Южната част на Големия бариерен риф страда от широкомащабно избелване на коралите, дължащо се на топлинен стрес, съобщиха в сряда ръководителите на рифа, като изразиха опасения, че в огромния и важен от екологична гледна точка район може да се разрази седмо масово избелване.

Извършените през миналия уикенд въздушни проучвания от Управлението на морския парк на Големия бариерен риф и Австралийския институт за морски науки установяват, че избелването е "обширно и сравнително равномерно във всички изследвани рифове". През изминалия уикенд екипите са прелетяли над 27 крайбрежни рифа в района на островите Кепел и Гладстон и над 21 офшорни рифа край бреговете на южен Куинсланд.

Д-р Марк Рийд, директор на службата за здравето на рифовете, коментира пред CNN, че повечето изследвани корали "показват известно ниво на избеляване, като в плитките рифови зони се наблюдават бели и флуоресцентни колонии".

Големият бариерен риф е най-големият коралов риф в света с площ от близо 345 000 квадратни километра, където живеят над 1500 вида риби и 411 вида твърди корали. Всяка година той допринася с милиарди долари за австралийската икономика и е силно рекламиран пред чуждестранните туристи като едно от най-големите природни чудеса на страната - и на света. Но покачващите се температури на океана подхранват разрушителното избелване на рифа, а причината е добре позната – продължаващото изгаряне на нагряващите планетата изкопаеми горива. Океанските температури стават още по-високи и в условията на настоящия Ел Ниньо - естествен климатичен модел, който води до по-високи от средните температури на морската повърхност. През миналата година явлението е едно от най-силните в историята.

Ледник с големината на Великобритания се топи по-бързо от очакваното

Избелването настъпва, когато стресираните корали изхвърлят водорасли от тъканта си, лишавайки я от източник на храна. Ако температурата на водата остане по-висока от нормалната за твърде дълго време, коралите гладуват и може да умрат, като побелеят, тъй като карбонатният им скелет се разкрива.

Управителите на Големия бариерен риф планират през следващите седмици да разширят проучванията от въздуха и във водата по целия риф. Въпреки че южната част на рифа е най-засегната, има съобщения за избелване от всички останали региони на морския парк.

"Въздушните проучвания са идеален инструмент за оценка на пространствения обхват на избелването, но ние трябва да влезем под водата, за да разберем повече за тежестта му и колко дълбоко се простира то", казва д-р Нийл Кантин, старши научен сътрудник в Австралийския институт за морски науки.

Отделен доклад на екип от James Cook University пък съобщава за области с умерено до силно избелване на коралите около островите Кепел, където температурата на водата е била доста над средната за лятото.

Нови правила ограничават компаниите, които си служат с фалшиви еко послания

"Работя по тези рифове от близо 20 години и никога не съм усещала водата толкова топла, колкото сега", казва д-р Мая Сринивасан, учен от центъра за изследване на тропическите води и водните екосистеми към университета. "След като влязохме във водата, веднага видяхме части от рифа, които бяха напълно бели. Някои корали вече бяха загинали."

Учените все пак смятат, че коралите могат да се възстановят, ако температурите в океана се стабилизират.

„Виждали сме, че изобилието на риби намалява с намаляването на кораловото покритие в този регион след предишни подобни въздействия. Но също така сме наблюдавали възстановяване на кораловите и рибните съобщества в много райони на рифа - просто трябва да има достатъчно време между въздействията, за да може това възстановяване да се случи", казва Сринивасан.

По-високите температури на океана причиниха тежко масово избелване на Големия бариерен риф през 2016, 2017 и 2020 г. Предишните избелвания са се случили през 1998 г. и 2002 г. Съществуват опасения, че през 2024 г. ще се случи седмото масово избелване.

"Макар че трябва да изчакаме официално потвърждение от Управлението на морския парк, със сигурност изглежда, че на Големия бариерен риф се разгръща седмото масово избелване, като има съобщения за тежки поражения по цялата му дължина", посочва и Дейвид Ритър, главен изпълнителен директор на Greenpeace Australia Pacific. "Знаем, че климатичната криза предизвиква морски горещини и води до тези случаи на избелване, но честотата и мащабите, в които те се случват сега, са плашещи - всяко лято затаяваме дъх."

