В петък, на последното си редовно заседание, парламентът с единодушие прие на първо четене промени в Закона за хазарта, според които се забранява рекламата на хазартни игри във всички български медии. В подкрепа на законопроекта, който предвижда забраната да засегне както радиа, телевизии и вестници, така и дигиталните платфоми, гласуваха 186 народни представители от всички парламентарни групи. В допълнение към това беше насрочено и извънредно заседание във вторник, на което той да бъде приет и на второ четене. С това от влизането му в сила ще го дели единствено публикуването в Държавен вестник няколко дни по-късно.

Фактът, че подобен законопроект беше внесен от “Възраждане” месец по-рано, но беше отхвърлен, породи широка палитра от коментари за мотивите на сегашните му вносители от ГЕРБ и ДПС, които се простират от опит за трупане на предизборни дивиденти до натиск върху една от най-печелившите индустрии у нас. И върху самите медии.

А в понеделник съпротива срещу така внесените промени дойде както от спортните среди, така и от медийния бизнес.

Хазартните оператори дават повече за спорт от държавата

В сутрешния блок на Нова телевизия президентът на Българската федерация по волейбол Любо Ганев остро разкритикува планираната забрана на рекламите на хазартни игри във всички медии, тъй като на практика компаниите за онлайн залози финансират в значително по-голяма степен българския спорт, отколкото държавата.

"Хазартните оператори дават повече пари за спорт от държавата. 80 млн. лв. е бюджета на държавата за спорт, а хазартните компании дават в пъти повече. Сега няма да могат да ги дават, ако законопроектът бъде приет. Ще бъдат отрязани социалните разходи. Пари за спорт означава по-здрава нация и по-малко пари за здравеопазване", категоричен беше той.

По думите му ако този канал за финансиране бъде отрязан, много спортни клубове на практика ще бъдат принудени да затворят врати.

"Парите за спорт идват и от държавния спортен тотализатор. Ако забранят и рекламата на тотото? Не знам защо го правят", посочи още волейболната легенда и добави:

"Общата инвестиция на хазартните компании за реклама е над 100 млн. лв. годишно. Ние се опитваме да продадем продукта волейбол. Спортът и медиите ще бъдат засегнати драстично. Преди 2 г. пак имаше такива идеи. Но сега това стана много бързо. Спортът е най-недофинансиран у нас. За много други отрасли има субсидии”.

Той даде пример с Турската волейболна федерация, която има 85 милиона евро годишно - повече от целия бюджет на българското Министерство на спорта.

“Защо не задължат енергийния или застрахователния бизнес да дават пари за спорт, след като режат парите от хазартните оператори?", попита в заключение Любо Ганев.

Забраната като катализатор на незаконните залагания

Журналистът от „24 часа“ Самуил Огнянов на свой ред даде пример с въвеждането на подобна пълна забрана в Италия, след която, по данни на местни медии, 75% от залозите са направени през нелицензирани сайтове. По този начин страната губи годишно 1 млрд. евро от данъци и такси заради тези платформи, като освен това е загубила контрол върху пазара, а потребителите са се оказали без законова защита.

В Германия, където забраната обхваща часовия пояс от 6 до 21 часа, 50% от залозите се правят през нелицензирани сайтове.

„Може да се предположи, че това е натиск върху медиите през тяхната финансова стабилност. Когато ги лишаваш от законен източник на доходи, ти ги правиш слаби, а когато ги правиш слаби, даваш възможност на държавата да влияе върху тях“, категоричен беше той в ефира на Нова телевизия. „Надявам се депутатите да разберат ефекта от това, което ще направят с промените в закона за хазарта. Някой, облечен във власт, иска да нанесе удар по свободата на медиите. Имат още един ден за размисъл. Със забрани не става".

Той напомни също така, че социалните мрежи, към които ще се насочи рекламата, не са медии според българското законодателство, което обезсмисля изтъкнатите от вносителите на промените мотиви, че по този начин искат да защитят младите хора, тъй като те прекарват голяма част от времето си точно там.

Станимир Въгленов, директор "Онлайн проекти" на групата на "24 часа" и член на УС на Организацията за интерактивна реклама IAB, от своя страна, посочи пред БТВ, че предложената забрана не засяга целия интернет, а легалната част на интернет.

