Може да ви отнеме две денонощия да стигнете до там, но ще си заслужава. Във водата ще видите шеметно разнообразие от корали във фантастични форми и различни цветове – лилаво, зелено и златисто-жълто. Между тях се появяват и изчезват редки видове риби.

Това е индонезийският архипелаг Раджа Ампат. Състои се от 1411 острова. Намира се в провинция Западна Папуа, чийто край опира в Тихия океан. На местния език Раджа Ампат означава „четирима крале“. Името идва от легендата, според която четирима владетели се излюпват от яйца, за да поемат управлението на островите.

Тези парчета земя са обрасли с буйна растителност. Но повечето хора ходят там заради онова, което е под водата.

„Това е най-горещото място от гледна точка на морско биоразнообразие в света“, казва пред The Wall Street Journal вицепрезидентът на азиатския клон на Conservation International Марк Ердман.

Местният морски национален парк е с площ близо 45 хил. квадратни километра (около 40% от територията на България), които заобикалят архипелага, на който са регистрирани 75% от кораловите видове в света, както и 1653 вида риби. С това индонезийският архипелаг превъзхожда дори Големия бариерен риф в Австралия. Най-забележителното е, че Раджа Ампат е сравнително непознат, поради което не е особено засегнат от разрушителни дейности като прекомерния риболов например.

Sutirta Budiman | Unsplash

Курортите са организирани на толкова живописни острови, че ако сте корабокрушенец, бихте искали да се скриете, за да не бъдете спасени от удоволствието да живеете там.

„Гмуркал съм се и в Червено море, и на Карибите. Но Раджа Ампат е мястото, което всеки гмуркач трябва да види“, казва инструкторът по гмуркане Йорн Тилен.

Туристите на Раджа Ампарт спят във вили обградени от палмови дървета. Гмуркането може да започне рано сутринта. А хората, които са минали през това преживяване, сипят суперлативи за него.

„Все едно имаш възможност да погледнеш назад във времето и да разбереш как е възникнал животът“, казва един от тях.

Saul Mercado | Unsplash

В началото на века тази зона започва да се охранява строго. Преди това, през 90-те години районът е опостушен от непрекъснат незаконен риболов. Но властите действат решително и към днешна дата се отчита завръщането на акули и скатове. Появява се запазената марка – туризъм за гмуркачи, за който се смята, че вреди по-малко на околната среда.

От посетителите тук се изисква да плащат специални такси, с които се финансират местни проекти. Изглежда сякаш защитата на редките видове работи. Около кея на село Йенбуба например могат да се видят редки видове костенурки, толкова много на брой, колкото няма да видите за цял живот.

Край нос Кри се опитват да възстановят популацията на зебровата акула. Към момента екипът е успял да отгледа два екземпляра, казва координаторът Мери-Роуз Тапилату. Те се казват Бъди и Маршал и са кръстени от гости, посетили мястото. За удоволствието да им станат кръстници те са платили по 10 хил. долара.

Най-големият риф в света е дом на хиляди морски обитатели, а срутване на ледника заплашва с воден Апокалипсис

Природата предупреждава: Големият бариерен риф се руши, ледникът на Страшния съд се топи

Въпреки че Раджа Ампарт минава за сравнително непознато място, потокът от посетители се увеличава. Миналата година например са регистрирани рекордните 25 хиляди гмуркачи. Повечето ползват традиционните за региона дървени лодки, които ги отвеждат до най-удобните места. И макар че са дошли заради уникалната природа, хората нямат граници в своята безотговорност. Често изхвърлят отпадъци, които могат да навредят на живота на такава крехка екосистема.

В крайна сметка обаче повечето местни хора смятат интереса на гмуркачите за нещо положително.

Няма ли туризъм, вероятно този район ще се върне към тежките времена на унищожителния, прекомерен риболов.

„По време на Covid-19 преброих поне 30 лодки, които работеха незаконно“, казва собственикът на къща за гости Джак Барнс.

Какъв все пак е парадоксът на една екскурзия до Радж Ампарт?

След като прекара известно време там, човекът, дошъл заради подводния свят, разбира, че за природата ще е по-добре, ако той си остане на сушата. Така допринася повече и за местната икономика, и за околната среда. Затова алтернативата е е планинска разходка, по време на която може да се видят редки видове птици. А тамошната гора изглежда непокътната. Местните казват:

„Няма нужда да сечеш дървета, ако изкарваш пари от тях“.