Климатичните промени заплашват ски туризма и земеделието

Миналата година рекордна морска гореща вълна "унищожи" популациите на коралите във Флорида и Карибите, а наблюдателите в Австралия се опасяват, че подобна съдба може да сполети и рифовете в страната.

Ледникът на Страшния съд се топи бързо

Но това далеч не е единствената лоша новина на екологичния терен. Учени са успели да погледнат назад във времето и да реконструират миналия живот на "ледника на Страшния съд" в Антарктида - наречен така, защото срутването му може да доведе до катастрофално покачване на морското равнище. Според ново изследване, което дава тревожна представа за бъдещото топене, той е започнал да се оттегля бързо през 40-те години на миналия век.

Ледникът Твейтс в Западна Антарктида е най-широкият в света и е с приблизително същия размер като американския щат Флорида. Учените отдавна знаят, че той губи лед с ускорени темпове от 70-те години на миналия век, но тъй като сателитните данни са само за няколко десетилетия назад, не бяха наясно кога точно е започнало значителното топене. Според проучване, публикувано в понеделник в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences, вече има отговор на този въпрос.

Анализирайки морските седиментни ядра, извлечени от дъното на океана, изследователите установяват, че ледникът е започнал значително да се отдръпва през 40-те години на ХХ век, вероятно от много силно събитие от типа Ел Ниньо - естествено колебание на климата, което обикновено има затоплящ ефект. Оттогава насам ледникът не успява да се възстанови, което може да отразява нарастващото въздействие на глобалното затопляне, причинено от човека, се посочва в доклада, цитиран от CNN.

А това, което се случва с Твейтс, ще има глобални последици. Ледникът вече допринася за 4% от покачването на морското равнище, тъй като изхвърля милиарди тонове лед годишно в океана. Пълното му срутване може да повиши морското равнище с повече от 0,6 метра. Но той също така играе жизненоважна роля за стабилността на ледения щит на Западна Антарктида, действайки като тапа, задържаща огромния леден участък зад него. Срутването на Твейтс ще подкопае стабилността на ледения щит, който задържа достатъчно вода, за да повиши морското равнище с поне три метра, което ще доведе до катастрофални глобални наводнения.

Резултатите от проучването съвпадат с предишни изследвания на съседния ледник Пайн Айлънд, един от най-големите ледени потоци в Антарктида, за който учените също установяват, че е започнал да се оттегля бързо през 40-те години на ХХ век.

„Това прави изследването значимо“, казва Джулия Уелнър, доцент по геология в University of Houston и един от авторите на изследването. „Това, което се случва с Твейтс, не е характерно само за един ледник, а е част от по-широкия контекст на променящия се климат. Ако и двата ледника се оттеглят едновременно, това е още едно доказателство, че те действително са принудени от нещо".

За да си съставят представа за живота на Твейтс през последните близо 12 000 години, учените доближават ледоразбивач до ръба на ледника, за да съберат океански седиментни ядра от различни дълбочини. Тези ядра осигуряват историческа хронология. Всеки слой дава информация за океана и леда отпреди хиляди години. Чрез сканиране и датиране на седиментите учените успяват да определят кога е започнало значителното топене.

Когато Ел Ниньо добави гориво към огъня: Рекордни жеги, наводнения и пожари

Въз основа на тази информация те смятат, че отстъплението на Твейтс е било предизвикано от екстремния Ел Ниньо, който се е случил по време, когато ледникът вероятно вече е бил във фаза на топене, което го е извадило от равновесие.

"Това е нещо като да ви ритнат, когато вече ви боли на същото място. Това ще има много по-голямо въздействие", дава пример Уелнър.

„Констатациите са тревожни, тъй като показват, че след като веднъж се задействат големи промени, е много трудно да бъдат спрени“, казва и Джеймс Смит, морски геолог от Британската антарктическа служба и съавтор на изследването. "След като веднъж е задействано отстъплението на ледената покривка, то може да продължи десетилетия, дори ако явлението, което го е започнало, не се влошава. Макар че подобни отстъпления са се случвали много по-назад в миналото, ледената покривка се е възстановявала и е израствала отново. Но сега тези ледници не показват признаци на възстановяване, което вероятно отразява нарастващото влияние на предизвиканото от човека изменение на климата".