“Т. нар. хазартни оператори, които ще бъдат засегнати, са легализирани. Те имат лиценз от държавата. Медиите, които излъчват техни реклами, официално са регистрирани в Министерството на културата и в списъка, от който става ясно кои са техните собственици, къде са адресите им, регистрирани ли са данъчно. В този списък са малък брой, а има много медии в интернет, които не са регистрирани никъде, а са пълни с реклами“, посочи той.

Директорът "Онлайн проекти" на групата на "24 часа" също така обърна внимание, че социалните мрежи не са регистрирани в България, не плащат данъци у нас и няма да спазват правилата на новия закон.

“Те не се водят медии и този закон няма да ги засегне. Те ще излъчват, каквото си искат. Друг е въпросът за медиите, които не са регистрирани никъде, никой не знае кой е техният собственик, но имат голяма аудитория. Част от тях са регистрирани в Русия. Говоря за псевдоновинарските сайтове, които крадат съдържание от големите медии и го преобразуват. Пускат каквото си искат, което представлява най-голям интерес според тях. Пускат платени материали, незнайно от кого. Пускат и много реклама“, акцентира Станимир Въгленов. „Рекламите от хазарта ще се пренасочат там, защото хазартният бизнес няма как да съществува без реклама. Той ще намери своето място в тъмния и нелегален сектор. Намеренията в промените в Закона за хазарта са добри. Всички искаме да се намали хазартната зависимост, но няма да се получи по този начин, просто защото рекламата ще се пренасочи към медии, където няма да има отговорност към хазартната зависимост”.

Нужна е спешна дискусия със заинтересованите страни

От Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори АБРО също излязоха с позиция срещу експресното въвеждане на подобна рестрикция по отношение на рекламите на хазарт в медиите, в която се настоява за диалог и координация със засегнатите страни.

От Асоциацията призовават народните представители да организират незабавна дискусия с представители на хазартната индустрия и медиите с цел обсъждане на най-точния и ефективен начин за ограничаване на рекламата на хазарт.

„Не считаме, че е правилно непосредствено преди предизборната кампания за избори за Народно събрание в последните работни дни на парламента да се приемат толкова съществени промени в правната рамка, без разумен срок за дискусия”, категорични са от АБРО, акцентирайки, че пълната забрана няма да постигне целите, с които е мотивирана от вносителите.

Вместо това от АБРО призовават за по-строга регулация на съдържанието и позиционирането на рекламата на хазартни игри.

“За нас, като медийна индустрия, предоставянето на рекламни съобщения обезпечава финансовата устойчивост и независимост на медиите, което от своя страна е гаранция за свободата и качеството на медийните услуги. Рекламата е основен приход за телевизионните и радио оператори, но същевременно тя е важен комуникационен канал към зрителите и затова към ограничаването ѝ следва да се подхожда много внимателно и отговорно. Забраната за законосъобразно информиране на потребителите за легалните хазартни оператори и техните услуги ще доведе до пренасочване на потребителите към нелегални хазартни интернет сайтове”, категорични са и от АБРО .

В отделна позиция от “Нова Броудкастинг Груп” алармират, че приемането на Законопроекта в подобни безпрецедентно съкратени срокове и без обсъждане със заинтересованите страни, може сериозно да застраши икономическата независимост на медиите, тъй като се забранява изцяло рекламата на цял икономически сектор.

“Както многократно сме имали възможност да посочим, търговските електронни медии се финансират от реклама и от отстъпени права за разпространение на програмите. Непредвиденото и в средата на годината намаление на приходите от реклама, ще застраши програмната схема на телевизията, включително може да ограничи достъпа на зрителите до значими спортни събития”, категорични са от компанията и добавят:

“Към настоящия момент „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД („Нова“) е планирала изцяло и е сключила договорите си с независимите продуценти за производство на предавания и сериали, закупила е права за излъчване на спортни първенства, гарантирала е производството и излъчването на събития от обществен интерес. Внезапното преустановяване на един предвиден приход, безспорно ще се отрази на качеството на съдържанието, което нашата взискателна аудитория очаква”.

Дали всички тези аспекти, върху които се фокусира критиката от страна на различни спортни федерации и медии, ще имат някакво влияние върху решенията на народните представители, предстои да видим във вторник. А резултатите от тяхното решение - в съвсем близко бъдеще.