на заплащането в еврозоната от 4,6% през тази година, което е много повече от темпа от 3%, който се смята за съвместим с целевото равнище на инфлацията от 2%.
По-високият ръст на заплатите би представлявал риск за намаляването на лихвените проценти, което финансовите пазари залагат да започне през април.
Лагард: ЕЦБ ще намали лихвите, когато е сигурна, че инфлацията е 2%
"Виждаме път към 3% (ръст на заплатите), но той ще бъде неравен", посочва пред Reuters Реймън Лидън, икономист в Централната банка на Ирландия и един от мозъците зад популярния инструмент Indeed Wage Tracker.
Повишаването на заплатите увеличава разходите на компаниите и вдига доходите на домакинствата, като и двата фактора могат да доведат до повишаване на цените и да наложат на ЕЦБ да поддържа високи лихвени проценти.
Профсъюзите смятат, че комбинацията от постепенно понижаваща се инфлация, ниска безработица и високи маржове на печалба на компаниите е най-добрият и вероятно последен шанс за възстановяване на жизнения стандарт на работниците през този икономически цикъл.
И след като през 2022-23 г. реалните им заплати ще намалеят с около 5% - и след десетилетия, в които трудът е загубил лостовете си за влияние - наемните работници са готови да се борят. Американските гиганти Tesla и Amazon са сред компаниите, които вече се сблъскват със стачки в Европа.
За разлика от САЩ, за 20-те страни от еврозоната няма данни за заплатите в реално време. Но Индексът за проследяване на заплатите се следи внимателно от ЕЦБ като индикатор за бъдещите тенденции. През декември той се повиши - от 3,7% до 3,8% - въпреки че беше доста под пика от 5,2%, регистриран през октомври 2022 г., когато инфлацията беше на своя връх.
Лидън и Павел Аджан от Indeed коментират, че увеличението през декември вероятно е било предизвикано от новите споразумения за заплатите - ефект, който според тях ще продължи и в началото на 2024 г., когато ще бъдат сключени още споразумения и ще започне да се повишава минималното заплащане.
Сделки и споразумения
Сред примерите за неотдавнашни споразумения са Carrefour, които повишиха с 4,5% заплатите на служителите в испанските си магазини, IKEA - с 5,0%, а френската енергийна компания TotalEnergies вдигна с 6,6% месечните заплащания на железопътните си служители в Нидерландия. Минималната почасова ставка на френските шофьори на Uber също отваря нова страница, като се повишава със 17,6%.
Междувременно минималните възнаграждения бяха повишени с 3,4% в Германия, 3,8% в Нидерландия и 5,0% в Испания.
"Всичко сочи към завръщане на реалния ръст на заплатите", коментира Мартин Хьопнер, професор в Max Planck Institutе. „Окуражени от недостига на работници, който едва сега започна да намалява, профсъюзите се надяват да обърнат тенденцията на спад на своите членове, която се ускори с глобализацията през 90-те години на миналия век“.
Служителите на френската държавна енергийна група EDF например настояват за 6% увеличение на заплатите и заплашват със стачки, докато някои германски железопътни работници вече отказаха 11% увеличение, разпределено във времето, защото искат по-кратка работна седмица.
Някои от работниците на Amazon в Испания организираха стачки по време на ключовия празничен сезон, а Tesla се сблъска с блокади в скандинавските страни, целящи да я накарат да подпише колективен трудов договор в Швеция.
"В момента икономическите условия очевидно са благоприятни за засилване на преговорната позиция на профсъюзите", смята и Торстен Мюлер, изследовател в ETUI - European Trade Union Institute.
Но Лучо Бакаро, също професор в Max Planck Institutе, смята, че подобна "войнственост на заплатите" може да има обратен ефект, ако накара ЕЦБ да поддържа по-високи лихвени проценти, за да ограничи търсенето:
"Ако се задейства спирала на цените на заплатите или ако централната банка се опасява, че това е така, тя ще се намеси, за да охлади икономиката".
Бакаро се застъпва за по-малки, но необлагаеми еднократни увеличения като тези, разгърнати от Германия, чийто срок изтича в края на тази година, като добавя, че те биха могли да се финансират от данъците върху свръхпечалбите на предприятията.
Засега има малко признаци за спирала на цените на труда, а повечето икономисти очакват този път компаниите да поемат по-високите разходи за заплати - не на последно място и заради цялостната стагнираща перспектива за европейската икономика.
"Като се има предвид, че съвкупното търсене сега е по-потиснато, отколкото през 2022-2023 г., също и заради повишаването на лихвените проценти, компаниите може да са по-склонни да допуснат това да се случи, за да стимулират продажбите", казва Матиас Вермейрен, професор в Ghent University.
Последните споразумения за заплатите обаче засилват увереността на инвеститорите, че тенденцията за по-висок растеж на заплащането ще се запази. При нарастващия търговски протекционизъм, който намалява достъпа на компаниите до по-евтини пазари на труда, това означава по-висока инфлация и лихви.
"Трудът отново получава по-голям дял от баницата", казва Том О'Хара, мениджър на портфейла с европейски акции на Janus Henderson.